Германски и британски медиен поглед: Русия печели в Сирия и удря по Ердоган и ЕС
Двама автократи-мегаломани вършат политически маневри на " терен " в Сирия, а Европейският съюз не знае какво да прави.
Така наречената " договорка за бежанците " сред Европейски Съюз и Турция е прекъсната. Десетки хиляди хора, търсещи леговище, се насочиха към турско-гръцката граница, откакто турският президент Реджеп Тайип Ердоган даде да се разбере, че няма да ги спре да преминат нелегално в Европейски Съюз. Ердоган съобщи, че " стотици хиляди " са на път и заплаши, че ще изпрати до 1 милион мигранти на границата. Досега надеждни източници сочат, че едвам сред 9 000 до 30 000 мигранти са се събрали в ничията земя, разделяща Турция и Гърция.
Настоящата обстановка илюстрира още един път какво се случва, когато автократите надценяват качествата си, поемат прекомерно доста опасности и по-късно маневрират, притиснати в ъгъла: Ердоган, самозваният районен хегемон, употребяващ поддръжката на съветския президент Владимир Путин, в този момент преследва външнополитическа стратегия, противоречаща на Москва.
Предишните съдружници са се трансформирали в съперници, а директната борба посред им би имала непредвидими последствия. Съюзниците на Турция показаха взаимност с Ердоган и дадоха обещание поддръжката си за страната, която е притисната в ъгъла от Русия, която безобразно бомбардира сирийските лечебни заведения, учебни заведения и жилищни региони, принуждавайки милиони хора да избягат на север. Междувременно Турция към този момент е подслонила близо 3,6 милиона сирийски бежанци.
Европейски Съюз не съумя да се приготви
Но каква е обстановката в Европейския съюз, където страните се ангажират да работят многостранно и да съблюдават разпоредбите в интерес на човечеството? След рецесията с бежанците през 2015 година, блокът не съумя да се приготви за следващата ескалация на спора в Сирия. И в този момент съюзът се оказва - тъкмо като Турция – разчитащ на милостта на Русия. Кой знае, може би този общ съперник ще помогне на Турция и Европейски Съюз да преодолеят разликите си?
В края на краищата хората се принуждават да страдат от имперската политика на практикуване на власт в жанр XIX век поради спора в Сирия. Вместо да се управлява от основана на обстоятелства, рационална интернационална спешна намеса, Русия наподобява има вяра, че единствено войната ще позволи обстановката в Сирия.
Освен това Путин ще се радва да показва своята военна мощност и мнението си, че " мощен водач ", който стъпва с стоманен ботуш, е по-подходящ за решение на спорове, в сравнение с демократичните страни, които избират класическата дипломация за решаването им.
На Ердоган може би постепенно ще му просветне какво значи раздялата с някогашни съдружници. Но за Европа по-добрият съвет би бил да не злорадства, а вместо това да сплоти старания с Турция, с цел да може най-сетне да откри решение на казуса с войната в Сирия, който отсрочва от години, написа Александър Герлах за Deutsche Welle, съобщи БГНЕС.
Кой печели?
Доста по-категорична е позицията на английския вестник The Guardian, съгласно която Реджеп Ердоган е на ръба на злополука в Сирия. Агенция " Фокус " показва разбора, според който Ердоган е изолиран отвред.
Напомня се, че някогашната дясна ръка на Ердоган - Ахмет Давутоглу, опита да показа пред Башар Асад още през 2011 година разновидности за смяна на нещата в Сирия, след огромните демонстрации против него. Сирийският президент обаче не чу - и благодарение на Русия в този момент е в печеливша позиция. А Ердоган пази и ислямистки групировки, безапелационен е анализът на The Guardian.
Това, което се случва в Северозападна Сирия обаче, към този момент не е прокси война. Това е директна борба сред две добре въоръжени прилежащи страни. И това, което се случва, заплашва да вкара Турция още по-дълбоко във боен спор с Русия, главният съдружник на Асад, предизвестява английският вестник, като прибавя, че до момента публично Анкара и Москва не се упрекват за ескалацията на събитията в Идлиб, само че протичащото се допуска, че Русия оказва помощ на Асад да дефинира твърда линия в сирийската провинция за прекъсване на турските въоръжени сили. The Guardian заключва:
" Дали съветският президент Владимир Путин искаше да преподаде на Ердоган недопечен урок? Ако е по този начин, тогава Путин го е направил. Сега Ердоган има огромни очаквания за персонална среща с съветския водач в опит да предотврати нови, по-опасни конфликти, в които Турция не може да завоюва. Ердоган ще замине за Москва в четвъртък, 5 февруари, с вярата за помирение.
Напълно допустимо е обаче Путин да е в подобаващото въодушевление да отстъпи. Той в действителност желае да приключи спора в Сирия допустимо най-скоро, в който съветските военни вземат участие от съвсем пет години и който коства скъпо на Русия. Путин желае протежето му Асад да завоюва в Идлиб, последната следена от бунтовниците провинция и личната му експанзионистка политика в района да бъде сполучлива. Путин желае да разгласи незабравим стратегически успех в ущърб на Запада и най-много на Съединени американски щати.
Може би цената, която Путин ще изиска от Ердоган, ще бъде цялостното или отчасти евакуиране на турските войски от Идлиб, както и от окупираната от Турция част от сирийските територии западно от Ефрат и от североизточния район, където обитава кюрдското население и където Турция нахлу предходната есен. На нереалистичната концепция на Ердоган да основава някакви " зони за сигурност " в Сирия, където бежанците в Турция теоретично биха могли да се върнат, към този момент е подложен кръст.
Слабостта, присъща на неприятно замислената тактика на Ердоган, още веднъж се демонстрира в неспособността на ислямските екстремисти, които той поддържа в Идлиб, да се опълчват на настъплението на сирийско-руските сили, както и в отхвърли на Съединени американски щати и НАТО да се притекат на помощ по някакъв забележителен метод.
И още веднъж Ердоган жъне това, което е посял. Той неведнъж се подиграваше и подлагаше на критика НАТО, Съединените щати и европейските водачи с принудителен и нахален език. Той реши да купи съветски зенитно-ракетни системи, макар възраженията на американците. Той заплаши триумфа на битката на Запада с „ Ислямска страна “, започвайки война със сирийските кюрди. Той се опита да се възползва от сирийската бежанска рецесия, с цел да принуди Европейския съюз да извърши волята му - отсам и актуалният безпорядък на границата сред Гърция и Турция. Не е изненадващо, че в Турция се разраства опозиционно придвижване, подхранвано от обстановката в Сирия.
Положението на Турция не би трябвало да е причина за наслада в Европа или Съединени американски щати. То единствено акцентира, че Западът подцени задължението си да се намеси непосредствено в рецесията в Идлиб, с цел да отбрани цивилните, да спре военните дейности и да помогне за разрешаването на спора. Беше неправилно да се остави всичко това на Ердоган. Западните демокрации имат един финален късмет да създадат вярното нещо в Сирия: те би трябвало да изработят и приложат проект, който да подсигурява заслужено и дълготрайно спокойно споразумяване на спора и да принуди Путин и неговата войска да изоставен Сирия вечно ".
Така наречената " договорка за бежанците " сред Европейски Съюз и Турция е прекъсната. Десетки хиляди хора, търсещи леговище, се насочиха към турско-гръцката граница, откакто турският президент Реджеп Тайип Ердоган даде да се разбере, че няма да ги спре да преминат нелегално в Европейски Съюз. Ердоган съобщи, че " стотици хиляди " са на път и заплаши, че ще изпрати до 1 милион мигранти на границата. Досега надеждни източници сочат, че едвам сред 9 000 до 30 000 мигранти са се събрали в ничията земя, разделяща Турция и Гърция.
Настоящата обстановка илюстрира още един път какво се случва, когато автократите надценяват качествата си, поемат прекомерно доста опасности и по-късно маневрират, притиснати в ъгъла: Ердоган, самозваният районен хегемон, употребяващ поддръжката на съветския президент Владимир Путин, в този момент преследва външнополитическа стратегия, противоречаща на Москва.
Предишните съдружници са се трансформирали в съперници, а директната борба посред им би имала непредвидими последствия. Съюзниците на Турция показаха взаимност с Ердоган и дадоха обещание поддръжката си за страната, която е притисната в ъгъла от Русия, която безобразно бомбардира сирийските лечебни заведения, учебни заведения и жилищни региони, принуждавайки милиони хора да избягат на север. Междувременно Турция към този момент е подслонила близо 3,6 милиона сирийски бежанци.
Европейски Съюз не съумя да се приготви
Но каква е обстановката в Европейския съюз, където страните се ангажират да работят многостранно и да съблюдават разпоредбите в интерес на човечеството? След рецесията с бежанците през 2015 година, блокът не съумя да се приготви за следващата ескалация на спора в Сирия. И в този момент съюзът се оказва - тъкмо като Турция – разчитащ на милостта на Русия. Кой знае, може би този общ съперник ще помогне на Турция и Европейски Съюз да преодолеят разликите си?
В края на краищата хората се принуждават да страдат от имперската политика на практикуване на власт в жанр XIX век поради спора в Сирия. Вместо да се управлява от основана на обстоятелства, рационална интернационална спешна намеса, Русия наподобява има вяра, че единствено войната ще позволи обстановката в Сирия.
Освен това Путин ще се радва да показва своята военна мощност и мнението си, че " мощен водач ", който стъпва с стоманен ботуш, е по-подходящ за решение на спорове, в сравнение с демократичните страни, които избират класическата дипломация за решаването им.
На Ердоган може би постепенно ще му просветне какво значи раздялата с някогашни съдружници. Но за Европа по-добрият съвет би бил да не злорадства, а вместо това да сплоти старания с Турция, с цел да може най-сетне да откри решение на казуса с войната в Сирия, който отсрочва от години, написа Александър Герлах за Deutsche Welle, съобщи БГНЕС.
Кой печели?
Доста по-категорична е позицията на английския вестник The Guardian, съгласно която Реджеп Ердоган е на ръба на злополука в Сирия. Агенция " Фокус " показва разбора, според който Ердоган е изолиран отвред.
Напомня се, че някогашната дясна ръка на Ердоган - Ахмет Давутоглу, опита да показа пред Башар Асад още през 2011 година разновидности за смяна на нещата в Сирия, след огромните демонстрации против него. Сирийският президент обаче не чу - и благодарение на Русия в този момент е в печеливша позиция. А Ердоган пази и ислямистки групировки, безапелационен е анализът на The Guardian.
Това, което се случва в Северозападна Сирия обаче, към този момент не е прокси война. Това е директна борба сред две добре въоръжени прилежащи страни. И това, което се случва, заплашва да вкара Турция още по-дълбоко във боен спор с Русия, главният съдружник на Асад, предизвестява английският вестник, като прибавя, че до момента публично Анкара и Москва не се упрекват за ескалацията на събитията в Идлиб, само че протичащото се допуска, че Русия оказва помощ на Асад да дефинира твърда линия в сирийската провинция за прекъсване на турските въоръжени сили. The Guardian заключва:
" Дали съветският президент Владимир Путин искаше да преподаде на Ердоган недопечен урок? Ако е по този начин, тогава Путин го е направил. Сега Ердоган има огромни очаквания за персонална среща с съветския водач в опит да предотврати нови, по-опасни конфликти, в които Турция не може да завоюва. Ердоган ще замине за Москва в четвъртък, 5 февруари, с вярата за помирение.
Напълно допустимо е обаче Путин да е в подобаващото въодушевление да отстъпи. Той в действителност желае да приключи спора в Сирия допустимо най-скоро, в който съветските военни вземат участие от съвсем пет години и който коства скъпо на Русия. Путин желае протежето му Асад да завоюва в Идлиб, последната следена от бунтовниците провинция и личната му експанзионистка политика в района да бъде сполучлива. Путин желае да разгласи незабравим стратегически успех в ущърб на Запада и най-много на Съединени американски щати.
Може би цената, която Путин ще изиска от Ердоган, ще бъде цялостното или отчасти евакуиране на турските войски от Идлиб, както и от окупираната от Турция част от сирийските територии западно от Ефрат и от североизточния район, където обитава кюрдското население и където Турция нахлу предходната есен. На нереалистичната концепция на Ердоган да основава някакви " зони за сигурност " в Сирия, където бежанците в Турция теоретично биха могли да се върнат, към този момент е подложен кръст.
Слабостта, присъща на неприятно замислената тактика на Ердоган, още веднъж се демонстрира в неспособността на ислямските екстремисти, които той поддържа в Идлиб, да се опълчват на настъплението на сирийско-руските сили, както и в отхвърли на Съединени американски щати и НАТО да се притекат на помощ по някакъв забележителен метод.
И още веднъж Ердоган жъне това, което е посял. Той неведнъж се подиграваше и подлагаше на критика НАТО, Съединените щати и европейските водачи с принудителен и нахален език. Той реши да купи съветски зенитно-ракетни системи, макар възраженията на американците. Той заплаши триумфа на битката на Запада с „ Ислямска страна “, започвайки война със сирийските кюрди. Той се опита да се възползва от сирийската бежанска рецесия, с цел да принуди Европейския съюз да извърши волята му - отсам и актуалният безпорядък на границата сред Гърция и Турция. Не е изненадващо, че в Турция се разраства опозиционно придвижване, подхранвано от обстановката в Сирия.
Положението на Турция не би трябвало да е причина за наслада в Европа или Съединени американски щати. То единствено акцентира, че Западът подцени задължението си да се намеси непосредствено в рецесията в Идлиб, с цел да отбрани цивилните, да спре военните дейности и да помогне за разрешаването на спора. Беше неправилно да се остави всичко това на Ердоган. Западните демокрации имат един финален късмет да създадат вярното нещо в Сирия: те би трябвало да изработят и приложат проект, който да подсигурява заслужено и дълготрайно спокойно споразумяване на спора и да принуди Путин и неговата войска да изоставен Сирия вечно ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ