„Не се тревожи, скъпа“ е наръчник за това как да мразим мъжете
Ето, че след известно мъртвило Холивуд ни предложи първия от дълго чаканите си филми през есента, а точно „ Не се тревожи, скъпа “. На хартия това трябваше да е един от огромните шлагери на 2022 година, само че резултатът е един от огромните провали и то по ред справедливи и субективни аргументи.
Не ни стигат TikTok войната сред половете, само че в този момент тя би трябвало да се придвижи по допустимо най-пошлия метод и в киното. И тези думи идват от устата на човек, който постоянно е харесвал опълчването на половете в изкуството. Все отново има нещо завладяващо в това мъжете и дамите да гледаме едно, а да виждаме напълно друго.
Сюжетът като че ли ни откарва в едно утопично градче в средата на нищото, където млади фамилии отдават живота си на план на име „ Виктори “. Мъжете през деня работят по свръх секретни интервенции, до момента в който половинките им стоят у дома в един изцяло зависим на патриархалните полезности свят. Мирът и хармонията обаче бързо се пропукват, когато идеалните условия на живот стартират да наподобяват някак нереални за част от жителите на града. Тогава на основната героиня просветва, че нещо не е наред.
Режисьор и продуцент на лентата е обичаната от мен Оливия Уайлд. Влюбих се в тази жена още от ролята ѝ в „ Д-р Хаус “ и оттогава насам мъчно откривам нейна слаба изява. Оказва се обаче, че тази попада тъкмо в този лист. Да ме извиняват дамите, само че има възприятието, че Уайлд е била в непрестанен цикъл, до момента в който е работела по „ Не се тревожи, скъпа “. Или в най-хубавия случай си е мислела за всички задници, с които е излизала в гимназията, до момента в който се е борела за своето място под звездите.
Сценарият пък е поверен на друга ултра феминистка в лицето на Кейти Силбърман. У двете се вижда някакъв сериозен комплекс от това, че са се родили дами в един, по тяхно мнение, мъжки свят. Проектът им обаче носи тъкмо противоположния резултат и вместо да забележим по какъв начин дамата застава един до друг до мъжа, както е редно и да бъде в моите очи, виждаме, че те като че ли желаят мъжките полови органи да изчезнат от лицето на земята, с цел да може да си платят за всички несгоди, сторени през историята против нежния пол.
В основната роля влиза Флорънс Пю, която би трябвало да призная, че като че ли е извлякла максимума от този си персонаж. Тя наподобява безапелационно в метаморфозата си от наивната стопанка до еманципираната съвременна жена. Ако би трябвало да ѝ намеря въпреки всичко някакъв недостатък, то бих подчертал върху по-мускулестата ѝ фигура, която някак не пасва изцяло на общата картинка. Все едно не е серпантина да тренира от „ Семейни кютеци “ насам, където изигра кеч сензацията Сарая Найт.
Хари Стайлс пък е нейният брачен партньор, само че и тук не преставам да не разбирам, за какво това момче не се концентрира върху музиката си, ами се напъва да бъде артист. Напълно разбирам за какво е селекциониран въпреки всичко за тази роля, де. Оливия Уайлд е желала някой по-женствен красавец, който бързо да превключва от жребец в леглото до шушумига в обществото. Най-добрите му моменти обаче бяха, до момента в който бърка под полата на Пю, било то с ръце или с глава. През останалото време като че ли е в подготвеност да грабне микрофона и китарата, с цел да освежи ситуацията с някой просрочен летен шлагер.
Там е още едно от красивите лица на Холивуд - Крис Пайн. Той получава ролята на кукловода-злодей, чиято концепция е планът „ Виктори “. Но и той е тук, единствено с цел да може девойките във кино лентата да го напердашат без да си скапват грима или не дай си боже да счупят нокът.
Подозирам, че сега мнозина от вас бързат да ме жигосат за деградирал мизогинист и по тази причина ще напиша и няколко по-обективни реда преди да завърша рецензията си.
В „ Не се тревожи, скъпа “ има един основен воин без лице, който единствен си прави работата - музиката. Почти през целия филм текат разнообразни инструментали, които недвусмислено задават тона на всяко едно събитие от екрана. И да не желае човек се потапя в атмосферата на мига и стартира да си показва по какъв начин самичък би реагирал на протичащото се. Лошото е, че с аудио аранжимента се изчерпват всички позитиви на кино лентата.
Лентата е прекомерно дълга, сюжетът е лишен от нужната дълбочина на персонажите и на процедура липсват моментите, които да подместят фена от мястото му в изблик на каквато и да е страст. Тонът е безпределно муден и еднообразен на фона на заложения капацитет. Като цяло липсваха екшънът и драмата, заради което съм уверен, че повече от вас ще ги накара да ревизират телефоните си по време на прожекцията. Днес в киносалона даже имаше няколко души от сътрудниците ми публицисти, на които им се наложи да отскочат до тоалетната. Категорично мога да заявя, че за това време не пропуснаха нищо значително.
Ще ми се да дам малко по-висока оценка на „ Не се тревожи, скъпа “ единствено поради Оливия Уайлд, само че просто не мога да мръдна от това 4/10, което пиша на плана. Да, имаше някаква концепция, имаше нужните средства за реализирането ѝ, само че резултатът бе нещо, което инфлуенсърите в обществените мрежи реализират в границите на 60 секунди, а не за два часа. Съжалявам, Оливия, идващият път повече.
Не ни стигат TikTok войната сред половете, само че в този момент тя би трябвало да се придвижи по допустимо най-пошлия метод и в киното. И тези думи идват от устата на човек, който постоянно е харесвал опълчването на половете в изкуството. Все отново има нещо завладяващо в това мъжете и дамите да гледаме едно, а да виждаме напълно друго.
Сюжетът като че ли ни откарва в едно утопично градче в средата на нищото, където млади фамилии отдават живота си на план на име „ Виктори “. Мъжете през деня работят по свръх секретни интервенции, до момента в който половинките им стоят у дома в един изцяло зависим на патриархалните полезности свят. Мирът и хармонията обаче бързо се пропукват, когато идеалните условия на живот стартират да наподобяват някак нереални за част от жителите на града. Тогава на основната героиня просветва, че нещо не е наред.
Режисьор и продуцент на лентата е обичаната от мен Оливия Уайлд. Влюбих се в тази жена още от ролята ѝ в „ Д-р Хаус “ и оттогава насам мъчно откривам нейна слаба изява. Оказва се обаче, че тази попада тъкмо в този лист. Да ме извиняват дамите, само че има възприятието, че Уайлд е била в непрестанен цикъл, до момента в който е работела по „ Не се тревожи, скъпа “. Или в най-хубавия случай си е мислела за всички задници, с които е излизала в гимназията, до момента в който се е борела за своето място под звездите.
Сценарият пък е поверен на друга ултра феминистка в лицето на Кейти Силбърман. У двете се вижда някакъв сериозен комплекс от това, че са се родили дами в един, по тяхно мнение, мъжки свят. Проектът им обаче носи тъкмо противоположния резултат и вместо да забележим по какъв начин дамата застава един до друг до мъжа, както е редно и да бъде в моите очи, виждаме, че те като че ли желаят мъжките полови органи да изчезнат от лицето на земята, с цел да може да си платят за всички несгоди, сторени през историята против нежния пол.
В основната роля влиза Флорънс Пю, която би трябвало да призная, че като че ли е извлякла максимума от този си персонаж. Тя наподобява безапелационно в метаморфозата си от наивната стопанка до еманципираната съвременна жена. Ако би трябвало да ѝ намеря въпреки всичко някакъв недостатък, то бих подчертал върху по-мускулестата ѝ фигура, която някак не пасва изцяло на общата картинка. Все едно не е серпантина да тренира от „ Семейни кютеци “ насам, където изигра кеч сензацията Сарая Найт.
Хари Стайлс пък е нейният брачен партньор, само че и тук не преставам да не разбирам, за какво това момче не се концентрира върху музиката си, ами се напъва да бъде артист. Напълно разбирам за какво е селекциониран въпреки всичко за тази роля, де. Оливия Уайлд е желала някой по-женствен красавец, който бързо да превключва от жребец в леглото до шушумига в обществото. Най-добрите му моменти обаче бяха, до момента в който бърка под полата на Пю, било то с ръце или с глава. През останалото време като че ли е в подготвеност да грабне микрофона и китарата, с цел да освежи ситуацията с някой просрочен летен шлагер.
Там е още едно от красивите лица на Холивуд - Крис Пайн. Той получава ролята на кукловода-злодей, чиято концепция е планът „ Виктори “. Но и той е тук, единствено с цел да може девойките във кино лентата да го напердашат без да си скапват грима или не дай си боже да счупят нокът.
Подозирам, че сега мнозина от вас бързат да ме жигосат за деградирал мизогинист и по тази причина ще напиша и няколко по-обективни реда преди да завърша рецензията си.
В „ Не се тревожи, скъпа “ има един основен воин без лице, който единствен си прави работата - музиката. Почти през целия филм текат разнообразни инструментали, които недвусмислено задават тона на всяко едно събитие от екрана. И да не желае човек се потапя в атмосферата на мига и стартира да си показва по какъв начин самичък би реагирал на протичащото се. Лошото е, че с аудио аранжимента се изчерпват всички позитиви на кино лентата.
Лентата е прекомерно дълга, сюжетът е лишен от нужната дълбочина на персонажите и на процедура липсват моментите, които да подместят фена от мястото му в изблик на каквато и да е страст. Тонът е безпределно муден и еднообразен на фона на заложения капацитет. Като цяло липсваха екшънът и драмата, заради което съм уверен, че повече от вас ще ги накара да ревизират телефоните си по време на прожекцията. Днес в киносалона даже имаше няколко души от сътрудниците ми публицисти, на които им се наложи да отскочат до тоалетната. Категорично мога да заявя, че за това време не пропуснаха нищо значително.
Ще ми се да дам малко по-висока оценка на „ Не се тревожи, скъпа “ единствено поради Оливия Уайлд, само че просто не мога да мръдна от това 4/10, което пиша на плана. Да, имаше някаква концепция, имаше нужните средства за реализирането ѝ, само че резултатът бе нещо, което инфлуенсърите в обществените мрежи реализират в границите на 60 секунди, а не за два часа. Съжалявам, Оливия, идващият път повече.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ