Откриха следи от биологична активност върху марсиански метеорит
Екип от американски учени твърди, че е направил епохално изобретение. Според Евърет Гибсън от НАСА върху астероида 000593 или така наречен Ямато има ясни следи от биогенно влияние.
Всъщност историята с марсианските астероиди и вероятното влияние на биологични структури върху тях датира от далечната 1996 година.
Тогава учените оповестиха, че на Марс евентуално е имало живот. Повод за изказванията им станаха направените проучвания върху различен астероид, за който се счита, че е с марсиански генезис. Във въпросният астероид с название ALH84001(Нахла) са открити следи, които свидетелстват за евентуално биогенно влияние.
През 1996 година изказванията на учените, изследвали астероида, са били отхвърлени като смехотворни и недостоверни. Екипът, изучавал галактическата останка, е разкрил във вътрешността му мрежа от канали, които минават през цялото му тяло.
Тези канали имат криви, вълнообразни форми, които откривателите считат, че са получени вследствие на дълготрайно биологично взаимоотношение. Подобни структури се следят и на земята в земни базалтови стъкла, които под въздействието на бактерии получават същата характерна конструкция.
Новоизследваният астероид Ямато е открит през 2000 година от японска експедиция в Антарктида. Екипът на Евърет Гибсън счита, че този 13.7-килограмов галактически обект е на възраст от 1.3 милиарда години.
Камъкът се е формирал на Марс от лавов поток, а преди 12 милиона години в резултат на удар на друго тяло с Червената планета е бил вторично разтопен и по-късно изхвърлен в Космоса.
Пътуването му през галактически мраз е траяло милиони години. Едва преди 50 000 години астероидът е навлязъл в земната атмосфера и е паднал в Антарктида, където по-късно е бил открит.
В астероида Ямато е открит и много забавен набор от микросфери, които имат размери от няколко микрометра до нанометър. Тези микросфери се намиран сред пластовете на галактическата отломка и ясно се открояват на фона на карбонатите и силикатния пласт под него.
Интересна детайлност е, че тези макросфери имат наличие, което е богато на водород, който е повече от пластовете идингсит (вид оливин). Подобна конструкция е изключително присъща за отломките от Марс.
Всъщност не съществуват твърди доказателства, че мрежата от канали, открита в двата марсиански астероида, е дело не биогенни механизми. Съществува опция, въпреки и чисто теоретична, тези канали да се дължат и на абиогенни механизми.
Но фактът, че сходни структури с канали и микросфери са открити и при земни мостри и те постоянно са били в следствие от биогенно взаимоотношение, приказва на учените, че са прави в догатките.
Дали на Марс е имало живот и продължава ли да съществува под някаква форма? Единственият метод да се отговори изрично на този въпрос е да се изпрати експедиция от биолози, които да изучат Червената планета радикално, което надали ще се случи в близко бъдеще. До тогава спекулациите в едната и в другата посока ще не престават.
