эНито един стратегически център не се ангажира с прогнози за

э

Нито един стратегически център не се ангажира с прогнози за развиването на Руско-украинската война, само че доколкото чета в най-новата стратегическа идея на НАТО, мога да кажа, че тази нова идея готви Алианса за една дълготрайна и тежка борба по източния фланг - от Балтийско море до Черно море и разширения Черноморски район със Средиземно море. Концепцията е написана по подобен метод, че да изясни по какъв начин НАТО може да построи въздържане и защита по Източния фланг. Това сподели проф. Румен Кънчев, специалист по интернационална сигурност и геополитика, някогашен зам. -министър на защитата, в предаването "Светът е бизнес " на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"НАТО се готви за доста дълъг период на събитията в Украйна. Доколко двете страни в този спор могат да устоят, е различен въпрос. Ще бъдем очевидци на този развой, само че във всички случаи е добре той да завърши, колкото може по-бързо, тъй като не е от изгода към този момент нито за Русия, нейният международен имидж мощно е срутен, нито за Украйна, която дава доста жертви и търпи доста огромни материални опустошения ", добави Кънчев.

Новата стратегическа идея на НАТО, по която Алиансът ще работи през идващите 10 години, е обвързвана на първо място с нова оценка на стратегическата среда. Стратегическата среда е основен съставен елемент във всяка идея, тъй като от нея зависи по какъв начин ще бъдат развити останалите тезиси в нея, сподели проф. Кънчев.

"На първо място се показва, че в тази среда НАТО не може да чака дългогодишен мир, а в противен случай - не трябва да се подценява заплахата от офанзива против една или повече страни от НАТО ".

Вторият детайл е обвързван с това, че ние се намираме в интервал на изострящо се стратегическо съревнование, което генерира непрестанно рецесии сред световните сили на световната сцена, добави събеседникът. "Третият детайл е оценката за Русия. Счита се, че това е част от стратегическата среда - че Русия се намества като доста значим, деструктивен фактор в тази среда и се пробва да разделя вътрешно НАТО, като образува вътрешни центрове на въздействие в организацията, служи си с всички типове хибридни интервенции, с опити за изнудване и напън там, където може да се реализира ".

Четвърти детайл е появяването на Китай, като думата "Китай " се употребява за пръв път от 1965 година във висок стратегически документ на Алианса, разясни гостът. През 2019 година на срещата в Лондон страната също е упомената, само че "този път Китай е посочен към този момент като мощ, която взе участие като стратегически сътрудник на Русия и дружно с нея се пробват да трансформират този ред, който е открит в света след края на Студената война, основан на демократични институции и съблюдаване на избрани правила. "

В първата стратегическа идея на НАТО след края на Студената война, написана 1991 година, Русия е посочена като стратегически сътрудник на НАТО и се предлага с нея да се работи, напомни проф. Румен Кънчев. Той добави, че с Русия се е обсъждало всичко - участие в НАТО, в Европейски Съюз, водили са се договаряния и по отношение на нуклеарното оръжие, тъй като и през днешния ден 90% от яденото оръжие на планетата се има от Съединени американски щати и Русия. "Водиха се договаряния и за стратегическата непоклатимост ".

По думите му с идването на власт на Владимир Путин последва внезапен завой в Русия. След Елцин страната е друга и следва други стратегически цели.

На въпроса дали е вероятен тактически нуклеарен удар в тази война гостът сподели, че "Русия има такава опция, тъй като оперативно-тактическият нуклеарен удар стои в част от съветската военна теория ".

"Тази идея се назовава в теорията "ядрен капан ". Тя се състои в следното - Русия влиза в дадена територия, превзема я без столицата и споделя, че тази територия е нейна и че, в случай че някой се опита да организира контраоперация, тя ще нанесе оперативно-тактически нуклеарен удар с ниска мощ. Ако този удар е с ниска мощ, то това не може да задейства договорите, които тя е подписала за безучастие в нуклеарни спорове, при които се употребяват оръжия със средноголяма и висока мощ, както и балистичните ракети с дребен, междинен и интерконтинентален обсег. Капанът е в това, че тя заплашва да нанесе незначителен по мощ нуклеарен удар, тъй че да откри надзор върху деескалацията в нейна изгода. Конфликтът деескалира при тази опасност и тя остава в завладените позиции ".

От доста високо равнище на съветското общество се внушава, че Русия още веднъж би трябвало да се държи като цитадела, че всички я атакуват, че всички са отговорни за това, което се случва и че оттук насетне Русия ще съумява да се развива, като затворена в себе си, без да поддържа връзка с останалия свят, изясни професорът.

Относно експулсирането на съветските дипломати гостът съобщи, че това е "дълго натрупван, комулативен развой и ние виждаме неговия край ". "За пръв път това се случи 2008 година, когато бяха експулсирани 2-ма души. Решението на премиера не е еднолично, то е дискутирано в Съвета за сигурност. Тепърва ще излязат нескрито много неща, тъй като очевидно е пристигнало време да се кажат ".

"В този акт на премиера и на държавното управление в оставка виждам едно мощно политическо обръщение към Русия. Бих се радвал, в случай че Русия разбере този акт, не като неприятелски, а като мощно политическо обръщение, че България не е в орбитата на Русия, че ние сме членове на Европейски Съюз и НАТО, че не желаем да ни подслушват, че държим на своето достолепие и суверенитет като страна. И че това, което прави Русия с този голям брой дипломати, не ни устройва. 150 дипломати за равнището на взаимоотношенията, които сега имаме, са прекомерно доста.. Това е една борба за суверенитета, независимостта и стратегическия път, по който България се движи. Въпреки непохватността и непрофесионализма, с който министър председателят го направи, той заслужава възторженостти за куража ".

Русия постоянно ще желае да разузнава и не го прави единствено в България, акцентира гостът. Той напомни, че Франция е изгонила 41 съветски дипломата преди шест месеца, че Чехия е изгонила 63-ма, а Германия - 40. Холандия също е изгонила съветски дипломати, а Англия го прави към този момент три-четири пъти. "Около 400 съветски дипломати са изгонени от началото на нашествието в Украйна от разнообразни страни, освен от страни членки на НАТО и Европейски Съюз. България се подрежда до тези страни ". "Едва ли Русия ще желае да закрие посолството си в България. Тя няма да се откаже от това място, което е извънредно комфортно за разузнаване, както в посока Турция, по този начин и в посока Гърция, Румъния. Целите Балкани могат да бъдат обезпечавани ".
www. dnes. bg