Дори и да не го признаваме, на всеки от нас

Дори и да не го признаваме, на всеки от нас е прелестно да се усеща харесван, без значение дали ще е от обичания човек, сътрудниците или чужд (понякога даже един комплимент във връзка с облеклото ни основава възприятие на задоволство, което ни държи през целия ден). Това утвърждение от другите ни основава чувство за значителност, а съгласно експертите може да докара и до пристрастяване. Според тях в моментите, когато не получаваме удостоверение, че сме хубави/интересни/забавни, може да провокира неспокойствие, неустановеност, яд. Като цяло няма нищо неприятно в това да желаеме да бъдем харесвани от близките, само че когато това се трансформира в потребност, във фикс концепция, то може да прерасне и в сериозен проблем.

“ В човешката природа е заложено търсенето на утвърждение от другите. ”

В антични времена приемането се свързва с оцеляване. Хората са „ обществени животни “, изпитващи потребност от свързване с другите, от основаване на общественост. Съществува вярването, че в случай че не ни харесват, оставаме някак „ пропуснати “, изолирани, невписващи се.

Признанието извън
Още от детска възраст сме привикнали да получаваме самопризнание и утвърждение от външни лица (независимо дали в учебно заведение, получавайки оценки за представянето си или у дома от родителите и околните си хора). Научени сме да получаваме това, което желаеме, като се погрижим за упованията на другите. Когато пораснем нещата не са по-различни – поставяме старания, с цел да получим утвърждение от шефа си или пък вършим неща, които не ни харесват изключително, единствено с цел да се харесаме на индивида, с който излизаме. Социалните мрежи са индикативен образец за потребността от утвърждение, внимание и приемане на „ повече лайкове “, които следва да ни накарат да се усещаме по-добре.

Желанието да бъдем харесвани като капан на егото
Фокусирането върху това по какъв начин другите гледат на нас може да прерасне и според. Заражда се едно чувство, че вниманието на хората е ориентирано към нас и всичко, което правим/ споделяме. Това води до желанието и потребността да вършим повече неща, които да притеглят още внимание. Положението е позитивно и прелестно като чувство до момента в който не създадем нещо, което не се хареса и получаваме рецензия. Всичко това е една оптична заблуда на егото.

Екхарт Толе споделя: „ Егото се подхранва от вниманието на другите, което е по този начин или другояче форма на психическа сила. Ала егото не знае, че източникът на всяка сила е в самия човек — и по тази причина търси силата на открито. Но това, което търси, е не безформената сила, а вниманието на хората под някаква форма, като да вземем за пример самопризнание, прослава, удивление или просто да бъде видяно, да се почувства признато… Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в мозъка си, е следното: постоянно, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой различен, това е егото във вас. “

“ Нуждата и желанието да бъдем харесвани се трансформира в едно безпределно гонене – психолозите припомнят, че стремежът да угодите на другите, с цел да се чувствате по-добре, ще ви изчерпи, тъй като в никакъв случай не можете да настигнете и удовлетворите упованията им. ”

Идеалният облик постоянно ще се трансформира – колкото и да се стремите да бъдете „ идеални “, тази визия постоянно ще се трансформира и ще бъде изцяло друга за всеки един. Не се стремете да бъдете съвършени за някой различен, бъдете най-хубавата версия на и за себе си. Нека водещ бъде стремежът ви за това да се чувствате добре в кожата си, да се грижите за персоналния си комфорт и потребности, да вършиме нещата, които ви носят наслаждение и наслада. Всичко друго е загуба на време и сила, които единствено ще ви накарат да се чувствате непълноценни;

Очакванията на хората към вас могат да бъдат неправилни - множеството хора слагат своите упования към другите въз основа на това, което е вярно в обществените правила, само че кой основава и дефинира тези правила и до какъв брой те са индикатор за истина? Всеки един ден, от събуждането заран до заспиването вечер, вие филтрирате информацията и определяте кое смятате за истина – дали това ще е комплимент, рецензия, засегнатост. Когато приемате и поглъщате неправилно мнение от другите (комплименти или критика), вие или саботирате, или надценявате себе, а по този метод ще спрете да се развивате и растете;

Желанията на другите са разнообразни от вашите – в случай че живеете, водени от мисълта да угодите на другите, в никакъв случай няма да бъдете щастливи. Винаги ще разчитате на хората към вас, с цел да се почувствате по-добре, признати, харесвани. Това води до цялостно комплициране, когато става въпрос за вашите персонални цели: когато няма външно самопризнание, не знаете защо да живеете.

Запомнете, че единственият човек, чието утвърждение би трябвало да търсите, сте вие самите. Правете това, което желаете вие, което ви носи развиване и личностно израстване, което ви стимулира и зарежда същински. Вътрешното утвърждение изисква процедура и лична самодейност, само че си коства напъните. Поощрявайте се сами всеки ден, вместо да чакате другите да го вършат: за всяко малко достижение, прогрес, преодолян боязън. Не сравнявайте живота си с този на близките, всеки има собствен личен път и провокации, с които да се оправя. Когато започнете да се цените за това, което сте и всичко, което вършиме, ще се почувствате същински значими и осъзнати.