Легендарните воини-вълци, които притежавали свръхестествени сили
Една от най-известните скандинавски митове е за берсеркерите, които взимали гъби с наркотично влияние, с цел да провокират в тялото си голям прилив на сила, прочут като амок.
С неговата помощ на процедура те ставали безчувствени към болежка и един човек може да се бори против 10. Техните съперници изпадали в смут и считали, че са обладани от зли духове.
Дават им името берсеркерите, което значи мечкоподобен. Но не по-малко известни от тях са улфхеднар, или воините-вълци. Също като берсеркерите те взимали наркотично вещество, което ги правело непобедими.
Нападали враговете си дружно тъкмо като глутница вълци, а при офанзивата разчитали повече на мощ и скорост, в сравнение с тактичност. Освен с берсеркерите, техните умения могат да се сравнят единствено с нинджите в Япония.
Улфхеднар обаче прекосявали и през особено образование, в което психическата подготовка била значим миг. Това ги правело майстори на засадите, нощните офанзиви и неочакваните набези.
Преди да стартира образованието им обаче всеки кандидат-воин се завързвал с главата надолу за клон на дърво, с което племето проверявало физическата му устойчивост. Едва когато докажел силата си той се подлагал на образование.
Нападали единствено в положение на амок, които им разрешавало да се изправят пред всевъзможни оръжия без боязън. Воините-вълци били със доста по-висок дух от този на елементарни бойци в борба.
Според някои предания прозвището им вълци произлиза от обстоятелството, че те не носели доспехи, а обличали телата си единствено във вълчи кожи. Някои от тях си татуирали руини, а дружно изпълнявали ритуали в фетиш към вълка.
Воините-вълци изчезват пред XII век, а дружно с тях се не помнят традициите и тяхното образование. Понеже обичаите им се пазели в загадка, след себе си оставяли единствено митове, които въодушевили доста основатели на филми и книги.
