Вълдобрев: Младите са най-прецакани
Ежегодното събитие на Dir.bg He's The Man влиза в обувките на музиканта, артиста и писателя Стефан Вълдобрев. Деян Веселинов беседва със Стефан Вълдобрев за житейските инциденти, музи и креативен път.
Особеното живеене през днешния ден
" Объркан съм като всички. Чудя се какво се случва. Разсъждавам, премислям. Това е заплашителен минус. Човек, който доста размишлява, не се оправя елементарно. "
Какво е благополучие?
" В моя речник няма дума благополучие от доста години. Сам съм си забранил да я употребявам, не знам за какво. Може би, тъй като е имало някакви къси мигове, в които съм се чувствал по този начин и незабавно по-късно нещо ме е събаряло. Това е като защитна реакция. Криворазбрана мъдрост. "
Думата триумф и изкуството
Музикантът и артист Стефан Вълдобрев споделя за креативния и житейския си път в границите на акцията He Is The Man 2021
Успехът при създателите значи да се чувстваш свестен.
" Важно е, когато пишеш нещо и искаш да достигнеш тъкмо избрана страст, да видиш, че хората са я разбрали. "
Последните 5 години се оказват блажен интервал за Стефан Вълдобрев, тъй като всичко, което вършат с екипа му, е получавало схващане и прочувствен отзив.
Как дете на машинни инженери става актьор?
" Родителите ми се чудеха същото. Тайно съм следил техните реакции през годините, когато съм имал концерти и изяви. Те постоянно са се чудили на това, по какъв начин е било допустимо да се случи! "
Отговорът е, че когато машинните инженери са хора на духа и се интересуват от изкуство, това няма по какъв начин да не повлияе и на тяхното дете. Стефан Вълдобрев споделя, че родителите му са купили апартамент, който бил към момента празен, без никакви вътре, само че с пиано.
" Аз доста по-късно осъзнах какво значи това пиано. Като бях дребен, то беше огромна тъга. Символ на това, че би трябвало часове да седнал съм на него. "
Семейството
" И от страна на майка ми, и от страна на татко ми, в фамилията ми има безумно забавни разказвачи. Във Велинград, откъдето е майка ми, един път се събрахме целият жанр. Седнахме, извадиха се ракиите и виновността, стартира да се рецитира и да се пеят македонски песни. Имаше искри в очите на хората, обятия... Една сицилианска палитра. "
Разказвачите на истории
За положителното описване на истории заслуга имат роднините. Те имат тази заложба.
" Много рано започнах да описвам истории. Тогава започнах да пиша и първите си песни. Това беше някъде 10 клас. Аз пишех доста лирика и доста по-късно започнах да обличам тази лирика в мелодии. "
Читалища, самодейни сборища - това са първите места, където Стефан Вълдобрев, още в гимназиалните си години, прави първите концерти.
Той споделя, че притеснениеето му било огромно, само че по-късно театърът го прекършва. Защото на сцената излизаш и си това, което си - изцяло открит пред публиката.
1989!
В паметната 1989 година Стефан Вълдобрев е признат да учи британска лингвистика. После обаче кандидатства във ВИТИЗ. По какъв метод е осъзнал политическите събития през тази година?
" Осъзнаването идва в края на 20-те години. Като пристигнаха измененията, ние не ги мислехме. Ние ги искахме. Състоянието, в което бяхме тогава, беше, че няма метод да не се случат. Имаше една такава вътрешна увереност в младежите. Всичко беше стигнало до ръба. Усещаше се някаква страшна сила, като че ли ти си го провокирал. Това несъмнено е огромна заблуда, само че тя ти дава крила. "
Стефан Вълдобрев въпреки всичко възприема себе си като човек на сегашното. Споделя, че по-скоро си спомня музиката на 90-те с носталгия.
Според него чувството, че нещо огромно следва да се случи, е голям стимулатор.
" Такова чувство към този момент няма на никое място по света. "
Каква е музиката на 90-те?
" Имаше от всичко за всеки. Във всеки вероятен жанр. Включително и прословутата чалга. Но имаше и технопаради с десетки хиляди хора по улиците. Беше като овощна градина с по нещо за всеки. Тогава към момента продуцентите не бяха по-важни от изпълнителите. В момента приходите от реклами станаха по-важни от децата в реалити форматите. "
Парите в изкуството
" Не съм тръгвал в никакъв случай към нещо с мисълта за пари. Никога не виждам на това, което върша, като на бизнеспроект. "
Важното е всичко да има смисъл. Дали ще има задоволство по-късно.
" Никога не съм могъл да се пазарувам. Изчервявам се, когато приказвам за хонорара на групата. "
Стефан Вълдобрев следва разпоредбите на своята работа, в която го движат не парите и огромните суми, а връзката с публиката и нейната безрезервност.
Менторите в живот
Сред актьорите в България има огромно почитание към Учителите.
" Всеки артист постоянно споделя класа на професора, в който е приключил. Нашата източна школа държи доста на учителите. Моят клас приказва с голяма горделивост за проф. Азарян и Тодор Колев. "
Вълдобрев обича да оказва помощ на младежи и вижда в тях предпочитание за развиване и израстване.
" Имал съм доста тежки интервали в живота си. Когато родителите ми си отидоха. Тогава театърът още веднъж се появи като нещо избавително, тъй като отивах в театъра и си давах сметка, че всички паники и бесове мога да ги изкарам на сцената. Действа като терапия. "
Дава си сметка, че с особената обстановка последните 1-2 години, смехът и самоиронията са най-хубавата терапия, която може да те задържи на повърхността.
" Всеки да си откри общественост от хора, с които да се смее " - това е моят съвет. Стефан споделя, че зимата, евакуиран в Созопол поради пандемията, само в дългите диалози с момчетата от групата е намирал избавление.
Вярата
" Това е нещо доста персонално. То се усеща. Трудно се приказва за него. Ако същински се усеща, човек не може да го изяснява. "
" По препоръките и поуките съм много слаб " споделя Вълдобрев, само че прибавя, че в " Книга за песните " е описал всичко, което си е извадил като житейски поучения до момента.
" Най-важната стъпка е да усетиш кое е най-важно в живота ти. То е като влюбване. Трябва да го хванеш и да не го изпуснеш. "
" В един миг би трябвало да се лишиш от егото " - въпреки и в областта на изкуството това да е мъчно, споделя Стефан.
" Ако има сегмент от обществото, който се усеща най-прецакан от всичко, това са хората до 30 години. Те влизат в един неприятелски свят, в който не знаят какво се случва. Обществото ни би трябвало да обърне внимание на тези хора, тъй като те са най-уязвими. Стискат зъби, мълчат, а ние им оставяме руини. "
Особеното живеене през днешния ден
" Объркан съм като всички. Чудя се какво се случва. Разсъждавам, премислям. Това е заплашителен минус. Човек, който доста размишлява, не се оправя елементарно. "
Какво е благополучие?
" В моя речник няма дума благополучие от доста години. Сам съм си забранил да я употребявам, не знам за какво. Може би, тъй като е имало някакви къси мигове, в които съм се чувствал по този начин и незабавно по-късно нещо ме е събаряло. Това е като защитна реакция. Криворазбрана мъдрост. "
Думата триумф и изкуството
Музикантът и артист Стефан Вълдобрев споделя за креативния и житейския си път в границите на акцията He Is The Man 2021
Успехът при създателите значи да се чувстваш свестен.
" Важно е, когато пишеш нещо и искаш да достигнеш тъкмо избрана страст, да видиш, че хората са я разбрали. "
Последните 5 години се оказват блажен интервал за Стефан Вълдобрев, тъй като всичко, което вършат с екипа му, е получавало схващане и прочувствен отзив.
Как дете на машинни инженери става актьор?
" Родителите ми се чудеха същото. Тайно съм следил техните реакции през годините, когато съм имал концерти и изяви. Те постоянно са се чудили на това, по какъв начин е било допустимо да се случи! "
Отговорът е, че когато машинните инженери са хора на духа и се интересуват от изкуство, това няма по какъв начин да не повлияе и на тяхното дете. Стефан Вълдобрев споделя, че родителите му са купили апартамент, който бил към момента празен, без никакви вътре, само че с пиано.
" Аз доста по-късно осъзнах какво значи това пиано. Като бях дребен, то беше огромна тъга. Символ на това, че би трябвало часове да седнал съм на него. "
Семейството
" И от страна на майка ми, и от страна на татко ми, в фамилията ми има безумно забавни разказвачи. Във Велинград, откъдето е майка ми, един път се събрахме целият жанр. Седнахме, извадиха се ракиите и виновността, стартира да се рецитира и да се пеят македонски песни. Имаше искри в очите на хората, обятия... Една сицилианска палитра. "
Разказвачите на истории
За положителното описване на истории заслуга имат роднините. Те имат тази заложба.
" Много рано започнах да описвам истории. Тогава започнах да пиша и първите си песни. Това беше някъде 10 клас. Аз пишех доста лирика и доста по-късно започнах да обличам тази лирика в мелодии. "
Читалища, самодейни сборища - това са първите места, където Стефан Вълдобрев, още в гимназиалните си години, прави първите концерти.
Той споделя, че притеснениеето му било огромно, само че по-късно театърът го прекършва. Защото на сцената излизаш и си това, което си - изцяло открит пред публиката.
1989!
В паметната 1989 година Стефан Вълдобрев е признат да учи британска лингвистика. После обаче кандидатства във ВИТИЗ. По какъв метод е осъзнал политическите събития през тази година?
" Осъзнаването идва в края на 20-те години. Като пристигнаха измененията, ние не ги мислехме. Ние ги искахме. Състоянието, в което бяхме тогава, беше, че няма метод да не се случат. Имаше една такава вътрешна увереност в младежите. Всичко беше стигнало до ръба. Усещаше се някаква страшна сила, като че ли ти си го провокирал. Това несъмнено е огромна заблуда, само че тя ти дава крила. "
Стефан Вълдобрев въпреки всичко възприема себе си като човек на сегашното. Споделя, че по-скоро си спомня музиката на 90-те с носталгия.
Според него чувството, че нещо огромно следва да се случи, е голям стимулатор.
" Такова чувство към този момент няма на никое място по света. "
Каква е музиката на 90-те?
" Имаше от всичко за всеки. Във всеки вероятен жанр. Включително и прословутата чалга. Но имаше и технопаради с десетки хиляди хора по улиците. Беше като овощна градина с по нещо за всеки. Тогава към момента продуцентите не бяха по-важни от изпълнителите. В момента приходите от реклами станаха по-важни от децата в реалити форматите. "
Парите в изкуството
" Не съм тръгвал в никакъв случай към нещо с мисълта за пари. Никога не виждам на това, което върша, като на бизнеспроект. "
Важното е всичко да има смисъл. Дали ще има задоволство по-късно.
" Никога не съм могъл да се пазарувам. Изчервявам се, когато приказвам за хонорара на групата. "
Стефан Вълдобрев следва разпоредбите на своята работа, в която го движат не парите и огромните суми, а връзката с публиката и нейната безрезервност.
Менторите в живот
Сред актьорите в България има огромно почитание към Учителите.
" Всеки артист постоянно споделя класа на професора, в който е приключил. Нашата източна школа държи доста на учителите. Моят клас приказва с голяма горделивост за проф. Азарян и Тодор Колев. "
Вълдобрев обича да оказва помощ на младежи и вижда в тях предпочитание за развиване и израстване.
" Имал съм доста тежки интервали в живота си. Когато родителите ми си отидоха. Тогава театърът още веднъж се появи като нещо избавително, тъй като отивах в театъра и си давах сметка, че всички паники и бесове мога да ги изкарам на сцената. Действа като терапия. "
Дава си сметка, че с особената обстановка последните 1-2 години, смехът и самоиронията са най-хубавата терапия, която може да те задържи на повърхността.
" Всеки да си откри общественост от хора, с които да се смее " - това е моят съвет. Стефан споделя, че зимата, евакуиран в Созопол поради пандемията, само в дългите диалози с момчетата от групата е намирал избавление.
Вярата
" Това е нещо доста персонално. То се усеща. Трудно се приказва за него. Ако същински се усеща, човек не може да го изяснява. "
" По препоръките и поуките съм много слаб " споделя Вълдобрев, само че прибавя, че в " Книга за песните " е описал всичко, което си е извадил като житейски поучения до момента.
" Най-важната стъпка е да усетиш кое е най-важно в живота ти. То е като влюбване. Трябва да го хванеш и да не го изпуснеш. "
" В един миг би трябвало да се лишиш от егото " - въпреки и в областта на изкуството това да е мъчно, споделя Стефан.
" Ако има сегмент от обществото, който се усеща най-прецакан от всичко, това са хората до 30 години. Те влизат в един неприятелски свят, в който не знаят какво се случва. Обществото ни би трябвало да обърне внимание на тези хора, тъй като те са най-уязвими. Стискат зъби, мълчат, а ние им оставяме руини. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ