ДВ: Госпожо Щайнакер, как оценявате реакциите на българското правителство, на

Дъждовни води: Госпожо Щайнакер, по какъв начин оценявате реакциите на българското държавно управление, на президента и на партиите към нападателните дейности на Москва против Украйна? И застрашена ли е България от това напрежение, изключително в Черно море?

Гудрун Щайнакер: Ще стартира в обратна посока: не виждам непосредствена заплаха за България в Черно море. Разбира се, никой не може да предскаже какво би се случило, в случай че Русия фактически нахлуе в Украйна. Това ще бъде в действителност трагично и явно ще се отрази и на прилежащите страни Румъния и България. А другояче България се държи извънредно внимателно. Доколкото аз виждам, страната не е излязла отвън границите на солидарността с НАТО. Но по исторически аргументи сред България и Русия съществуват доста специфични връзки, които аз добре разбирам.

Наблюдава се и прочут разнобой в политическото пространство. Мнозина считат, че президентът е проруски надъхан - дали и до каква степен сходни изказвания са основателни е различен въпрос. Същото важи и за някои партии в държавното управление - като Българска социалистическа партия да вземем за пример. Тъй че очевидно няма общ мироглед по какъв начин тъкмо да се държи България. Но в Германия също имаме сходна обстановка, в която на процедура наложително би трябвало да се избере най-малкият общ знаменател.

Дъждовни води: И още един " парещ картоф ", с който би трябвало да се оправи България сега: блокадата на започването на договарянията за еврочленство със Северна Македония. Вие добре познавате и двете страни: какъв излаз виждате от тази обстановка? И по кое време?

Щайнакер: Лично аз съм на мнение, че България без никакви ангажименти би трябвало да се съгласи да стартират договарянията за еврочленство на Северна Македония. Защото сега ние приказваме точно за старт на договарянията, а не за приемането на Северна Македония в Европейски Съюз. Добре знаем, че такива договаряния могат да продължат години. В този смисъл не демонстрирам изключително схващане към блокадата, която постанова България. Да, двете страни са на разнообразни отзиви по доста въпроси: за малцинствата, за езика, за културата и най-много за историята. Тези разногласия са действителни, те са натрупали капацитет в течение на цялата нова история. За България те се коренят още в 19-и век, в тази ситуация със Северна Македония те датират отпреди към 80 години, тъй като преди този момент тази страна не съществуваше.

За свалянето на такива напрежения, натрупвани толкоз дълги години, има потребност от време, до момента в който се стигне да съгласие. Или най-малко до констатацията, че няма по какъв начин двете страни да се схванат по всички въпроси. Това не е някакъв неповторим проблем, който е само сред България и Северна Македония. Подобни спорове съществуват и другаде, примерно сред Словакия и Унгария. Дори в красива Норвегия, където бях преди време, все имаше някакви търкания с Швеция по избрани тематики. Но такива несъгласия постоянно могат да се разрешат по миролюбив и допустим за двете страни метод. Има потребност единствено от политическа воля и аз се надявам, че новото държавно управление в София бързо ще приключи блокадата.

Проблемът сред България и Северна Македония не е неповторим, споделя Гудрун Щайнакер.Снимка: Reg. Nordmazedonien

Дъждовни води: Вие деликатно наблюдавате и дългогодишните старания за осъществяване на правосъдна промяна в България, пък и въобще проблемите на страната с върховенството на закона. Какво очаквате от новото болшинство в Народното събрание в това отношение?

Щайнакер: Естествено, чакам да работят по-енергично за промяната и върховенството на закона, в сравнение с действаха предходните държавни управления. Защото в България към момента няма господство на закона в същинския смисъл - факт, който съгласно мен буди огромно оскърбление и ежедневно се удостоверява от разнообразни образци. В резултат България, за жалост, има неприятно име в Европейски Съюз. А можеше имиджът на страната да е доста по-добър, тъй като това е една прелестна страна с голям капацитет. Уви, България страда поради голямата корупция, която за жалост не признава даже границите сред обособените партии. Но дано дадем късмет на новото държавно управление в София. Аз се надявам, че то може да реши казуса.

Дъждовни води: Откъде да стартира в решаването му? От старите обвързаности или от нещо друго?

Щайнакер: Да, старите обвързаности наложително би трябвало да влязат в листата. И непременно би трябвало неприкритост, би трябвало добре да се проверяват всички огромни случаи на корупция. Аз постоянно чета за такива в " Биволъ "  и другаде. Бях ревностна читателка на германо-българския " Виртшафтсблат ", който за жалост през октомври наложително спря да излиза. Неговата издателка Бети Панова постоянно говореше и пишеше в директен текст. Там ставаше дума основно за стопанска система, тъй като това беше икономическо издание, което се стараеше по допустимо най-изчерпателния и справедлив метод да отразява икономическите процеси. И госпожа Панова въобще не се колебаеше да написа за в действителност доста, доста огромната корупция, загнездила се надълбоко, в това число и в структурите на държавния уред. И на мен ми е доста мъчително, че евентуално поради тази своя доста сериозна позиция в последна сметка тя имаше известни компликации и с немското посолство. Или най-малко връзките там не бяха изключително положителни.

Гудрун Щайнакер е някогашен немски посланик. Била е дипломат на Германия в Северна Македония и Черна Гора и зам.-посланик на Федералната република в България.