Просвещението
Душата – това е разбиране, което през вековете е предизвиквало неспокойствие и размисъл в съзнанието на хората. Откриването на отговора на въпроса “какво съставлява душата и къде отива тя ” е задача, която е привлякла философите, религиозните учители и мистиците през цялата история на човечеството.
Душата се преглежда като неделима част от човешкото битие, която превъзхожда физическото тяло и има безсмъртна същина. Някои вярвания акцентират, че тя носи със себе си характерността, съзнанието и страстите на индивида.
Относно ориста на душата след гибелта,
мненията са многочислени и разнообразни. В религиозния подтекст, тя може да бъде причинител на божествената воля и да бъде пренасяна в небесното царство или да предстои на възобновяване и реинкарнация в друга форма на битие.
Във философията и метафизиката, съществуват концепции за душата като част от всеединството на космоса или като етерична сила, която продължава да съществува отвън физическите ограничавания.
Независимо от типа на поверие, проучването на душата
продължава да провокира любознанието на хората и да въодушевява търсачите на истина да изследват дълбоките секрети на човешката природа. Както тя остава тайнствена и недостъпна за нашето емпирично знание, по този начин и въпросът за нейното място на отиване остава открит, оставяйки опция за разнородни тълкования и вярвания.
В продължение на доста десетилетия учените се борели с въпроса за съществуването на душата, нейното определение и природа. Теологията и философията настояват, че тя съществува. Традиционната просвета, в противен случай, отхвърля съществуването на такова нещо като душа.
Дънкан Макдугъл открил преди повече от 100 години, че душата тежи 21 грама. Той стигнал до това умозаключение след поредност от опити.
Експериментът се състоял от претегляне на хора по време на живота им и директно след гибелта им. Така той съумял да откри, че незабавно след гибелта тъкмо 21 грама тегло от човешкото тяло се изпарява някъде.
Експериментът бил извършен и върху кучета.
Много уважавани лекари обаче отрекли сходни резултати, като те приписали загубата на тегло на освобождението на течност посредством изпотяване. В случая с кучетата всичко е също било толкоз просто. Факт е, че кучетата не се потят, само че се охлаждат, когато дишат. Така мненията на специалистите се разделили на две.
Във философията и теологията душата е това, което е в основата на живота. Тя е самостоятелна от материалното тяло на индивида. Тялото умира и се трансформира в прахуляк, само че душата продължава да живее.
За мнозина тя е най-важната част от индивида.
Медицината не дава никакво изложение на нея и нейното тъкмо определение. Няма подозрение обаче, че тя постоянно е била тясно обвързвана с човешкия дух.
Някои хора са изключително гневни по отношение на съществуването на душата.
Те настояват, че тя освен съществува, само че в действителност и не умира. Например психологът и мъдрец Реймънд Мууди е претърпял положение на косъм от гибелта и твърди, че е бил в парадайса макар мозъчната гибел.
Той написал книгата Живот след живота, в която разказва своите прекарвания и тези на хората, които са имали прекарвания покрай гибелта.
Животът след живота е продадена в над 13 милиона копия, и преведена на доста непознати езици, като се е трансформирала в интернационален бестселър, което я прави тематиката за NDE известна и проправя пътя за доста други проучвания.
