Ако правителството ще пада, първо да прати оръжие на Украйна
Едва ли България е изглеждала толкоз тъпо и унизително след 1989 година, както при визитата на украинския външен министър Дмитро Кулеба. Сякаш той беше огледало, в което страна ни се огледа страхлива, несъответстваща, глупава и провинциална.
На президента Радев, който издигна тезата за помиряването сред братята украинци и руснаци, министърът трябваше да подсети за братята Каин и Авел, а в Народното събрание да изясни, че не можеш да си брат с палач. И че е хубаво да имаш каски и жилетки (които трябваше да пращаме единствено на цивилни, съгласно предходна " братска " нелепост на българския президент), само че че без оръжие в ръка украинските бранители просто могат да си умрат със защитна екипировка.
Българската външна министърка Теодора Генчовска пък си беше облякла защитното опрощение, че сме дребна страна, без даже да е научила натовската география – да вземем за пример, че по население сме колкото Литва, Латвия и Естония, взети дружно, а по територия – колкото две от тях. Или че територията ни е два пъти и половина по-голяма от тази на Дания, а популацията – близо с милион от горната страна. Тези по-малки и от мъничка сякаш България страни пращат оръжие на Украйна.
Време е за кардинална позиция
Председателката на парламентарната външна комисия Венцислава Любенова пък авансово реши да неглижира тридневната аудиенция на Кулеба, като я назова " протоколно посещаване ". Сякаш външният министър на воюваща страна си няма друга работа, с изключение на три дни да се шляе по софийските кабинети. Опитите му да получи явен отговор от виновните тук фактори се оказаха несполучливи и го принудиха отвън всевъзможен протокол да каже в прав текст: " Скъпи българи, животът е сложен, само че не може непрестанно да сте по средата, би трябвало да вземете страна и то страната на истината”.
А истината за нас е, че имаме тежък недостиг на водачество. Вече два месеца от началото на съветската инвазия България затъва от ден на ден в елементарния въпрос за пращането на оръжие на Украйна. Положението в ръководещата коалиция е доведено до трагикомичен път без излаз. Червена линия от Българска социалистическа партия – " срещу " оръжието, алена линия от " Демократична България " – " за " оръжието. Шега или не, само че две червени линии значи позитивен тест за Ковид или позитивен тест за бременност. Като и в двата случая това допуска продължителна нетрудоспособност.
Премиерът Петков си е сложил задачата като един Лобачевски да събере тези успоредни линии. В Евклидовата политическа геометрия обаче събирането им значи само да дадем оръжие и на Украйна, и на Русия. Разбира се, има и " диалектически " вид – да пратим фойерверки за края на войната, с опцията да се наредим на страната на спечелилия, който и да е той.
Ултиматум, само че не напълно
Но и да загърбим шегата, остава тъгата. Позицията на " Демократична България " е кардинална през цялото време, като нетърпението на гласоподавателите ѝ след визитата на Кулеба се усили до краен лимит и водачите ѝ трябваше да разгласят с половин уста ултиматум за овакантяване на обединението. Който незабавно бе намален до не-ултиматум, посредством думите на Атанас Атанасов: " ще бъдем твърди, без да смъкваме държавното управление ".
Позицията на Българска социалистическа партия също е поредна, стимулирана от сантиментално русофилство и боязън от личната сянка. А страхът на Корнелия Нинова е стопилият се така и така електорат да не се прелее към Стефан Янев и Костадин Костадинов.
" ИТН " стартира да заема неуверена позиция, и макар че водачът ѝ Слави Трифонов даде онлайн инструкции на депутатите си да поддържат оръжието за Украйна, реакциите на почитателите му в обществените мрежи са раздвоени.
Половинчата се оказва и позицията на " Продължаваме промяната ", която хем бе за цялостна поддръжка на Украйна, хем в този момент отстъпва със заобиколни формулировки като " филантропична, финансова и техническа помощ ".
От затъването в нерешителността губят всички в обединението. Привържениците на цялостната поддръжка за Украйна недоволстват против своите обединения Политическа партия и Демократична България и плашат с отлив. В тях има и периферии, които са за " каски и жилетки ", само че никоя систематична партия (а Политическа партия даже още не е записана в съда партия) не може да си разреши да жертва електорално ядро за електорална външна страна.
Отговорността в този момент пада персонално върху премиера Петков
Цялата отговорност в този момент пада върху мандатоносителя и персонално върху премиера Петков. Не може да си отпред на ръководство, което с всеки минал ден губи достолепие пред личните си жители и прави страната за посмешище на открито. Най-голямото крушение за това ръководство ще бъде, в случай че то си отиде, без да прати оръжие на Украйна.
Изборът пред Петков е явен: да удари по масата, да пренебрегне вътрешно-коалиционния рекет и да сложи на гласоподаване в Народното събрание решението за оръжието, където то да мине с гласовете на ГЕРБ. Дори с цената това да е сериозна крачка към разпадането на обединението. Защото изходът първо да пратим оръжие, след това държавното управление да падне, е по-добър от хем без държавно управление, хем без решение за оръжието. Иначе на следващия ден ще сме напълно без политически водачи.
Веселин Стойнен,
На президента Радев, който издигна тезата за помиряването сред братята украинци и руснаци, министърът трябваше да подсети за братята Каин и Авел, а в Народното събрание да изясни, че не можеш да си брат с палач. И че е хубаво да имаш каски и жилетки (които трябваше да пращаме единствено на цивилни, съгласно предходна " братска " нелепост на българския президент), само че че без оръжие в ръка украинските бранители просто могат да си умрат със защитна екипировка.
Българската външна министърка Теодора Генчовска пък си беше облякла защитното опрощение, че сме дребна страна, без даже да е научила натовската география – да вземем за пример, че по население сме колкото Литва, Латвия и Естония, взети дружно, а по територия – колкото две от тях. Или че територията ни е два пъти и половина по-голяма от тази на Дания, а популацията – близо с милион от горната страна. Тези по-малки и от мъничка сякаш България страни пращат оръжие на Украйна.
Време е за кардинална позиция
Председателката на парламентарната външна комисия Венцислава Любенова пък авансово реши да неглижира тридневната аудиенция на Кулеба, като я назова " протоколно посещаване ". Сякаш външният министър на воюваща страна си няма друга работа, с изключение на три дни да се шляе по софийските кабинети. Опитите му да получи явен отговор от виновните тук фактори се оказаха несполучливи и го принудиха отвън всевъзможен протокол да каже в прав текст: " Скъпи българи, животът е сложен, само че не може непрестанно да сте по средата, би трябвало да вземете страна и то страната на истината”.
А истината за нас е, че имаме тежък недостиг на водачество. Вече два месеца от началото на съветската инвазия България затъва от ден на ден в елементарния въпрос за пращането на оръжие на Украйна. Положението в ръководещата коалиция е доведено до трагикомичен път без излаз. Червена линия от Българска социалистическа партия – " срещу " оръжието, алена линия от " Демократична България " – " за " оръжието. Шега или не, само че две червени линии значи позитивен тест за Ковид или позитивен тест за бременност. Като и в двата случая това допуска продължителна нетрудоспособност.
Премиерът Петков си е сложил задачата като един Лобачевски да събере тези успоредни линии. В Евклидовата политическа геометрия обаче събирането им значи само да дадем оръжие и на Украйна, и на Русия. Разбира се, има и " диалектически " вид – да пратим фойерверки за края на войната, с опцията да се наредим на страната на спечелилия, който и да е той.
Ултиматум, само че не напълно
Но и да загърбим шегата, остава тъгата. Позицията на " Демократична България " е кардинална през цялото време, като нетърпението на гласоподавателите ѝ след визитата на Кулеба се усили до краен лимит и водачите ѝ трябваше да разгласят с половин уста ултиматум за овакантяване на обединението. Който незабавно бе намален до не-ултиматум, посредством думите на Атанас Атанасов: " ще бъдем твърди, без да смъкваме държавното управление ".
Позицията на Българска социалистическа партия също е поредна, стимулирана от сантиментално русофилство и боязън от личната сянка. А страхът на Корнелия Нинова е стопилият се така и така електорат да не се прелее към Стефан Янев и Костадин Костадинов.
" ИТН " стартира да заема неуверена позиция, и макар че водачът ѝ Слави Трифонов даде онлайн инструкции на депутатите си да поддържат оръжието за Украйна, реакциите на почитателите му в обществените мрежи са раздвоени.
Половинчата се оказва и позицията на " Продължаваме промяната ", която хем бе за цялостна поддръжка на Украйна, хем в този момент отстъпва със заобиколни формулировки като " филантропична, финансова и техническа помощ ".
От затъването в нерешителността губят всички в обединението. Привържениците на цялостната поддръжка за Украйна недоволстват против своите обединения Политическа партия и Демократична България и плашат с отлив. В тях има и периферии, които са за " каски и жилетки ", само че никоя систематична партия (а Политическа партия даже още не е записана в съда партия) не може да си разреши да жертва електорално ядро за електорална външна страна.
Отговорността в този момент пада персонално върху премиера Петков
Цялата отговорност в този момент пада върху мандатоносителя и персонално върху премиера Петков. Не може да си отпред на ръководство, което с всеки минал ден губи достолепие пред личните си жители и прави страната за посмешище на открито. Най-голямото крушение за това ръководство ще бъде, в случай че то си отиде, без да прати оръжие на Украйна.
Изборът пред Петков е явен: да удари по масата, да пренебрегне вътрешно-коалиционния рекет и да сложи на гласоподаване в Народното събрание решението за оръжието, където то да мине с гласовете на ГЕРБ. Дори с цената това да е сериозна крачка към разпадането на обединението. Защото изходът първо да пратим оръжие, след това държавното управление да падне, е по-добър от хем без държавно управление, хем без решение за оръжието. Иначе на следващия ден ще сме напълно без политически водачи.
Веселин Стойнен,
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ