Референдумите – глас народен или политически заигравки
Допитванията до народа по значими за страната въпроси в никакъв случай не са били обичана форма на връзка на българските управници с жителите. От Освобождението до в този момент са провеждани цифром и словом единствено шест референдума, като три от тях са през последните сякаш демократични 30 години. Което, с изключение на всичко друго, демонстрира и страха на властимащите от волята на суверена.
Показателно е по какъв начин през 2004 година, във връзка настояванията за плебисцит за участието на България в Европейски Съюз, Соломон Паси - по това време министър на външните работи, безочливо съобщи, че българският народ не е „ узрял “ за референдуми. Нещо повече, Паси изрече тогава, че "референдумът е най-хубавия метод един народ да се самонакаже ". Да оставим Швейцария да "страда ", но, откъдето и да го погледнеш, единствено доста необут политик подминава с неуважение мнението на жителите, изкривява го или се пробва да приказва от името на народа, без да знае какво той мисли в реалност.
Всъщност в следосвобожденска България е
извършен единствено един референдум.
Имало е хрумвания за още четири-пет, само че събитията са изпреварвали нуждата от тяхното осъществяване. Единственото състояло се допитване е при ръководството на Александър Стамболийски и Български земеделски народен съюз. То е извършено на 19 ноември 1922 година и е с въпрос за съдене на виновниците за трите национални произшествия. Положителен отговор дават 74,33 % от гласоподавателите.
Вторият референдум е за оповестяването на България за република, за привикване на Велико национално заседание и за разработване на нова конституция. Провежда се на 8 септември 1946 година в конюнктура на остра борба сред доминираното от комунистите държавно управление на Отечествения фронт и опозицията, противопоставяща се на последователното налагане на тоталитарен режим в страната. Въпреки това и двете страни поддържат
оповестяването на България за република.
Резултатът е 95,6% в интерес на смяната на ръководството, а изборната интензивност доближава до 91,7 %.
Конституционен референдум се организира и на 16 май 1971-а. Гражданите са запитани дали утвърждават новата така наречен Живковска конституция, в чийто член 1 е записана водещата роля на Българската комунистическа партия. Обявеният резултат е 99,6 % „ за “, с изборна интензивност от 99,7 %.
Любопитното е, че предлагането за прословутия член първи не идва от Политбюро или Централния комитет на комунистическата партия, а от студенти от компетентност „ Икономика и организация на туризма “ при ВИНС „ Д. Благоев “ от Варна. Те оферират "ръководна мощ в обществото и страната " да е Българска комунистическа партия. Оказва се също, че този път не сме прекопирали нещо от Съветския съюз, нито ни е подредено да го създадем, а руснаците взаимстват нашия преден опит. В последна сметка, през 1985-89 година, още веднъж студенти, само че към този момент като членове на Дружество „ Нове “ от Свищов, упорстват този член да бъде отстранен от българския главен закон.
В най-новата ни история
са осъществени три референдума. Първият се организира на 27 януари 2013-та и на него жителите трябваше да гласоподават с „ Да “ или „ Не “ дали да се развива нуклеарната енергетика у нас посредством създаване на нова нуклеарна електроцентрала. Въпреки витиеватата дефиниция, измислена от тогавашното юридическо "светило " на ГЕРБ Искра Фидосова, на всички бе ясно, че става дума за продължение на строителството на АЕЦ "Белене ".
Това допитване беше иницирано посредством подписка, проведена от Българска социалистическа партия. Но при дали своят вот 1 405 463 души - малко над 20% изборна интензивност - и повече от половината дали отговор с "Да " въпросът бе върнат в Народното събрание, който тогава замрази строителството на мястото на „ гьола “.
Следващото допитване до жителите беше на 25 октомври 2015 година по самодейност на президента Росен Плевнелиев. То се отнасяше за отдалеченото гласоподаване по електронен път и се реализира по едно и също време с изборите за локална власт. В него участваха 2 587 593 души, като с „ да” дадоха отговор 69.50 %.
През 2016-та референдум съумя да провокира Слави Трифонов, дружно със сценаристите от неговото шоу. Поставените въпроси бяха шест: да се избират ли народните представители мажоритарно с безусловно болшинство в два тура; да се понижи ли броят на депутатите на 120; да се вкара ли наложително гласоподаване на изборите и референдумите; да може ли да се гласоподава и отдалечено по електронен път; да стане ли годишната държавна дотация, отпускана за финансиране на политическите партии и обединенията, един лев за един получен автентичен глас и да бъдат ли шефовете на регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните ръководства в регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи избирани мажоритарно с безусловно болшинство в два тура?
Според законодателството, с цел да бъде предлагането за осъществяване на референдум наложително за осъществяване от Народното събрание, би трябвало да се внесат не по-малко от 400 000 действителни подписа. Създаденият предприемчив комитет тогава внесе 572 650 действителни подписа или с съвсем 200 000 повече от нужните. Което породи
безпокойствие измежду депутатите и партиите.
Правната парламентарна комисия незабавно предложи промени в Изборния кодекс, които анулират правилото референдумите да се провеждани наложително на една дата с избори, в случай че такива са планувани в същата година, в която са инициирани допитванията. Това се одобри и в пленарната зала, като единствено Реформаторският блок беше срещу.
За да се снижи оптимално изборната интензивност, от ръководещите беше стартирана и концепцията допитването да се състои през лятото, а като най-подходящ месец бе посочен август.
Друга смяна, която беше призната от Народното събрание, е ограничението на опцията за гласоподаване на българите зад граница – единствено в дипломатическите представителства на страната ни, а не и в други особено открити за това секции.
Тогавашният президент Плевнелиев наложи несъгласие на актуализирания Избирателен кодекс с претекста, че изборните правила основават спънки, вместо да стимулират жителите. Но с дружните старания на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, „ Патриотичен фронт “, „ Атака “, БДЦ и част от Реформаторите ветото беше отхвърлено.
Така или другояче, Народното събрание пусна референдума на Слави. Плевнелиев обаче сезира Конституционния съд за определяне на противоконституционност на три от въпросите. Според него намаляването на броя на депутатите било от компетенцията на Велико Народно заседание, референдум за електронното гласоподаване към този момент имало предходната година по негово искане, а по отношение на въпрос № 6 за полицейските началници, те са „ държавни чиновници “ и като такива няма по какъв начин да бъдат назначавани посредством избори.
След цялата дандания въпреки всичко се дефинира референдум да има, само че единствено с
три въпроса от първичното предложение:
Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарно с безусловно болшинство в два тура, въвеждането на наложително гласоподаване на изборите и референдумите и годишната държавна дотация, отпускана за финансиране на политическите партии и обединенията, да е един лев за един получен глас на последните парламентарни избори?
Самото допитване се организира на 6 ноември 2016-а, дружно с изборите за президент и вицепрезидент. Гласуваха 3 488 558 души, като над 2,5 млн. поддържаха мажоритарния избор и партийната дотация да стане 1 лев.
Тази срамна история не свърши до тук. Шмекеруването на властимащите продължи и след приемането на резултата. Бяха положени огромни старания бюлетините да не стигнат с малко и референдумът да не бъде наложителен за осъществяване от Народното събрание. Да не приказваме, че базирайки се точно на това допитване, Бойко Борисов спекулира както си желае и със дотациите, и с мажоритарния избор,.
Показателно е по какъв начин през 2004 година, във връзка настояванията за плебисцит за участието на България в Европейски Съюз, Соломон Паси - по това време министър на външните работи, безочливо съобщи, че българският народ не е „ узрял “ за референдуми. Нещо повече, Паси изрече тогава, че "референдумът е най-хубавия метод един народ да се самонакаже ". Да оставим Швейцария да "страда ", но, откъдето и да го погледнеш, единствено доста необут политик подминава с неуважение мнението на жителите, изкривява го или се пробва да приказва от името на народа, без да знае какво той мисли в реалност.
Всъщност в следосвобожденска България е
извършен единствено един референдум.
Имало е хрумвания за още четири-пет, само че събитията са изпреварвали нуждата от тяхното осъществяване. Единственото състояло се допитване е при ръководството на Александър Стамболийски и Български земеделски народен съюз. То е извършено на 19 ноември 1922 година и е с въпрос за съдене на виновниците за трите национални произшествия. Положителен отговор дават 74,33 % от гласоподавателите.
Вторият референдум е за оповестяването на България за република, за привикване на Велико национално заседание и за разработване на нова конституция. Провежда се на 8 септември 1946 година в конюнктура на остра борба сред доминираното от комунистите държавно управление на Отечествения фронт и опозицията, противопоставяща се на последователното налагане на тоталитарен режим в страната. Въпреки това и двете страни поддържат
оповестяването на България за република.
Резултатът е 95,6% в интерес на смяната на ръководството, а изборната интензивност доближава до 91,7 %.
Конституционен референдум се организира и на 16 май 1971-а. Гражданите са запитани дали утвърждават новата така наречен Живковска конституция, в чийто член 1 е записана водещата роля на Българската комунистическа партия. Обявеният резултат е 99,6 % „ за “, с изборна интензивност от 99,7 %.
Любопитното е, че предлагането за прословутия член първи не идва от Политбюро или Централния комитет на комунистическата партия, а от студенти от компетентност „ Икономика и организация на туризма “ при ВИНС „ Д. Благоев “ от Варна. Те оферират "ръководна мощ в обществото и страната " да е Българска комунистическа партия. Оказва се също, че този път не сме прекопирали нещо от Съветския съюз, нито ни е подредено да го създадем, а руснаците взаимстват нашия преден опит. В последна сметка, през 1985-89 година, още веднъж студенти, само че към този момент като членове на Дружество „ Нове “ от Свищов, упорстват този член да бъде отстранен от българския главен закон.
В най-новата ни история
са осъществени три референдума. Първият се организира на 27 януари 2013-та и на него жителите трябваше да гласоподават с „ Да “ или „ Не “ дали да се развива нуклеарната енергетика у нас посредством създаване на нова нуклеарна електроцентрала. Въпреки витиеватата дефиниция, измислена от тогавашното юридическо "светило " на ГЕРБ Искра Фидосова, на всички бе ясно, че става дума за продължение на строителството на АЕЦ "Белене ".
Това допитване беше иницирано посредством подписка, проведена от Българска социалистическа партия. Но при дали своят вот 1 405 463 души - малко над 20% изборна интензивност - и повече от половината дали отговор с "Да " въпросът бе върнат в Народното събрание, който тогава замрази строителството на мястото на „ гьола “.
Следващото допитване до жителите беше на 25 октомври 2015 година по самодейност на президента Росен Плевнелиев. То се отнасяше за отдалеченото гласоподаване по електронен път и се реализира по едно и също време с изборите за локална власт. В него участваха 2 587 593 души, като с „ да” дадоха отговор 69.50 %.
През 2016-та референдум съумя да провокира Слави Трифонов, дружно със сценаристите от неговото шоу. Поставените въпроси бяха шест: да се избират ли народните представители мажоритарно с безусловно болшинство в два тура; да се понижи ли броят на депутатите на 120; да се вкара ли наложително гласоподаване на изборите и референдумите; да може ли да се гласоподава и отдалечено по електронен път; да стане ли годишната държавна дотация, отпускана за финансиране на политическите партии и обединенията, един лев за един получен автентичен глас и да бъдат ли шефовете на регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните ръководства в регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи избирани мажоритарно с безусловно болшинство в два тура?
Според законодателството, с цел да бъде предлагането за осъществяване на референдум наложително за осъществяване от Народното събрание, би трябвало да се внесат не по-малко от 400 000 действителни подписа. Създаденият предприемчив комитет тогава внесе 572 650 действителни подписа или с съвсем 200 000 повече от нужните. Което породи
безпокойствие измежду депутатите и партиите.
Правната парламентарна комисия незабавно предложи промени в Изборния кодекс, които анулират правилото референдумите да се провеждани наложително на една дата с избори, в случай че такива са планувани в същата година, в която са инициирани допитванията. Това се одобри и в пленарната зала, като единствено Реформаторският блок беше срещу.
За да се снижи оптимално изборната интензивност, от ръководещите беше стартирана и концепцията допитването да се състои през лятото, а като най-подходящ месец бе посочен август.
Друга смяна, която беше призната от Народното събрание, е ограничението на опцията за гласоподаване на българите зад граница – единствено в дипломатическите представителства на страната ни, а не и в други особено открити за това секции.
Тогавашният президент Плевнелиев наложи несъгласие на актуализирания Избирателен кодекс с претекста, че изборните правила основават спънки, вместо да стимулират жителите. Но с дружните старания на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, „ Патриотичен фронт “, „ Атака “, БДЦ и част от Реформаторите ветото беше отхвърлено.
Така или другояче, Народното събрание пусна референдума на Слави. Плевнелиев обаче сезира Конституционния съд за определяне на противоконституционност на три от въпросите. Според него намаляването на броя на депутатите било от компетенцията на Велико Народно заседание, референдум за електронното гласоподаване към този момент имало предходната година по негово искане, а по отношение на въпрос № 6 за полицейските началници, те са „ държавни чиновници “ и като такива няма по какъв начин да бъдат назначавани посредством избори.
След цялата дандания въпреки всичко се дефинира референдум да има, само че единствено с
три въпроса от първичното предложение:
Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарно с безусловно болшинство в два тура, въвеждането на наложително гласоподаване на изборите и референдумите и годишната държавна дотация, отпускана за финансиране на политическите партии и обединенията, да е един лев за един получен глас на последните парламентарни избори?
Самото допитване се организира на 6 ноември 2016-а, дружно с изборите за президент и вицепрезидент. Гласуваха 3 488 558 души, като над 2,5 млн. поддържаха мажоритарния избор и партийната дотация да стане 1 лев.
Тази срамна история не свърши до тук. Шмекеруването на властимащите продължи и след приемането на резултата. Бяха положени огромни старания бюлетините да не стигнат с малко и референдумът да не бъде наложителен за осъществяване от Народното събрание. Да не приказваме, че базирайки се точно на това допитване, Бойко Борисов спекулира както си желае и със дотациите, и с мажоритарния избор,.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ