Децата и технологиите: Къде е балансът?
Ежедневното потребление на интернет за болшинството деца и младежи към този момент е норма, само че къде родителите би трябвало да слагат граница? Какво е " екранно време " и има ли изключения от това определение? Червени лампички: Какви са рисковете, в случай че нещата излязат отвън надзор, и какво да вършим?
" Хей, Гугъл ", вика внукът ми и замълчава в очакване на отговор. Колонката се включва със тон и светлина и угасва, тъй като следващ въпрос няма. Финли (така се споделя мъникът, който тъкмо е навършил година и половина) се смее и повтаря упражнението. Гугъл отново примигва услужливо и в очакване на въпрос, само че подобен няма. Сещате се какъв брой може да продължи това.
Аз пък се чудя: " Ако на една и половина към този момент се оправя и поддържа връзка с умната колонка, какво ли ще е като навърши две. А какво ще стане, в случай че му дам телефона си в този момент или пък в случай че му покажа по какъв начин се пуска тв приемникът целеустремено, а не тъй като е стъпил или седнал на отдалеченото? Абе, я родителите му да се оправят. "
Шегата настрани. Но тематиката за децата и технологиите и това по кое време, по какъв начин и до каква степен да ги позволяваме в цифровия свят е в основата на въпроса какво бъдещо потомство желаеме да отгледаме? Така си мисля в този момент, преди години, до момента в който отглеждах щерка си, ме притесняваха други въпроси. Но в този момент за цифровия свят и децата.
Реклама
С толкоз доста цифрови медии, ориентирани към малчуганите от най-ранна възраст - от стрийминг на видеоклипове до игри и просветителни цифрови принадлежности, които безусловно ни заливат отвред, родителите с право се тормозят какъв брой " доста технологии " са " прекалено много технологии " през днешния ден? Дали и по кое време да " паркират " детето си пред тв приемника или да му връчат някое цифрово устройство? Колко време да го оставят пред него и по какъв начин да управляват сърфирането му в мрежата също са въпроси, които тормозят днешните родители.
В книгата Tech Generation: Raising Balanced Kids in a Hyper-Connected World един от създателите, психологът Джон Ласер, поучава да използваме естествения интерес на децата към устройства, с цел да им помогнем да развият когнитивните си качества, с цел да прекараме време с тях или да научат бързо и незабелязано нови неща.
Колко да го оставя пред екрана?
Ясно е, че в случай че ти си в " матрицата ", няма по какъв начин да държиш наследника си изолиран от нея, само че въпросите по какъв начин и до каква степен да го допуснеш още в този момент вътре си стоят.
Идеалното, което предлагат специалистите от Американската академия по педиатрия, е: не повече от час дневно за деца на възраст от 2 до 5 години, лимитирано и следено време за малко по-големите и никакво (ама никакво!) прекарано пред екраните време на разнообразни устройства за бебета под 18 месеца. Как става това?
Реклама
Това, което е идеално обаче, всички знаем, че не всеки път е практично, а и постоянно е и непостижимо: в запушване съм, а малчуганът е пред нервност, е няма да му взема таблета в този момент!
Добрите планове и сегашното
" Малко или никакво време пред екрана! " - това звучи като страхотна цел, само че действителността е друга. Често родители, почнали със възбрана на телевизия или таблет, се оказват в обстановка, в която мъчно могат да " удържат фронта " по една или друга причина. А и трябват ли цялостни забрани? Разумният отговор е: Не, не трябват. Все отново замислете се: та ние, сегашните възрастни - родители, баби и дядовци, се учехме, учим се и ще продължим да се се учим на цифрова среда, до момента в който днешните деца се раждат с технологиите и нерядко се оказва, че ние имаме какво да научим от тях. Честно! " Баба, Финли желае музика ", споделя едвам проговорилият мъник. Отговарям му, че нямам по какъв начин да му пусна музика. " Помоли Гугъл. "
Технологиите са тук, развиват се по-бързо даже от визията ни за това. Ще останат и след нас и ето за какво е добре децата да се сблъскат с тях допустимо най-рано, с цел да живеят в този динамично изменящ се свят сполучливо и в бъдеще. А тяхното бъдеще на възрастни, работещи хора ще е цифрово.
" Хей, Гугъл ", вика внукът ми и замълчава в очакване на отговор. Колонката се включва със тон и светлина и угасва, тъй като следващ въпрос няма. Финли (така се споделя мъникът, който тъкмо е навършил година и половина) се смее и повтаря упражнението. Гугъл отново примигва услужливо и в очакване на въпрос, само че подобен няма. Сещате се какъв брой може да продължи това.
Аз пък се чудя: " Ако на една и половина към този момент се оправя и поддържа връзка с умната колонка, какво ли ще е като навърши две. А какво ще стане, в случай че му дам телефона си в този момент или пък в случай че му покажа по какъв начин се пуска тв приемникът целеустремено, а не тъй като е стъпил или седнал на отдалеченото? Абе, я родителите му да се оправят. "
Шегата настрани. Но тематиката за децата и технологиите и това по кое време, по какъв начин и до каква степен да ги позволяваме в цифровия свят е в основата на въпроса какво бъдещо потомство желаеме да отгледаме? Така си мисля в този момент, преди години, до момента в който отглеждах щерка си, ме притесняваха други въпроси. Но в този момент за цифровия свят и децата.
Реклама
С толкоз доста цифрови медии, ориентирани към малчуганите от най-ранна възраст - от стрийминг на видеоклипове до игри и просветителни цифрови принадлежности, които безусловно ни заливат отвред, родителите с право се тормозят какъв брой " доста технологии " са " прекалено много технологии " през днешния ден? Дали и по кое време да " паркират " детето си пред тв приемника или да му връчат някое цифрово устройство? Колко време да го оставят пред него и по какъв начин да управляват сърфирането му в мрежата също са въпроси, които тормозят днешните родители.
В книгата Tech Generation: Raising Balanced Kids in a Hyper-Connected World един от създателите, психологът Джон Ласер, поучава да използваме естествения интерес на децата към устройства, с цел да им помогнем да развият когнитивните си качества, с цел да прекараме време с тях или да научат бързо и незабелязано нови неща.
Колко да го оставя пред екрана?
Ясно е, че в случай че ти си в " матрицата ", няма по какъв начин да държиш наследника си изолиран от нея, само че въпросите по какъв начин и до каква степен да го допуснеш още в този момент вътре си стоят.
Идеалното, което предлагат специалистите от Американската академия по педиатрия, е: не повече от час дневно за деца на възраст от 2 до 5 години, лимитирано и следено време за малко по-големите и никакво (ама никакво!) прекарано пред екраните време на разнообразни устройства за бебета под 18 месеца. Как става това?
Реклама
Това, което е идеално обаче, всички знаем, че не всеки път е практично, а и постоянно е и непостижимо: в запушване съм, а малчуганът е пред нервност, е няма да му взема таблета в този момент!
Добрите планове и сегашното
" Малко или никакво време пред екрана! " - това звучи като страхотна цел, само че действителността е друга. Често родители, почнали със възбрана на телевизия или таблет, се оказват в обстановка, в която мъчно могат да " удържат фронта " по една или друга причина. А и трябват ли цялостни забрани? Разумният отговор е: Не, не трябват. Все отново замислете се: та ние, сегашните възрастни - родители, баби и дядовци, се учехме, учим се и ще продължим да се се учим на цифрова среда, до момента в който днешните деца се раждат с технологиите и нерядко се оказва, че ние имаме какво да научим от тях. Честно! " Баба, Финли желае музика ", споделя едвам проговорилият мъник. Отговарям му, че нямам по какъв начин да му пусна музика. " Помоли Гугъл. "
Технологиите са тук, развиват се по-бързо даже от визията ни за това. Ще останат и след нас и ето за какво е добре децата да се сблъскат с тях допустимо най-рано, с цел да живеят в този динамично изменящ се свят сполучливо и в бъдеще. А тяхното бъдеще на възрастни, работещи хора ще е цифрово.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ