Нощите на падащите птици
Долината Джатинга по нищо не се разграничава от стотиците други в планините на индийския щат Асам. Тя е с размери два на 10 километра, обкръжена е от гористи скатове. В средата й има малко селце, където животът тече по този начин постепенно, както и преди век.
Само един път в годината Джатинга оживява. Към края на август тук се стичат селяни от целия окръг, с цел да вземат присъединяване в извънредно тържество, чието наименование в превод значи " Нощта на падащите птици ".
Това не е пресилено. В последните дни на лятото, когато нощите стават по-дълги, на селският площад пламват клади. Около среднощ във въздуха се появяват ята птици. Те летят над самите глави на хората, тъй че могат да бъдат свалени елементарно с бамбуков кол. А някои напряко падат на земята. Остава единствено да се вдигне изпратената от небето плячка, да се оскубе и да се опече на огъня за празничната трапеца.
Птицепадът продължава две-три нощи поред и това се повтаря от десетки години. Жителите на Джатинга настояват, че по тази необикновен метод боговете и възнаграждават за праведността.
За първи път това необичайно събитие станало известно на европейците пред 1957 година от книгата " Дивата природа на Индия ", написана от Е Джи. Разказаното обаче било сметнато за небивалица. Чак двадесет години по-късно индийският зоолог Сенгупта се заинтересувал от необикновеното държание на птиците и се отправил към планината на Асам.
Всичко от написаното се оказало по този начин, както било в книгата. Нещо повече, по време на загадъчните събития, някои от птиците влитали напряко в стаите, в случай че там имало светлина. По думите на Сенгупта те се намирали в полубезсънно положение и даже не се опитвали да бягат, когато ги хващали.
За феномена в Джатинга Сенгупта съобщил на 50 видни орнитолози в Европа и Съединени американски щати. Никой от тях не съумял да даде пояснение на птицепада. По тяхно единомислещо мнение на никое място в света не е следено нещо сходно. Те изявили предпочитание да пътуват за Джатинга, обаче това се оказало невероятно. Поради неспокойната конюнктура в Асам влизането на чужденци в щата било неразрешено.
Зоологът Сенгупта изяснява явлението по следния метод. Птиците се ориентират по Слънцето, звездите, магнитното, а може би и по гравитационното поле на Земята. Някои са способни да разграничават дори незначителни разлики във въздушното налягане, да вземем за пример на нивото на пода и на тавана в затворено помещение.
Те реагират на измененията на времето, когато още нищо не ги предвещава. Вероятно в Джатинга под селото се намира център на мощна магнитна особеност. Обаче тя влияе на птиците единствено при избрани условия и то в безлунни нощи. Именно тогава става нещо такова, което буди спящите в гнездата си птици. Те се издигат във въздуха и привлечени от кладите, летят към селото.
Първи усещане и фактът, че пернатите, които живеят в самото село, в нощта на птицепада остават в гнездата си, а и през деня в никакъв случай не отлитат в близките гори.
