Експерт за проблема с изграждането и мениджмънта на спортните съоръжения след прехода
Експерт маркетинг и ръководство на спортни уреди - Ива Георгиева, изрази мнение по отношение на проблемите с построяването и мениджмънта на спортните уреди в България през последните 30 години.
Ето разбора на Ива Георгиева:
" Съвременният свят от дълго време е приел, че вложенията в спорта и неговото развиване, са главен бранш на икономическа и обществена интензивност на развитите народи. Спортът е феномен, поради своята изключителност да задейства ирационалните пристрастености на хората към тимове, надпревари и спортисти. Той има способността да ги сплотява при триумфи или загуби – нещо, което не може да бъде реализирано, когато се отнася до други области на икономическа и обществена активност.
Изключително мъчно е да бъде развиван спорт на интернационално равнище, да бъде разпространявано българското спортно майсторство, при неналичието на модерни уреди, неприятна инфраструктура, епидемиологична корупция и неявяване на професионална експертиза. Разбира се, тук би трябвало да бъде отдадено дължимото на тези спортове, които макар изискванията и опциите, които страната предлага в последните 30 години, се показват почтено по света.
Случващото се в българския спорт, е в следствие от остарели формати на взаимоотношение сред обособените организационни структури/звена и страната, неверни модели на ръководство и финансиране, които мъчно биха могли да бъдат приспособени към актуалните правила за развиване, както в професионалния, по този начин и в всеобщия спорт.
Докато актуалният спорт преминаваше през еволюция, през последните 30 години, то българският и до през днешния ден се развива непоследователно, без визия за развиване в дълготраен проект. Упадъкът не се дължи само на неналичието на вложения. Те са директно свързани със основаването на качествени артикули, които биха повлияли върху равнището на спорта и индиректно върху стопанската система на страната.
Големият проблем е в невъзможността да бъдат основани положителни артикули. Дори и преди пандемията Ковид 19, стадионите и залите се пълнеха само при значими срещи, тъй като тези уреди, не са в положение да предложат гостолюбие, комфорт, сигурност на феновете. Емоцията на почитателите и тяхната обич към тимове и спортисти, не е задоволителна, с цел да има първокласен спорт в България и той да се развива възходящо. Спортът е бизнес за експерти. Експериментите се санкционират.
Създаването на неефективни партньорства (ПЧП, смесени сдружения и пр.), е индикативен образец за следващия ненужен ход на участниците в тези кооперации, зад които в множеството случаи, прозира професионална отпадналост и безредни дейности.
Спортът изисква пореден, характерен метод на ръководство, предшестван от подробен разбор и оценка на съответната организация, в условия на конкурентна среда, установяване на нейните посока и цели, избор на подобаваща тактика и дейно потребление на наличните, отличителни активи. Успехът на всяка конструкция значително зависи от качеството на стратегическите решения на хората, които я ръководят, както и от особеностите на локалната стопанска система. Провеждането на вярна спортна политика, е определящо изискване за реализиране на икономическите, здравните и обществени цели на страната, като пълновръстен член на Европейски Съюз.
Възможностите, които стратегиите на Общността дават, безспорно също съставляват основен инструмент за финансиране. Те са предопределени в поддръжка на целеви, структурирани планове, с визия и измеримост в дълготраен проект. Изграждането на уреди „ на парче “, е прочут, само че потвърдено неефикасен метод, чиято цел е само асимилиране на средства и отчитане на активност. Безидейното строителство на зали и отчасти на игрища, е печален, само че съответен образец за метода, по който се оползотворяват средствата за спорт. За страдание, в България няма нито един образец за сполучлива процедура на добре планувано, построено и дейно многофункционално спортно оборудване или построен маркетинг артикул.
Вярно плануваните и вярно ръководени уреди, безспорно съставляват най-значимия веществен запас в една спортна система и социална единица, чиято конструкция, предопределение и функционален статус, значително дефинират ориентацията за програмиране още на учредителен стадий. Те са главен и жизненоважен източник на доходи за техния притежател (държава, община, частен инвеститор). Този факт не би трябвало да бъде подценяван. Той е основен освен за оцеляването на съответния клуб, само че и за неговата бъдеща икономическа жизнеспособност.
Красноречив образец е българският футбол, който с дребни изключения, е достигнал до най-ниските си равнища на развиване, както на равнище клубен формат, по този начин и в интернационален проект.
Професионалният спорт е бизнес и когато той се ръководи експертно, то това е причина за постигане на удовлетворителни резултати, забележими за почитателите, стопанската система и обществото. Създаването на партньорства сред страна, общини и клубове, би имало смисъл, само в случай че са обосновани посредством потвърдено работещи практики. Предшестващо основно изискване, е нуждата от ясна тактика по отношение на идващите етапи на това партньорство: професионална експертиза, организационна успеваемост и обезпечено финансиране. Липсата даже на едно от тези условия, обезсмисля сходни обединявания.
Неефективното оползотворяване на средства, неразбираемите критерии за ръководството им (в подтекста на спорта), както и неналичието на съответна стратегия за употреба на оборудванията, откакто бъдат построени, подсигурява тяхната непроизводителност, накърнимост към изменящите се пазарни трендове и най-важното - загуба на най-ценния им актив – да бъдат сигурен източник на доходи.
Основната и основна разлика сред развитите европейски страни и България, е че западните системи въплъщават вековна традиция за тъждество на всички форми на благосъстоятелност. Системите на действие в спорта следват рационална икономическа ориентировка, като вложенията са предопределени за бизнес-ефективни модели. Крайната цел, е основаване на спортни планове и създаване на уреди в интерес на техния притежател (държава, частен вложител, клуб), на обществото и най-много на спорта. За разлика от тях, моделът в България към момента е насочен в посока мощна политическа и корпоративна промоция.
Родният спорт има незабавна потребност от смяна на остарелите и неефективните модели, които не водят до нищо друго, с изключение на до все по-силни зависимости на равнище спорт – страна - бизнес и все по-сериозно отдалечаване от положителните образци в Европа и света. Нуждата от незабавно преобразяване на „ спортната търговия “ в спортна промишленост, би доближило, в известна степен, страната ни до одобрените и ефикасни модели. Защото спортът е отражение на националната мощ и еднаквост, която не трябва да бъде погубвана ".
Ето разбора на Ива Георгиева:
" Съвременният свят от дълго време е приел, че вложенията в спорта и неговото развиване, са главен бранш на икономическа и обществена интензивност на развитите народи. Спортът е феномен, поради своята изключителност да задейства ирационалните пристрастености на хората към тимове, надпревари и спортисти. Той има способността да ги сплотява при триумфи или загуби – нещо, което не може да бъде реализирано, когато се отнася до други области на икономическа и обществена активност.
Изключително мъчно е да бъде развиван спорт на интернационално равнище, да бъде разпространявано българското спортно майсторство, при неналичието на модерни уреди, неприятна инфраструктура, епидемиологична корупция и неявяване на професионална експертиза. Разбира се, тук би трябвало да бъде отдадено дължимото на тези спортове, които макар изискванията и опциите, които страната предлага в последните 30 години, се показват почтено по света.
Случващото се в българския спорт, е в следствие от остарели формати на взаимоотношение сред обособените организационни структури/звена и страната, неверни модели на ръководство и финансиране, които мъчно биха могли да бъдат приспособени към актуалните правила за развиване, както в професионалния, по този начин и в всеобщия спорт.
Докато актуалният спорт преминаваше през еволюция, през последните 30 години, то българският и до през днешния ден се развива непоследователно, без визия за развиване в дълготраен проект. Упадъкът не се дължи само на неналичието на вложения. Те са директно свързани със основаването на качествени артикули, които биха повлияли върху равнището на спорта и индиректно върху стопанската система на страната.
Големият проблем е в невъзможността да бъдат основани положителни артикули. Дори и преди пандемията Ковид 19, стадионите и залите се пълнеха само при значими срещи, тъй като тези уреди, не са в положение да предложат гостолюбие, комфорт, сигурност на феновете. Емоцията на почитателите и тяхната обич към тимове и спортисти, не е задоволителна, с цел да има първокласен спорт в България и той да се развива възходящо. Спортът е бизнес за експерти. Експериментите се санкционират.
Създаването на неефективни партньорства (ПЧП, смесени сдружения и пр.), е индикативен образец за следващия ненужен ход на участниците в тези кооперации, зад които в множеството случаи, прозира професионална отпадналост и безредни дейности.
Спортът изисква пореден, характерен метод на ръководство, предшестван от подробен разбор и оценка на съответната организация, в условия на конкурентна среда, установяване на нейните посока и цели, избор на подобаваща тактика и дейно потребление на наличните, отличителни активи. Успехът на всяка конструкция значително зависи от качеството на стратегическите решения на хората, които я ръководят, както и от особеностите на локалната стопанска система. Провеждането на вярна спортна политика, е определящо изискване за реализиране на икономическите, здравните и обществени цели на страната, като пълновръстен член на Европейски Съюз.
Възможностите, които стратегиите на Общността дават, безспорно също съставляват основен инструмент за финансиране. Те са предопределени в поддръжка на целеви, структурирани планове, с визия и измеримост в дълготраен проект. Изграждането на уреди „ на парче “, е прочут, само че потвърдено неефикасен метод, чиято цел е само асимилиране на средства и отчитане на активност. Безидейното строителство на зали и отчасти на игрища, е печален, само че съответен образец за метода, по който се оползотворяват средствата за спорт. За страдание, в България няма нито един образец за сполучлива процедура на добре планувано, построено и дейно многофункционално спортно оборудване или построен маркетинг артикул.
Вярно плануваните и вярно ръководени уреди, безспорно съставляват най-значимия веществен запас в една спортна система и социална единица, чиято конструкция, предопределение и функционален статус, значително дефинират ориентацията за програмиране още на учредителен стадий. Те са главен и жизненоважен източник на доходи за техния притежател (държава, община, частен инвеститор). Този факт не би трябвало да бъде подценяван. Той е основен освен за оцеляването на съответния клуб, само че и за неговата бъдеща икономическа жизнеспособност.
Красноречив образец е българският футбол, който с дребни изключения, е достигнал до най-ниските си равнища на развиване, както на равнище клубен формат, по този начин и в интернационален проект.
Професионалният спорт е бизнес и когато той се ръководи експертно, то това е причина за постигане на удовлетворителни резултати, забележими за почитателите, стопанската система и обществото. Създаването на партньорства сред страна, общини и клубове, би имало смисъл, само в случай че са обосновани посредством потвърдено работещи практики. Предшестващо основно изискване, е нуждата от ясна тактика по отношение на идващите етапи на това партньорство: професионална експертиза, организационна успеваемост и обезпечено финансиране. Липсата даже на едно от тези условия, обезсмисля сходни обединявания.
Неефективното оползотворяване на средства, неразбираемите критерии за ръководството им (в подтекста на спорта), както и неналичието на съответна стратегия за употреба на оборудванията, откакто бъдат построени, подсигурява тяхната непроизводителност, накърнимост към изменящите се пазарни трендове и най-важното - загуба на най-ценния им актив – да бъдат сигурен източник на доходи.
Основната и основна разлика сред развитите европейски страни и България, е че западните системи въплъщават вековна традиция за тъждество на всички форми на благосъстоятелност. Системите на действие в спорта следват рационална икономическа ориентировка, като вложенията са предопределени за бизнес-ефективни модели. Крайната цел, е основаване на спортни планове и създаване на уреди в интерес на техния притежател (държава, частен вложител, клуб), на обществото и най-много на спорта. За разлика от тях, моделът в България към момента е насочен в посока мощна политическа и корпоративна промоция.
Родният спорт има незабавна потребност от смяна на остарелите и неефективните модели, които не водят до нищо друго, с изключение на до все по-силни зависимости на равнище спорт – страна - бизнес и все по-сериозно отдалечаване от положителните образци в Европа и света. Нуждата от незабавно преобразяване на „ спортната търговия “ в спортна промишленост, би доближило, в известна степен, страната ни до одобрените и ефикасни модели. Защото спортът е отражение на националната мощ и еднаквост, която не трябва да бъде погубвана ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ