Експерти от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм твърдят,

Експерти от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм настояват, че България е на второ място в света по съществуване на минерални води. У нас са създадени към 600 залежи на този скъп естествен запас, както и над 1600 извора. Въпреки че от тях се употребяват едвам 30%, страната ни е считана за една от водещите СПА дестинации в Европа и се слави с потвърдени обичаи в балнеологията.

И това е забавно: Радоновата вода в Наречен лекува подагра и диабет

Дотук с дитирамбите. Нека надзърнем с днешна дата в един от знаковите ни балнеокурорти – именития Вършец, гордо кичещ се със званието „ Град на здравето “. В справочниците е обявяван като един от най-големите балнеоклиматичи курорти в нашата татковина. Целебните води на неговите минерални извори са били употребявани още от римско време. За това свидетелстват доста археологически находки, измежду които и варовикова ара (жертвеник) с надпис на римлянин, излекувал се във Врещец – античното име на Вършец, което в превод значи топла, вряла вода..

Като курорт в ново време обитаемото място действа още от 1850 година, а век по-късно, – през 1950 година – се снабдява и с народен статут.

Гранитният планински масив под живописния връх Тодорини кукли, върху който е ситуирано градчето, крие неизчерпаемо количество прелестна минерална хидрокарбонатно-сулфатнонатриева вода със междинна температура от 37 градуса, която оказва потвърден целителен резултат при болести на централната нервна система, сърдечносъдови, стомашно-чревни и опорно-двигателни проблеми. Благоприятно се повлияват и ендокринни, бъбречни, урологични и ревматични болести, които обаче са към момента в начален етап.

Какво обаче заварва днешният летовник тук. Доскорошният градски минерален басейн е затворен и никой не знае дали въобще ще отвори още веднъж порти. Местите поданици настояват, че той е платен от един предприемач, който явно чака да се вдигне цената на земята и оборудването, та да го препродаде на сметка. По същата причина и терените към него всеобщо са изкупени преди години, само че по този начин и пустеят, без да се влага и стотинка в създаването им.

Някогашните почивни станции на разнообразни предприятия и професионални съюзи през днешния ден съставляват отчайваща панорама – изоставени от соц стопаните си, те се разрушават на воля.


Така наподобява през днешния ден почивната станция на механизаторите в центъра на Вършец

В руини са и оживените в миналото едновремешни ресторантчета.



Плачевно е положението на една от емблемите на градчето – издигнатото през 1943 година така наречен Царско банско казино – първият в България храм на хазарта, в който курортистите и платежоспособни посетители опитвали шанса си край три рулетки, а танцуващи двойки изпълвали просторния му виенски салон. Тук се провеждали и състезанията за мис Вършец.


Някогашното Царско казино – една от емблемите на курортното градче

Сега на басейн в курортното градче може да се отиде в два-три първокласни нови хотела, само че входът за тях е по 10 лв. на човек. По-евтино е в общинския минерален комплекс „ Минкови бани “, намиращ се край прилежащото село Спанчевци, само че човек би трябвало да разполага с персонален автомобил, с цел да пътува до там.

Няколко дребни басейнчета има и към новопостроените къщи за посетители, само че те са с дребни размери – що се касае за почиващите, настанени в тях.

Търсещите целебната мощ на минералната вода могат да се възползват от „ новата “ градска баня, строена през 30-те години на предишния век в жанр късен европейски барок. Но там, както е признато, си има дни и часове за визити на мъже и такива, в които банята може да се употребява от дами. А това е прекомерно неловко за едно семейство, да речем, което е решило да прекара дружно почивката си.


Дори сякаш Новата баня също е с олющена мазилка

Единственото по-сносно здание е напълно актуализирания филиал на Националния комплекс „ Специализирани лечебни заведения за рехабилитация “, който обаче главно се употребява по клинични пътеки и стратегии на Национален осигурителен институт. Свободният банкет е на съответните „ свободни “ цени и включва стаи с по 1-2 кревати, които няма по какъв начин да се употребяват от семейство с деца да вземем за пример.

За разрухата в курорта неговите поданици упрекват локалните управници – и кмета, и общинските съветници, които с неуважение неглижират неговото развиване. Единствената нова постройка, вдигната в последните години, е една съвременна спортна зала.

Иначе по европроект е актуализирана част от градския Слънчев парк, само че както се майтапят тукашните жители, парите са потънали в сухото дъно на гордостта на плана – водното огледало. Въпреки че в него по този начин и няма капка вода, усърдно обаче е сложена табела, че къпането в оборудването е неразрешено!


Безводното „ водно огледало “ в актуализирания по европейски план Слънчев парк

Клетите си посетители градчето посреща с няколко броящи се на пръсти ресторантчета и кафенета, дребни гастрономи с полупразни лавици като от времето на Жан-Виденовата зима и никакви особени занимания и анимации, каквито подхождат на едно такова курортно населено място.

Дори локалният общински музей е хлопнал незнайно от по кое време вратата си, на която сега се мъдри надпис: „ Търсете ни в туристическия център “. Че никой от дълго време не е търсил уредниците му си проличава по потъналите в прахуляк витрини с потрошени експонати и смачкани и разпилени надписи към тях.


Витрината на общинския музей предлага гледки на изпотрошени експонати и повърхностно сложени надписи към тях

Иначе цялостен месец в градчето тече Празник на курорта, минералната вода и Балкана. Програмата му предлага някой и различен концерт на сръбски и позалязващи наши естрадни артисти, киноложка галерия, спортни надпревари и естествено заря (доста скромна прочее като размах).

Част от празника е и алеята на занаятите, опънала се под емблематичните живописни чинари в центъра на градчето. Само дето на ревюто по този начин и няма занаятчии, само че пък има в обилие сергии с шекери, локуми, казанлъшки (?) понички, захарни петлета и замразен йогурт (нещо като сладолед), а също и такива, на които се оферират целебни мехлеми, маркови парфюми, джапанки, хавлии, спални комплекти, кичозни култивиран гипсови фигурки – гъбки, зайчета, сърнички, патета и така нататък, както и саксии с цветя и цитрусови дръвчета.



Освен на места обновената централна част на курорта, от половин век нищо друго не е пипано – нито улици, нито тротоари…

Може и да сме втори в света по съществуване на минерални води, само че явно сме последни в класацията по потреблението на този скъп естествен запас. А развиването на големия капацитет, който Вършец да вземем за пример има, неизбежно ще донесе разцвет и за целия район към него, който другояче с подигравка назоваваме Северозападнала България.

Засега можем да си налеем от градската чешма до поликлиниката по шише от целебната минерална течност и да пием по една студена вода…