Древна Спарта – страна на жестоки нрави и силни войни.

Древна Спарта – страна на жестоки нрави и мощни войни. Традициите и обичаите в тези по този начин далечни времена въодушевяват създателите и до през днешния ден да се интересуват от така наречен спартанско образование.

Една от най-древните митове е обвързвана с раждането на момчетата. Говори се, че когато се раждало момче, то било занасяно първо при старейшините. Ако имало някакъв кусур, то било хвърляно в пропастта Апофета, където отивали още нарушителите и пленниците.

Новите археологически доказателства обаче оборват тази жестока процедура. В пропастите се откриват кости и остатъци единствено от възрастни човеци, не и деца. Въпреки това и до през днешния ден се приказва за спартанско образование, знак за висша форма на строго образование на децата.

Бебешките люлки на спартанците нямат нищо общо с меките и удобни легълца, които използваме през днешния ден. Те били твърди и груби, с цел да се учи детето още малко, че животът е тежък. Когато навършели седем годинки, момчетата отивали в специфични военни лагери-общежития. Там изискванията били тежки и не всички оцелявали.

Спартанското образование налагало до 14-годишна възраст момченцата да вървят голи. Завивките били неразрешени. За да не умрат от мраз, някои слагали в леглата си коприва, с цел да ги загрява посредством паренето си. Те трябвало сами да намират храната си, като това постоянно налагало да крадат.

За забавление на младите бойци, от време на време им разрешавали да атакуват селата на робите-илоти и да убиват най-силните мъже там. Алкохолът обаче бил строго неразрешен.

Свободните спартанци отричали и не консумирали вино. Те обаче употребявали напитката, с цел да държат робите си кротки. Всеки ден на всеки един плебей се полагали по четири наложителни чаши вино. Така въстанията се потушавали с малобройна армия, а робите били по-склони да се подчиняват.

Именно с алкохола и робите бил обвързван главният спартански обред по посвещаване на младежите във войната. Младите юноши се нареждали дружно с опитните войни в кръг. В средата вкарвали неколцина плебеи. Една след друга те трябвало да пият чаши след чаша вино, като в това време трябвало да извършват разнообразни бойни извършения.

Колкото повече пиели, толкоз по-неумели ставали придвижванията им. Те се ядосвали, ругаели и се биели. Младежите с пренебрежение следили протичащото се. Накрая заплювали робите, хвърляли нечистотия по тях и ги ритали.

Ритуалът, в който робът губи човешкия си образ поради виното, се запечатвал в мозъка на юношите. Следваща стъпка били надпреварите всред самите тях в храброст, сръчност и мощ.

В Древна Спарта алкохол и по-специално вино, се разрешавал единствено на възрастните мъже, които имат внуци. Те го пиели разредено с вода– традиция, която се запазила през цялата Античност. Жените и мъжете, които към момента имали деца, нямали право да пият. Забраната била безапелационна, а наказванията – строги.

Като цяло спартанците, само че и гърците от цяла Елада, като и македонците презирали персите, които пиели без мярка неразредено вино. Елините не един или два пъти доказвали своето военно предимство над тях, като ги разгромявали с малобройни бойни дружини.

Освен умереност, младите получавали и скъпи уроци по сдържаност в храненето. Когато младите мъже навършвали пълноправие, те били слагани пред маса с вино и всевъзможни вкусни ястия. От другата страна на масата сядали плебеи. Младежът гледал, до момента в който робите поглъщали доста храна и пиели вино. Така бъдещите воини и свободни жители на Спарта получавали прегледен образец за пиянството, лакомията, както и последствията от прекаляването с храна и алкохол.

Днес уроците на спартанците по умереност и умерено хранене са потънали в забвение. Реално тези поучителни образци от ранна възраст са трансформирали спартанците в най-хубавите войни на античния свят. Те владеели както оръжието, по този начин и духа си. Това е качество, присъщо единствено на един същински войник.