Едно от най-важните условия за щастлива връзка е доверието между

Едно от най-важните условия за щастлива връзка е доверието сред сътрудниците. То от своя страна е обвързвано със шерването, което пък е надалеч по-присъщо за дамите спрямо мъжете. Ние постоянно сме по-разговорливи и подготвени да споделим, от време на време и не чак толкоз нужни елементи от деня и живота ни като цяло. Дали въобще би трябвало да стигаме до тях и къде е границата? Трябва ли сътрудникът ни да знае всичко за предишното ни? Нужно ли е да сме откровени до болежка?

Преди да си отговорим на тези въпроси, би трябвало да стартираме от обстоятелството, че шерването не значи едно и също за представителите на мощния и на слабия пол. За мъжете то нормално е по-ненужно и малко, до момента в който при дамите съвсем в никакъв случай не липсват елементи. Нима не сте забелязали по какъв начин отвръщат по-голямата част от мъжете на въпроса „ по какъв начин мина работният ти ден “? Често може да чуете единствено едно „ ок беше “ и до момента в който вие дълбаете в това „ ок “ и си мислите, че зад него има нещо прикрито или че просто на него не му се приказва с вас, той и за секунда може да не намерения, че е сбъркал. И в действителност няма какво повече да ви каже за деня си. Повечето мъже несъмнено считат за ненужно да навлизат в детайлности, които не носят нищо на връзката. За тях това е просто информация, без която „ си живеете отлично “. Тя няма съвсем никакво значение. При дамите ситуацията е много по-различно, защото те считат, че посредством шерването си „ набират “ непосредственост с колегата. И това ненапълно е по този начин, стига това шерване да не минава избрани граници и да не съставлява проблем за отсрещната страна.

Основни правила на шерването:

Да внимаваме с него при започване на връзката- да си оставим малко време, в което да оставим другия самичък да ни опознава, питайки, а не просто да му изсипем един куп информация, която не сме решили добре дали е подобаваща тъкмо за този миг и за този човек
- Да опознаем добре мъжа до себе си преди да стартираме да споделяме, изключително по-лични неща- най-скорошният образец, за който се сещам тук е една другарка, която, искайки да разбере дали новият и сътрудник е ревностен, стартира да му споделя всевъзможни истории за това по какъв начин познати и непознати мъже са я заглеждали и заговаряли. Резултатът - в един миг той избухна поради нейните „ хвалби “ и след към месец я изостави. Някой мъже избират да не слушат за това какъв брой сме харесвани от други мъже. На други пък им е прелестно даже. Преди обаче да разберете от кой тип е новият ви сътрудник, не си правете опити!

Да си дадем сметка какво желаеме да реализираме, в случай че сме до болежка откровени? Ще ни отвърне ли той със същото? Ами, в случай че не го направи?

Да почитаме другия и да ценим обстоятелството, че се разкрива пред нас

Да помним, че когато човек споделя персонални прекарвания и даже признава неточности от предишното си, той го прави заради доверието, което изпитва, заради обстоятелството, че желае да бъде прям и да няма секрети и тъкмо по тази причина не желае да бъде съден или осмиван за предишния си живот

Доверието в никакъв случай не трябва да се употребява като оръжие против оня, който го е имал

Споделянето не трябва да служи за последвала операция от страна на колегата

“Как и къде да сложим границата? Отговорът е елементарен - където ние сами преценим. ”

От една страна тайните ни карат да се усещаме гузни, само че от друга не смеем да признаем от боязън да не се изложим по един или различен метод пред индивида до нас. Сянката на предишното не трябва да участва в сегашното и в случай че знаем, че събитията са такива, че рано или късно ще се наложи да споделим някоя наша предходна загадка, по-добре да бъдем подготвени да го създадем още в този момент. Много по-честно е да заявиш още първоначално себе си с всичките си преимущества и дефекти, с целия си прочувствен „ багаж “, в сравнение с да премълчаваш и да „ влачиш “ във времето страхове, опасения, мисли и усеща, които в даден миг ще рефлектират върху връзката ти, без да си ги споделял. В множеството случаи нещата се усещат, изключително когато сътрудниците се обичат същински.

Нито има време, в което би трябвало да мълчим и такова, в което би трябвало да споделим. Просто би трябвало да оставим колегата самичък да ни води с въпросите си. Когато той се интересува и пита, просто отговаряйте. И питайте на собствен ред, без терзания. Всеки има свои дребни секрети, които самичък знае дали е добре да разкрива или не. Ако счита, че те биха навредили на връзката му, умерено може да ги спести. Ако обаче непрекъснато тормозят мислите и съвестта му, по-добре е да ги изрече още първоначално. Така ще бъде сигурен, че го одобряват подобен, какъвто е на 100%или напротив- ще го отхвърлят още в този момент, което е надалеч по-добрия вид, в сравнение с след няколко години връзка.

Миналото е онази част от живота ни, която ни е трансформирала в това, което сме в сегашния миг и даже да знаем, че не може да бъде поправено, надали би трябвало да бъде и прикрито в дълбините на душата ни, като че ли ни е позор от него. Дори да не се гордеем и да съжаляваме за нещо, останало зад тила ни, това „ нещо “ е било там и то е част от живота ни, въпреки и предходна част. Всеки, който желае да показа живота си вечно с някой различен, би желал да бъде едно цяло с този различен, да знае всичко за него. Интересът към предишния ни живот, зачитането на това „ било “ и обичта вървят ръка за ръка. Миналото, сегашното и бъдещето вършат цялото- това цяло, което всеки би желал да има, когато обича и е обичан.