Следродилни емоционални разстройства
Емоционалните проблеми на родилката могат да стартират от 3-4 ден след раждането, а могат да се появят и 6 седмици след появяването на бебето. Наситеността на разстройството е друга и строго самостоятелна. Варира от следродилна горест до тежка неуравновесеност. Тъй като е най-лекият вид, постнаталната горест е и най-често срещаното положение при родилките.
Първоначалните признаци са комплициране, заплеснатост и отмалялост. С оглед на протеклия физиологичен развой, изключително в случай че се случва за първи път, положението се приема за обикновено и в него няма нищо притеснително. Голяма част родилките имат прочувствени прояви, съпроводени с рев от момента, в който видят бебето си, и през целия идващ ден. Песимистичната конфигурация за бъдещето, както и възприятието за виновност са едни от най-често срещаните пояснения за дъжда от сълзи. Възбудата се усилва през идващите 3-4 дни, като се показва в несъразмерна приказливост и безпокойствие. Раздразнителността е възприятие, което с появяването си може да учуди както майката, по този начин и хората към нея. Дори като цяло тя да е спокойна персона, изострените й сетива може да я създадат много по-сприхава. Внезапно могат да се появят подозрения по отношение на способността й да се грижи и да обича бебето си, само че и също по този начин ненадейно изчезват. След първата една седмица всичко може да отшуми и животът да продължи в границите на естественото. В другия случай прочувственото натоварване последователно ескалира и се трансформира в меланхолия. Състоянието е много по-тежко от следродилната горест и се характеризира с по-отчетливо проявяващи се признаци както на прочувствено, по този начин и на физиологично равнище. Ако възприятието за виновност и некадърност за справяне със обстановката се задълбочат, може да рефлектират като липса на вкус, главоболие, сърцетуптене и изтръпване на крайниците. Настроенията варират с огромна амплитуда. Поведението в всекидневието също – от свръх обгрижване на бебето до липса на всевъзможни усеща към него. При някои по-тежки случаи може да се появят даже халюцинации и кошмари. Следродилната меланхолия не е заболяване и за нея няма тъкмо настоящо лекарство или мас. Дълго време нейното битие даже е било оспорвано, като положението на дамата е одобрявано просто като реакция към новата обстановка. Тя е стадият, който, в случай че не бъде овладян навреме, поражда психозата. При нея към този момент са налични някои шизофренни прояви. Това положение е относително рядко срещано - едвам 7 % от родилките страдат от него. По-често то е генетично обусловено.
Като най-честа причина за следродилните разстройства се показва смяната в равнищата на хормоните. След раждането внезапно понижава отделянето на естроген и прогестерон, които цели 9 месеца са били към 10 пъти по-високи от естественото. Повишеното равнище на хормона пролактин, който дава отговор за производството на кърмата, е причина за константните положения на тревога. Макар да няма изрично открита взаимозависимост сред възрастта и следродилните депресивни положения, се счита, че към тях са предразположени най-много дамите, който раждат след 30-ата си година. И в случай че връзката години-депресия не е сигурна, то тази сред обществената реалност и разстройствата е очевидна. Всяко едно отрицателно витално събитие като война, рецесия или политическо напрежение подготвя дамата към по-засилена демонстрация на следродилна меланхолия. Причината е, че изискванията я карат да се усеща още по-изплашена и несигурна. Персоналните качества на характера и тялото също са фактори, обуславящи прочувствени прояви. Повишеното тегло и най-много невъзможността да отслабне бързо след раждането са едни от най-често срещаните аргументи за горест и меланхолия. Това е нещо, което майката вижда всеки ден – просто поглеждайки към бедрата си, или оглеждайки се в огледалото. Колкото повече килограми е качила по време на бременността си, толкоз по подтисната се усеща от положението си по-късно.
Подкрепата от брачен партньор, другари и родственици е изключително значима. Като цяло майката може и да не преценя обстановката обективно и да е склонна към самооценка. Нужно е тя знае, че има човек до себе си, на който да разчита, по тази причина е наложително брачният партньор, колкото и да е ангажиран служебно, да намира време за младата майка. Често депресираните дами не споделят и оставят възприятията да се натрупат в тях, да ги превземат и да ги объркват. Важно е дамата да осъзнае, че има проблем и да откри сили в себе си да го преодолее. При по-тежки случаи са наложителни консултация с психиатър и медикаментозно лекуване.
Следродилните депресивни положения, несъмнено, не са наложителни и могат въобще да не се случат. Предварителната осведоменост за това какво чака майката и хора, които да й оказват помощ най-малко първоначално, са най-хубавата застраховка против прочувствените разстройства.
Първоначалните признаци са комплициране, заплеснатост и отмалялост. С оглед на протеклия физиологичен развой, изключително в случай че се случва за първи път, положението се приема за обикновено и в него няма нищо притеснително. Голяма част родилките имат прочувствени прояви, съпроводени с рев от момента, в който видят бебето си, и през целия идващ ден. Песимистичната конфигурация за бъдещето, както и възприятието за виновност са едни от най-често срещаните пояснения за дъжда от сълзи. Възбудата се усилва през идващите 3-4 дни, като се показва в несъразмерна приказливост и безпокойствие. Раздразнителността е възприятие, което с появяването си може да учуди както майката, по този начин и хората към нея. Дори като цяло тя да е спокойна персона, изострените й сетива може да я създадат много по-сприхава. Внезапно могат да се появят подозрения по отношение на способността й да се грижи и да обича бебето си, само че и също по този начин ненадейно изчезват. След първата една седмица всичко може да отшуми и животът да продължи в границите на естественото. В другия случай прочувственото натоварване последователно ескалира и се трансформира в меланхолия. Състоянието е много по-тежко от следродилната горест и се характеризира с по-отчетливо проявяващи се признаци както на прочувствено, по този начин и на физиологично равнище. Ако възприятието за виновност и некадърност за справяне със обстановката се задълбочат, може да рефлектират като липса на вкус, главоболие, сърцетуптене и изтръпване на крайниците. Настроенията варират с огромна амплитуда. Поведението в всекидневието също – от свръх обгрижване на бебето до липса на всевъзможни усеща към него. При някои по-тежки случаи може да се появят даже халюцинации и кошмари. Следродилната меланхолия не е заболяване и за нея няма тъкмо настоящо лекарство или мас. Дълго време нейното битие даже е било оспорвано, като положението на дамата е одобрявано просто като реакция към новата обстановка. Тя е стадият, който, в случай че не бъде овладян навреме, поражда психозата. При нея към този момент са налични някои шизофренни прояви. Това положение е относително рядко срещано - едвам 7 % от родилките страдат от него. По-често то е генетично обусловено.
Като най-честа причина за следродилните разстройства се показва смяната в равнищата на хормоните. След раждането внезапно понижава отделянето на естроген и прогестерон, които цели 9 месеца са били към 10 пъти по-високи от естественото. Повишеното равнище на хормона пролактин, който дава отговор за производството на кърмата, е причина за константните положения на тревога. Макар да няма изрично открита взаимозависимост сред възрастта и следродилните депресивни положения, се счита, че към тях са предразположени най-много дамите, който раждат след 30-ата си година. И в случай че връзката години-депресия не е сигурна, то тази сред обществената реалност и разстройствата е очевидна. Всяко едно отрицателно витално събитие като война, рецесия или политическо напрежение подготвя дамата към по-засилена демонстрация на следродилна меланхолия. Причината е, че изискванията я карат да се усеща още по-изплашена и несигурна. Персоналните качества на характера и тялото също са фактори, обуславящи прочувствени прояви. Повишеното тегло и най-много невъзможността да отслабне бързо след раждането са едни от най-често срещаните аргументи за горест и меланхолия. Това е нещо, което майката вижда всеки ден – просто поглеждайки към бедрата си, или оглеждайки се в огледалото. Колкото повече килограми е качила по време на бременността си, толкоз по подтисната се усеща от положението си по-късно.
Подкрепата от брачен партньор, другари и родственици е изключително значима. Като цяло майката може и да не преценя обстановката обективно и да е склонна към самооценка. Нужно е тя знае, че има човек до себе си, на който да разчита, по тази причина е наложително брачният партньор, колкото и да е ангажиран служебно, да намира време за младата майка. Често депресираните дами не споделят и оставят възприятията да се натрупат в тях, да ги превземат и да ги объркват. Важно е дамата да осъзнае, че има проблем и да откри сили в себе си да го преодолее. При по-тежки случаи са наложителни консултация с психиатър и медикаментозно лекуване.
Следродилните депресивни положения, несъмнено, не са наложителни и могат въобще да не се случат. Предварителната осведоменост за това какво чака майката и хора, които да й оказват помощ най-малко първоначално, са най-хубавата застраховка против прочувствените разстройства.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ