Една диагноза – четири болници
Един от най-критичните за обществото ни въпроси, а точно – нуждата от основаването на Националната многопрофилна детска болница към момента стои неуреден. Изреди се цяла поредица от държавни управления, само че нито едно не се нае да прекъсне 40-годишното безвремие, цената за което заплащат генерации български деца.
Вече ви разказахме, че от гражданската инициатива " За същинска детска болница " предложиха въпросът да бъде придвижен напред, като залегне в Плана за възобновяване и устойчивост на България. Сега пък ще ви разкажем една история от личната практика доктор Таня Андреева, при която малко дете и родителите му са принудени да обиколят 4 разнообразни лечебни заведения, до момента в който в последна сметка се стигне до лекуване. Нещо, което нямаше да се случи, в случай че имаше Национална детска болница...
" Точно преди да завърша първата си специализация, в болничното заведение пристигна дете с болки в крайници. След прегледа и събраните проучвания към този момент ни беше ясно, че то има онкологично заболяване. Тогава се стартира обикалянето по лечебните заведения. В профилираната детска болница няма нуклеарно магнитен резонанс, с цел да забележим групировката. Звъним до Иван Рилски: " Моля те, детето е зле, има ли по какъв начин да му създадем ЯМР през днешния ден? "
" Откарваме детето със злокобни болки до ядреномагнитния в прилежащата болница. "
Така стартира разказът на доктор Андреева, които бе публикуван във. Ето цялостният текст:
" Следва консултация с онколог. Аз, майката и детето в служебната кола на болничното заведение с цялата документи, през тапите до детската окохематология в ИСУЛ. Майката ме пита в колата: " Защо отиваме там? ". Аз: " За да консултираме детето и да доизясним положението му. ". " Ама там е онкологията. Страшни ли са нещата, че ни водите там? " (диагноза се оповестява след удостоверение, тогава нямахме такова, единствено предполагахме). В този миг нещо ме стяга за гърлото и едвам се въздържам да не се разплача: " Трябват още проучвания, само че всичко ще бъде наред. "
Пътят след консултацията е явен – Детска хирургия – Пирогов и биопсия. Следва нова хоспитализация в Пирогов, биопсия, спомагателни проучвания, хистологичен резултат. После още веднъж в детската онкохематология. Терапия, процедури, още проучвания и отново в Пирогов за радикална интервенция. И отново в онкологията за долекуване.
Преброихте ли лечебните заведения? Четири са. В този случай. Стигали сме и до 10.
Знаете ли какъв брой са телефонните диалози, които организирахме, с цел да се случи всяко проучване и консултация в друга болница? И аз не знам – доста бяха и всичко стартират с " сътрудник, апелирам те, нали си ми другар! ". Добре, че сътрудниците са луксозни и се борят героичен със системата.
Има ли смисъл да разказвам стресът, който тези родители и детето изживяха през цялото това циркулиране сред лечебни заведения? Как може да са сигурни, че в случай че в тази болница не можем да осигурим цялостната диагностика и лекуване на детето им в идната това ще е допустимо?
Така постепенно и с доста нерви и старания от страна на лекарите, детето извървя дългия път на диагностика в родното ни детско опазване на здравето и стигна до заветното лекуване.
Представете си, в случай че имахме една постройка, в която най-хубавите тесни детски експерти от всички области работеха дружно и имаше цялостното съоръжение за цялостна диагностика и лекуване на това дете.
Колаборацията сред лекарите щеше да е неведнъж по-лесна, разискванията на всеки обособен случай биха ставали в зала, а не по телефона. Нямаше да се постанова да се мине през половин София за една консултация, а нужният доктор би пристигнал от прилежащото поделение. Тогава до диагнозата щеше да се стига неведнъж по-бързо и положителният изходът от лекуването би бил по-сигурен.
Да опиша тази история в конкретика за мен е изключително мъчно. Не съм го правила до в този момент, с цел да не засегна някое от децата и фамилиите им, по тази причина героите в описа остават анонимни. Много от родителите които не са се сблъскали челно със системата, не осъзнават какво се случва с тежко болните български деца и през какво минават техните фамилии. Вероятно и по тази причина поддръжката на петицията " ЗА същинска детска болница " доближава едвам 11 хиляди Дано повече хора прочетат и осъзнаят, че заболяванията се случват и за жалост за всеки може да е в основната роля на този роман.
Истории като тази мога да опиша доста. Познавам тези деца, те не играят и мъчно им е да се усмихват.
Те чакат нашата помощ. Виждам ги всеки ден. И няма застраховани. Утре може да се разболее моето дете или вашето. Докато не създадем по този начин, че в България да има най-хубавата допустима педиатрична грижа, няма по какъв начин да бъда спокойна като доктор и като родител.
От 2017 година слушаме празни обещания. Виждаме нелепите решения, взети от кабинета на Борисов, които още не можем да изправим. Днес имаме нов министър председател и нов здравен министър. Настояваме пред тях да прекратят контракта за реорганизация на оня разпадащ се градеж, който неуместно беше пробутан, вместо нов план и нова постройка за детската болница. Искаме най-сетне да има публичен съвет, който да управлява процеса и в никакъв случай повече да не се повтарят безобразията, случили се миналите 3 години.
Моля Ви, подкрепете петицията и я споделете: https://www.peticiq.com/326542
Длъжни сме пред нашите деца и внуци да рестартираме целия развой и да изградим най-сетне Националната детска болница по верния метод. "
Само за две денонощия след обявата на доктор Андреева броят подписи към този момент надвиши 33 000, евентуално тъй като персоналните истории са по-трогателни от продължаващите с години апели и цивилен начинания.
Но не е ли най-добре такива персонални истории въобще да няма? Да не се случва в никакъв случай повече едно дете да бъде насила да обиколи няколко лечебни заведения, до момента в който стигне до лекуване. Или въобще да не получи такова...
Въпросът за изчезналата Национална детска болница ескалира
Вече ви разказахме, че от гражданската инициатива " За същинска детска болница " предложиха въпросът да бъде придвижен напред, като залегне в Плана за възобновяване и устойчивост на България. Сега пък ще ви разкажем една история от личната практика доктор Таня Андреева, при която малко дете и родителите му са принудени да обиколят 4 разнообразни лечебни заведения, до момента в който в последна сметка се стигне до лекуване. Нещо, което нямаше да се случи, в случай че имаше Национална детска болница...
" Точно преди да завърша първата си специализация, в болничното заведение пристигна дете с болки в крайници. След прегледа и събраните проучвания към този момент ни беше ясно, че то има онкологично заболяване. Тогава се стартира обикалянето по лечебните заведения. В профилираната детска болница няма нуклеарно магнитен резонанс, с цел да забележим групировката. Звъним до Иван Рилски: " Моля те, детето е зле, има ли по какъв начин да му създадем ЯМР през днешния ден? "
" Откарваме детето със злокобни болки до ядреномагнитния в прилежащата болница. "
Така стартира разказът на доктор Андреева, които бе публикуван във. Ето цялостният текст:
" Следва консултация с онколог. Аз, майката и детето в служебната кола на болничното заведение с цялата документи, през тапите до детската окохематология в ИСУЛ. Майката ме пита в колата: " Защо отиваме там? ". Аз: " За да консултираме детето и да доизясним положението му. ". " Ама там е онкологията. Страшни ли са нещата, че ни водите там? " (диагноза се оповестява след удостоверение, тогава нямахме такова, единствено предполагахме). В този миг нещо ме стяга за гърлото и едвам се въздържам да не се разплача: " Трябват още проучвания, само че всичко ще бъде наред. "
Пътят след консултацията е явен – Детска хирургия – Пирогов и биопсия. Следва нова хоспитализация в Пирогов, биопсия, спомагателни проучвания, хистологичен резултат. После още веднъж в детската онкохематология. Терапия, процедури, още проучвания и отново в Пирогов за радикална интервенция. И отново в онкологията за долекуване.
Преброихте ли лечебните заведения? Четири са. В този случай. Стигали сме и до 10.
Знаете ли какъв брой са телефонните диалози, които организирахме, с цел да се случи всяко проучване и консултация в друга болница? И аз не знам – доста бяха и всичко стартират с " сътрудник, апелирам те, нали си ми другар! ". Добре, че сътрудниците са луксозни и се борят героичен със системата.
Има ли смисъл да разказвам стресът, който тези родители и детето изживяха през цялото това циркулиране сред лечебни заведения? Как може да са сигурни, че в случай че в тази болница не можем да осигурим цялостната диагностика и лекуване на детето им в идната това ще е допустимо?
Така постепенно и с доста нерви и старания от страна на лекарите, детето извървя дългия път на диагностика в родното ни детско опазване на здравето и стигна до заветното лекуване.
Представете си, в случай че имахме една постройка, в която най-хубавите тесни детски експерти от всички области работеха дружно и имаше цялостното съоръжение за цялостна диагностика и лекуване на това дете.
Колаборацията сред лекарите щеше да е неведнъж по-лесна, разискванията на всеки обособен случай биха ставали в зала, а не по телефона. Нямаше да се постанова да се мине през половин София за една консултация, а нужният доктор би пристигнал от прилежащото поделение. Тогава до диагнозата щеше да се стига неведнъж по-бързо и положителният изходът от лекуването би бил по-сигурен.
Да опиша тази история в конкретика за мен е изключително мъчно. Не съм го правила до в този момент, с цел да не засегна някое от децата и фамилиите им, по тази причина героите в описа остават анонимни. Много от родителите които не са се сблъскали челно със системата, не осъзнават какво се случва с тежко болните български деца и през какво минават техните фамилии. Вероятно и по тази причина поддръжката на петицията " ЗА същинска детска болница " доближава едвам 11 хиляди Дано повече хора прочетат и осъзнаят, че заболяванията се случват и за жалост за всеки може да е в основната роля на този роман.
Истории като тази мога да опиша доста. Познавам тези деца, те не играят и мъчно им е да се усмихват.
Те чакат нашата помощ. Виждам ги всеки ден. И няма застраховани. Утре може да се разболее моето дете или вашето. Докато не създадем по този начин, че в България да има най-хубавата допустима педиатрична грижа, няма по какъв начин да бъда спокойна като доктор и като родител.
От 2017 година слушаме празни обещания. Виждаме нелепите решения, взети от кабинета на Борисов, които още не можем да изправим. Днес имаме нов министър председател и нов здравен министър. Настояваме пред тях да прекратят контракта за реорганизация на оня разпадащ се градеж, който неуместно беше пробутан, вместо нов план и нова постройка за детската болница. Искаме най-сетне да има публичен съвет, който да управлява процеса и в никакъв случай повече да не се повтарят безобразията, случили се миналите 3 години.
Моля Ви, подкрепете петицията и я споделете: https://www.peticiq.com/326542
Длъжни сме пред нашите деца и внуци да рестартираме целия развой и да изградим най-сетне Националната детска болница по верния метод. "
Само за две денонощия след обявата на доктор Андреева броят подписи към този момент надвиши 33 000, евентуално тъй като персоналните истории са по-трогателни от продължаващите с години апели и цивилен начинания.
Но не е ли най-добре такива персонални истории въобще да няма? Да не се случва в никакъв случай повече едно дете да бъде насила да обиколи няколко лечебни заведения, до момента в който стигне до лекуване. Или въобще да не получи такова...
Въпросът за изчезналата Национална детска болница ескалира
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ