Пинокио на Гийермо дел Торо, който превърна непослушанието в добродетел
Два касови кино лентата, отдадени на обичания за децата от доста генерации баснословен воин Пинокио, имаха премиера тази година. Но разликата сред тях е голяма. Единият е игралният римейк на анимационния филм на Уолт Дисни от 1940 година в осъществяване на Робърт Земекис. В него Том Ханкс се превъплъщава в ролята на симпатичния Джепето, а Джоузеф Гордън-Левит озвучава мъдрия щурец Джимини Крикет.
В другия филм, режисиран от Гийермо дел Торо и в топ 3 на филмите в Netflix сега, същинският наследник на Джепето е погубен от бомба по време на Втората международна война. Нещастният татко издълбава дървено момче в пиянска гняв, като действието се развива на фона на фашисткото ръководство на Мусолини в Италия. И това не е всичко.
„ В нашия филм Пинокио умира три или четири пъти и води разговор със Смъртта, която го учи, че единственият метод да имаш същинско човешко битие е да имаш гибел в неговия край. Има почти 60 кино версии на Пинокио и аз бих заложил, че това не съществува в нито една от тях “, споделя дел Торо пред BBC Culture.
Затова и режисьорът даже е вписал името си в цялостното заглавие на кино лентата - Guillermo del Toro's Pinocchio, което наподобява е изцяло заслужено предвид на сюжета. Неговите злокобни вълшебен същества наподобяват сходни на тези от " Хелбой " от 2004 година, а спорът сред неконвенционалния основен воин (Грегъри Ман) и злонамерения държавен чиновник (Рон Пърлман) повтаря спора във " Формата на водата " (2017).
" Още през цялото време дадохме да се разбере, че този филм е едно цяло с " Гръбнакът на дявола " и " Лабиринтът на Пан ", споделя дел Торо, визирайки две от по-ранните си хорър мечти, които сплотяват свръхестественото и Испанската революция. " Също по този начин дадох ясно да се разбере (на Netflix, които финансират филма), че не върша това за деца, нито за техните родители. Правя го за себе си и за моя тим. "
Една от най-страшните истории
Дел Торо обаче не взима една сладка приказка, която да трансформира в ужасяваща. В международен мащаб най-известният роман на тази история към момента е анимационният филм на Дисни, в който Пинокио е трансфорат в магаре и обхванат от гигантско морско страшилище. " Гледах кино лентата на доста ранна възраст и това е един от най-страшните филми, които в миналото съм гледал ", споделя дел Торо.
Оригиналната книга е още по-страшна. Както споделя дел Торо, има към 60 кино лентата за Пинокио, само че романът се отличава от всички тях и в действителност е една от най-странните и смущаващи класики в детската литература.
Нейният създател е Карло Лоренцини, който взема псевдонима си Карло Колоди от родния град на майка си. Държавен чиновник, политически публицист и публицист, той е нает от флорентинско издателство през 1875 година, с цел да преведе определени френски приказки от XVII и XVIII век. Този алманах е толкоз сполучлив, че Колоди е помолен да напише още детски истории, за предпочитане със мощни морални послания. През 1881 година La storia di un burattino (Историята на една кукла) е оповестена като седмичен сериал в детски вестник.
Всеки, който познава Пинокио единствено от екранните му превъплъщения, би трябвало да внимава. Джепето е по-беден, в сравнение с във филмите на Disney или на дел Торо – той даже има нарисуван огън на стената, тъй като не може да си разреши гориво за същински. Героят, който познаваме като Джимини Крикет или Себастиан Джей Крикет (Юън Макгрегър) във версията на дел Торо, е просто Говорещият Крикет. И той устоя общо две страници, преди Пинокио да хвърли по него чукче и " той да се забие в стената като мъртъв ".
Синята самодива е призрачно момиченце, което приказва, " без да движи устните си... със слаб глас, който като че ли идваше от другия свят ". А Котаракът и Лисицата нанизват Пинокио на дъбово дърво. " Примката, която от самото начало се затягаше към врата му, го задушаваше ", написа Колоди. " Той усещаше, че гибелта се доближава... "
За да бъде обстановката още по-мрачна, това можеше да бъде краят на историята. Колоди е възнамерявал да остави своя трагичен воин да виси на примката и едвам когато читателите молят за последващи елементи, приказката е обновена четири месеца по-късно.
Непослушният Пинокио
Основната тематика за дел Торо е несправедливостта децата да бъдат командвани от възрастните.
В романа на Колоди Пинокио е наказван всякога, когато не е дисциплиниран, и в последна сметка се научава да прави това, което му се споделя. " Опитахме се да избегнем това ", споделя дел Торо. " Наистина желаех да направя непокорен Пинокио и да трансформира непослушанието в добродетел.
Исках всички да се трансформират, с изключение на него. В хода на кино лентата щурецът се учи от Пинокио, а Пинокио научава доста малко от щуреца. В прочут смисъл направих всичко наобратно, само че това по този начин е по-близо до това, което усещах като дете. Чувствах, че цялото това опитомяване е обезсърчително и ужасно. "
Това, което сплотява разказите за Пинокио, са незаличимите облици на Колоди - дървено момче, говорещ щурец, нос, който се удължава, когато лъжеш. Но за дел Торо наред с всички тях в приказката се крие и още една истина.
" Мисля, че това е страхът от света на възрастните. Тази концепция, че си хвърлен в свят на полезности за възрастни, които освен са сложни за схващане, само че в последна сметка се оказват подправени. Така се усещах и аз като дете. Всички неща, които възрастните ти споделяха, те самите не ги разбираха ", безапелационен е дел Торо пред BBC Culture.
В другия филм, режисиран от Гийермо дел Торо и в топ 3 на филмите в Netflix сега, същинският наследник на Джепето е погубен от бомба по време на Втората международна война. Нещастният татко издълбава дървено момче в пиянска гняв, като действието се развива на фона на фашисткото ръководство на Мусолини в Италия. И това не е всичко.
„ В нашия филм Пинокио умира три или четири пъти и води разговор със Смъртта, която го учи, че единственият метод да имаш същинско човешко битие е да имаш гибел в неговия край. Има почти 60 кино версии на Пинокио и аз бих заложил, че това не съществува в нито една от тях “, споделя дел Торо пред BBC Culture.
Затова и режисьорът даже е вписал името си в цялостното заглавие на кино лентата - Guillermo del Toro's Pinocchio, което наподобява е изцяло заслужено предвид на сюжета. Неговите злокобни вълшебен същества наподобяват сходни на тези от " Хелбой " от 2004 година, а спорът сред неконвенционалния основен воин (Грегъри Ман) и злонамерения държавен чиновник (Рон Пърлман) повтаря спора във " Формата на водата " (2017).
" Още през цялото време дадохме да се разбере, че този филм е едно цяло с " Гръбнакът на дявола " и " Лабиринтът на Пан ", споделя дел Торо, визирайки две от по-ранните си хорър мечти, които сплотяват свръхестественото и Испанската революция. " Също по този начин дадох ясно да се разбере (на Netflix, които финансират филма), че не върша това за деца, нито за техните родители. Правя го за себе си и за моя тим. "
Една от най-страшните истории
Дел Торо обаче не взима една сладка приказка, която да трансформира в ужасяваща. В международен мащаб най-известният роман на тази история към момента е анимационният филм на Дисни, в който Пинокио е трансфорат в магаре и обхванат от гигантско морско страшилище. " Гледах кино лентата на доста ранна възраст и това е един от най-страшните филми, които в миналото съм гледал ", споделя дел Торо.
Оригиналната книга е още по-страшна. Както споделя дел Торо, има към 60 кино лентата за Пинокио, само че романът се отличава от всички тях и в действителност е една от най-странните и смущаващи класики в детската литература.
Нейният създател е Карло Лоренцини, който взема псевдонима си Карло Колоди от родния град на майка си. Държавен чиновник, политически публицист и публицист, той е нает от флорентинско издателство през 1875 година, с цел да преведе определени френски приказки от XVII и XVIII век. Този алманах е толкоз сполучлив, че Колоди е помолен да напише още детски истории, за предпочитане със мощни морални послания. През 1881 година La storia di un burattino (Историята на една кукла) е оповестена като седмичен сериал в детски вестник.
Всеки, който познава Пинокио единствено от екранните му превъплъщения, би трябвало да внимава. Джепето е по-беден, в сравнение с във филмите на Disney или на дел Торо – той даже има нарисуван огън на стената, тъй като не може да си разреши гориво за същински. Героят, който познаваме като Джимини Крикет или Себастиан Джей Крикет (Юън Макгрегър) във версията на дел Торо, е просто Говорещият Крикет. И той устоя общо две страници, преди Пинокио да хвърли по него чукче и " той да се забие в стената като мъртъв ".
Синята самодива е призрачно момиченце, което приказва, " без да движи устните си... със слаб глас, който като че ли идваше от другия свят ". А Котаракът и Лисицата нанизват Пинокио на дъбово дърво. " Примката, която от самото начало се затягаше към врата му, го задушаваше ", написа Колоди. " Той усещаше, че гибелта се доближава... "
За да бъде обстановката още по-мрачна, това можеше да бъде краят на историята. Колоди е възнамерявал да остави своя трагичен воин да виси на примката и едвам когато читателите молят за последващи елементи, приказката е обновена четири месеца по-късно.
Непослушният Пинокио
Основната тематика за дел Торо е несправедливостта децата да бъдат командвани от възрастните.
В романа на Колоди Пинокио е наказван всякога, когато не е дисциплиниран, и в последна сметка се научава да прави това, което му се споделя. " Опитахме се да избегнем това ", споделя дел Торо. " Наистина желаех да направя непокорен Пинокио и да трансформира непослушанието в добродетел.
Исках всички да се трансформират, с изключение на него. В хода на кино лентата щурецът се учи от Пинокио, а Пинокио научава доста малко от щуреца. В прочут смисъл направих всичко наобратно, само че това по този начин е по-близо до това, което усещах като дете. Чувствах, че цялото това опитомяване е обезсърчително и ужасно. "
Това, което сплотява разказите за Пинокио, са незаличимите облици на Колоди - дървено момче, говорещ щурец, нос, който се удължава, когато лъжеш. Но за дел Торо наред с всички тях в приказката се крие и още една истина.
" Мисля, че това е страхът от света на възрастните. Тази концепция, че си хвърлен в свят на полезности за възрастни, които освен са сложни за схващане, само че в последна сметка се оказват подправени. Така се усещах и аз като дете. Всички неща, които възрастните ти споделяха, те самите не ги разбираха ", безапелационен е дел Торо пред BBC Culture.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ