Психотравмите ще отшумят по-бавно от коронавируса
Два пъти по-малко хора се оправят добре, в сравнение с преди две години, споделя психологът Пламен Димитров в изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Господин Димитров, навлизаме във втора фаза на изолираност поради пандемията. Хората ненапълно преодоляха първата, тъй като се надяваха, че ще бъде единствена. Как ще им се отрази второто затваряне, освен това с непредсказуеми последствия?
- Ние имаме такова проучване дружно с сътрудници, благодарение на една интернационална организация на частно практикуващите психолози. Провеждаме това дълбочинно проучване на оправянето с всички аспекти на рецесията още от март и към този момент имаме данни до края на ноември. Продължаваме да ги събираме и в този момент, тъй като чакаме да се развият и други трендове. Изследвали сме 2230 българи, които са стопански дейни, не са си изгубили работата, или са се преустроили, без да си изгубят работните места. За страдание единствено 35 на 100 от нашите респонденти демонстрират постоянни витални ориентации към съзидателност, към това, което ние назоваваме градивни и ефикасни тактики за справяне с неподходящите резултати на рецесията, която към този момент има освен здравни аспекти, а и стопански, обществени. И този % на хора, справящи се градивно с сложните житейски условия е два пъти по-нисък, в сравнение с е бил през 2018 година. Това ние го отдаваме напълно на тази необикновена и невиждана обстановка.
- Как се оправят тези, които въпреки всичко съумяват да го реализиран?
- 30 на 100 от този % на справящи се са се насочили към съответни цели и близки проекти, които съумяват да реализират, това са хора, които следват градивни модели на държание. 24 на 100 от % на справящите се са се насочили към самореализация - те са учили през този интервал, поемат нови отговорности и нови функции. Бих споделил, че това е новият доста ефикасен модел за справяне. Това са хора, които са доста наясно с потребностите и възприятията си и постоянно търсят нови и по-добри решения на ежедневните си проблеми. За страдание те са една дребна част от изследваните. Около 20 на 100 са намерили метод за справяне в самобитни форми на алтруизъм - в грижи за другите, за тези, които се оправят по-трудно. Напомням Ви, че ние изследвахме стопански дейни хора, с цел да забележим кои са най-работещите модели за справяне, с цел да знаем какво да препоръчаме да се окуражава и да се подкрепя. Да не приказваме по какъв начин биха стояли нещата при пенсионерите или при безработни, или при хора, които са напълно подвластни. В този ред на мисли двойно повече по отношение на 2018 са нарастнали и трендовете към защитно-компенсаторно държание, т.е. отбягване на тревогата и форми на лекомислие и прикриване на действителното положение, в което се намираме.
Това става или с отричане, или с сграбчване на много параноични форми на интерпретация на ставащото.
- Конспиративни теории?
- Те са част от този модел на агресивно-защитно справяне. Начинът е да припишеш на някакви висши и мистични фактори това, което се случва. Но истината е, че една трета от българите се оправят агресивно-защитно, като преобладават над близките - желаят да командват, да господстват, да постановат своето мнение. Това, естествено, не им дава нищо друго, с изключение на една обезщетителна сигурност и чувство за превъзходство над останалите и преимущество пред тях. Такива хора обаче имат податливост всеобщо да подлагат на критика и атакуват мислещите и настоящи друго от тях хора. Те мъчно могат да бъдат разубедени и се стремят към доминиране. Има и хора, които се оправят най-вече посредством конформизъм - те по-скоро държат да бъдат харесвани от близките поради заявените от тях желания. Друга част се вкопчват в свои вярвания, в какви ли не ирационални теории, освен тайни, а и религиозни. Те търсят престижи, които да им дадат опция да се приспособят, като ги следват.
- Нещо като праисторическия човек?
- О, да, появиха се всевъзможен вид езотерични вярвания. Избуяха религиозни тълкования, в случай, че обстоятелствата могат да бъдат открити в науката. При нараснала тревога хората имат потребност да имат вяра в нещо и прибягват до своите по този начин улегнали убеждения.
- Сега удължиха изключителната конюнктура, не се знае дали няма да бъде удължена още, което лишава контрола ти върху твоя персонален живот, невероятно е да правиш проекти за него. Ще докара ли това до спомагателни психози?
- Има такива трендове, които към този момент са доказани. Още от април Организация на обединените нации и СЗО допуснаха по този начин наречената четвърта вълна на неподходящия резултат. Тя се дължи на психоемоционалния резултат от тази непредвидимост и повсеместност върху чувството за надзор и персоналните витални тактики. Особено хора, които имат предходни проблеми, т.е. имат " поставка " от предходен травматичен опит, отключват подобен вид разстройства. Както и домашното принуждение, питателните разстройства, злоупотребата с упойващи субстанции - всичко това се усили в пъти. И ние го следим с просто око. Има способи за скрининги, има проучвания, само че жалкото у нас е, че системите за грижа за психологичното здраве в никакъв случай не са били в цветущо положение. Ние мобилизирахме голям брой сътрудници, които съветват, работят онлайн, ангажирахме работодатели, които желаят да се грижат за психологичното здраве на своите чиновници. Но всичко това касае страната, която би трябвало да отдели запаси. Става дума и за друго - за психологичното възобновяване на хора, които са имали среща с тази болест или са изгубили близки в директен контакт с ковид. Това изисква систематична работа и доста запаси. Ние знаем, че една пета от хората, които са били в непосредствен контакт с вируса или техни близки са го преболедували, развиват психично-здравни проблеми. Понякога те не престават и по-дълго и имат характера на посттравматично разстройство. И те ще отшумят доста по-бавно, в сравнение с са директните резултати на ковид.
- Възникна един известен израз " Страхът е по-страшен от вируса ".
- Той постоянно е бил по-страшен. Въпросът е, че в случай че в този момент не се основат условия тези проблеми да бъдат решени, ще работим по тях години, откакто сме овладели инфекцията.
- В момента децата учат отдалечено, изолирани са у дома. Как това може да се отрази на една още неоформена детска душeвност, откакто им липсва опция за контакт с връстници?
- Вече има освен български данни - при децата се следят психоемоционални проблеми - неустановеност, нараснала тревога. Някои деца са доста адаптивни и това е отлично, само че имаме и такива, които имат разстройство на съня, вниманието, концентрацията. От позиция на тяхното развиване това може да има резултати години наред. Правят се доста опити да се ориентираме към нови форми на връзка, само че има неща като общуването с връстници, които ще се окажат съществено смутени. А това е значимо за идентичността на най-малко две генерации - тези, които са най-малки, и тези, които сега са юноши.
- Господин Димитров, навлизаме във втора фаза на изолираност поради пандемията. Хората ненапълно преодоляха първата, тъй като се надяваха, че ще бъде единствена. Как ще им се отрази второто затваряне, освен това с непредсказуеми последствия?
- Ние имаме такова проучване дружно с сътрудници, благодарение на една интернационална организация на частно практикуващите психолози. Провеждаме това дълбочинно проучване на оправянето с всички аспекти на рецесията още от март и към този момент имаме данни до края на ноември. Продължаваме да ги събираме и в този момент, тъй като чакаме да се развият и други трендове. Изследвали сме 2230 българи, които са стопански дейни, не са си изгубили работата, или са се преустроили, без да си изгубят работните места. За страдание единствено 35 на 100 от нашите респонденти демонстрират постоянни витални ориентации към съзидателност, към това, което ние назоваваме градивни и ефикасни тактики за справяне с неподходящите резултати на рецесията, която към този момент има освен здравни аспекти, а и стопански, обществени. И този % на хора, справящи се градивно с сложните житейски условия е два пъти по-нисък, в сравнение с е бил през 2018 година. Това ние го отдаваме напълно на тази необикновена и невиждана обстановка.
- Как се оправят тези, които въпреки всичко съумяват да го реализиран?
- 30 на 100 от този % на справящи се са се насочили към съответни цели и близки проекти, които съумяват да реализират, това са хора, които следват градивни модели на държание. 24 на 100 от % на справящите се са се насочили към самореализация - те са учили през този интервал, поемат нови отговорности и нови функции. Бих споделил, че това е новият доста ефикасен модел за справяне. Това са хора, които са доста наясно с потребностите и възприятията си и постоянно търсят нови и по-добри решения на ежедневните си проблеми. За страдание те са една дребна част от изследваните. Около 20 на 100 са намерили метод за справяне в самобитни форми на алтруизъм - в грижи за другите, за тези, които се оправят по-трудно. Напомням Ви, че ние изследвахме стопански дейни хора, с цел да забележим кои са най-работещите модели за справяне, с цел да знаем какво да препоръчаме да се окуражава и да се подкрепя. Да не приказваме по какъв начин биха стояли нещата при пенсионерите или при безработни, или при хора, които са напълно подвластни. В този ред на мисли двойно повече по отношение на 2018 са нарастнали и трендовете към защитно-компенсаторно държание, т.е. отбягване на тревогата и форми на лекомислие и прикриване на действителното положение, в което се намираме.
Това става или с отричане, или с сграбчване на много параноични форми на интерпретация на ставащото.
- Конспиративни теории?
- Те са част от този модел на агресивно-защитно справяне. Начинът е да припишеш на някакви висши и мистични фактори това, което се случва. Но истината е, че една трета от българите се оправят агресивно-защитно, като преобладават над близките - желаят да командват, да господстват, да постановат своето мнение. Това, естествено, не им дава нищо друго, с изключение на една обезщетителна сигурност и чувство за превъзходство над останалите и преимущество пред тях. Такива хора обаче имат податливост всеобщо да подлагат на критика и атакуват мислещите и настоящи друго от тях хора. Те мъчно могат да бъдат разубедени и се стремят към доминиране. Има и хора, които се оправят най-вече посредством конформизъм - те по-скоро държат да бъдат харесвани от близките поради заявените от тях желания. Друга част се вкопчват в свои вярвания, в какви ли не ирационални теории, освен тайни, а и религиозни. Те търсят престижи, които да им дадат опция да се приспособят, като ги следват.
- Нещо като праисторическия човек?
- О, да, появиха се всевъзможен вид езотерични вярвания. Избуяха религиозни тълкования, в случай, че обстоятелствата могат да бъдат открити в науката. При нараснала тревога хората имат потребност да имат вяра в нещо и прибягват до своите по този начин улегнали убеждения.
- Сега удължиха изключителната конюнктура, не се знае дали няма да бъде удължена още, което лишава контрола ти върху твоя персонален живот, невероятно е да правиш проекти за него. Ще докара ли това до спомагателни психози?
- Има такива трендове, които към този момент са доказани. Още от април Организация на обединените нации и СЗО допуснаха по този начин наречената четвърта вълна на неподходящия резултат. Тя се дължи на психоемоционалния резултат от тази непредвидимост и повсеместност върху чувството за надзор и персоналните витални тактики. Особено хора, които имат предходни проблеми, т.е. имат " поставка " от предходен травматичен опит, отключват подобен вид разстройства. Както и домашното принуждение, питателните разстройства, злоупотребата с упойващи субстанции - всичко това се усили в пъти. И ние го следим с просто око. Има способи за скрининги, има проучвания, само че жалкото у нас е, че системите за грижа за психологичното здраве в никакъв случай не са били в цветущо положение. Ние мобилизирахме голям брой сътрудници, които съветват, работят онлайн, ангажирахме работодатели, които желаят да се грижат за психологичното здраве на своите чиновници. Но всичко това касае страната, която би трябвало да отдели запаси. Става дума и за друго - за психологичното възобновяване на хора, които са имали среща с тази болест или са изгубили близки в директен контакт с ковид. Това изисква систематична работа и доста запаси. Ние знаем, че една пета от хората, които са били в непосредствен контакт с вируса или техни близки са го преболедували, развиват психично-здравни проблеми. Понякога те не престават и по-дълго и имат характера на посттравматично разстройство. И те ще отшумят доста по-бавно, в сравнение с са директните резултати на ковид.
- Възникна един известен израз " Страхът е по-страшен от вируса ".
- Той постоянно е бил по-страшен. Въпросът е, че в случай че в този момент не се основат условия тези проблеми да бъдат решени, ще работим по тях години, откакто сме овладели инфекцията.
- В момента децата учат отдалечено, изолирани са у дома. Как това може да се отрази на една още неоформена детска душeвност, откакто им липсва опция за контакт с връстници?
- Вече има освен български данни - при децата се следят психоемоционални проблеми - неустановеност, нараснала тревога. Някои деца са доста адаптивни и това е отлично, само че имаме и такива, които имат разстройство на съня, вниманието, концентрацията. От позиция на тяхното развиване това може да има резултати години наред. Правят се доста опити да се ориентираме към нови форми на връзка, само че има неща като общуването с връстници, които ще се окажат съществено смутени. А това е значимо за идентичността на най-малко две генерации - тези, които са най-малки, и тези, които сега са юноши.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ