Просвещението
Един от знаците, който безусловно е напоен в митология и история на Египет, е бил обвързван с доста богове и фараони, който се назовава Окото на Ра или Окото на Хор.
Окото на Ра
Окото на Ра, или Окото на Слънцето, олицетворявало силата и властта, огъня и светлината, бдителността и скоростта на реакцията, както и способността да изгори всеки съперник. Обикновено се изобразявал под формата на урей-кобра, много постоянно крилата (очевидно в чест на богинята Нехбет), като от време на време била изобразявана със безоблачен диск.
Като първообраз на Уреус, пазителят на Ра, Уаджет постоянно е бил показан под формата на изконна змия, бълваща пламък и отрова – слънчевото око, което изгаря враговете си с огъня си. Според някои източници изображението на уреуса се основава на южно-египетската кобра – гая, съгласно други – асп.
Урей бил признака на кралското великолепие, силата на живота и гибелта, способността да ръководи и унищожава враговете на Ра. Той бил неразделна част от шапката на фараоните под формата на отвесната змия начело, носеща диадема, а от Средното царство – е била обрисуване с корона. Короната на Амон била увенчана с два урея.
Изображенията на уреуса като защитни знаци са включени в скулптурната декорация на здания (корнизът на параклиса в ансамбъла на пирамидата на фараона Джосер в Сакара, XXVIII век прочие н.е. и др.), картини на гробници, рисунки в „ Книгата на мъртвите “и други
Те са необятно показани и в архитектурата на някои европейски градове.
В преддинастичната епоха на Египет включвал два воюващи района – Горен и Долен Египет (по продължение на Нил). След обединяването им към 2900 година пр.н.е., фараонските мъже основали централизирана страна, като страната продължавала да бъде административно разграничена на Горен и Долен Египет. Официално се наричали „ Двете земи “. Тези действителни исторически събития са били отразени в доста легенди, съгласно които Египет през цялото време на Вселената включвал две елементи, всяка от които имал своя богиня-покровител.
Южната част на страната е била под егидата на Нехбет – богинята под маската на женското хвърчило, а северната – под егидата на змията кобра Ваджет. Нехбет и Ваджет били считани за дъщерите на Ра и неговото око.
Боговете и фараоните, под надзора и отбраната на държавната власт в Египет, носели „ Обединената корона на двете земи “ – короната „ Пшент “. Тя била цялост от короните на Горен и Долен Египет в едно цяло и символизирала обединяването на страната и властта над нея. На короната “Пшент ” бил изобразен с Урей, а доста рядко с два. Единият бил изобразен във формата на кобра, а другият във формата на хвърчило, като от време на време имал папируси и лотоси, които били свързани между тях (емблеми на Долен и Горен Египет). Понякога знаците на обединените земите били две кобри, увенчани с червени и бели корони. Върховните божества носели и короната „ атеф “ – шапка от две високи пера, нормално от наследник (небесен) цвят, знак на провидение и великолепие. Амон постоянно е бил изобразяван в короната с “Атеф “.
Окото на Хор
Окото на Хор, наричано още Атшет или Всевиждащото око, било окото на изцелението, олицетворявало най-съкровената мъдрост и визия на душата (ясновидство), като изпълнявало функционалността на отбрана и символизирало изцелението и възкресението след гибелта. Според една легенда, когато Сет умъртвил Озирис, Хор възкресил татко си, като му разрешил да погълне Окото му, което Сет бил нарязал на части. Когато той ги съединил, окото се съживило. Както споделя Книгата на мъртвите, „ Окото на Хор възнаграждава с безконечен живот и пази даже, когато е затворено. “
Окото на Хор е изобразено като око с вежда и серпантина под него, което се интерпретира от някои откриватели като знак на силата и безконечното придвижване.
Много египтяни, от фараоните до елементарните хора, носели амулети под формата на Окото на Хор. Те били сложени в гробището на мумията и покойникът, като се разпознали с Озирис, за който се твърди, че е възкръснал в отвъдното.
Според някои откриватели Окото на Хор се разпознал, както с лявото ястребово око на Хор – Луната, която „ изгрява “ в небето всеки месец, по този начин и с дясното му око – Слънцето, което „ умира “ на запад вечер. Неизменно „ се ражда “ на изток сутринта. Според други то отговаряло единствено на лявото око на Хор – Луната, до момента в който дясното око на Ра представлявало Слънцето. В този случай изображенията им били идентични (под формата на око). Съществува и мнение, че Окото на Хор, е Окото на Ра, обещано на сина му Изида. Според една легенда Изида прошепва следните думи на Хор: „ Сега той [Ра] ще ми даде очите си “.
През целия династичен интервал “двете очи ” на Ваджет са били рисувани или издълбани в гробници, саркофази и други атрибути на погребението.
Доста постоянно окото на Хор се комбинирало с една или две урей-кобри. Това били облиците на луната и слънчевия диск. Окото може да бъде изобразено обърнато на ляво или на дясно, като Ваджет и Нехбет го държали с нокти, опашка или крила.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
