Косово и Босна искат в НАТО
Докато въздействието на Русия нараства в Западните Балкани и бушува война в Украйна, водачите на Косово и Босна и Херцеговина обявиха, че присъединението към НАТО ще помогне за запазването на районната сигурност, оповестява Ал-Джазира. Двете страни показаха терзание, че може да последват ориста на Украйна.
От 24 февруари, когато президентът Владимир Путин започва пълномащабна инвазия в Украйна, базирайки се на опълчването на Русия против евентуалното участие на Украйна в НАТО като водеща угриженост, тлееха опасения, че рецесията може да се популяризира и в Западните Балкани.
Предполагаемите ходове на Русия в Западните Балкани са документирани през годините и включват опити за улеснение на преврати в Черна гора и Северна Македония преди участието им в НАТО надлежно през 2017 и 2020 година
За Босна и Косово, претърпели всеобщи убийства, осъществени от сръбските сили през 90-те години на предишния век под администрацията на тогавашния сръбски президент Слободан Милошевич, и двете страни си сложиха за стратегическа цел присъединението към водения от Съединени американски щати трансатлантически боен съюз.
Двете страни остават последните страни, които не са част от Алианса в района, като се изключи Сърбия, която преглежда НАТО като собствен " зложелател ".
През 1999 година НАТО провеde 78-дневна война против Сърбия с декларираната цел да предотврати геноцида в Косово против етнически албанци.
Босна сега взе участие в Плана за деяние за участие, обсъждан като " последната стъпка преди участието в НАТО ", съгласно министъра на защитата на Босна Сифет Поджич.
Но както и с Киев, Москва стачкува против кандидатурата на Сараево за НАТО, макар дистанцията сред тях от 2400 км.
Руското посолство в Сараево предизвести предходната година, че Русия " ще би трябвало да реагира на този неприятелски акт ", в случай че Босна предприеме стъпки към участие.
Руският дипломат в Босна Игор Калабухов повтори това обръщение предишния месец в изявление за босненска телевизия, като употребява за образец нахлуването на Москва в Украйна.
За косовския президент Вйоса Османи предизвестието на Калабухов демонстрира, " че Русия има унищожителен интерес в нашия район ".
Те имат изключително интерес да нападат Косово, Босна и Херцеговина и до известна степенЧерна гора ", сподели Османи пред Ал-Джазира.
Сърбия, обсъждана като съветски прокси, може да работи с Москва, до момента в който се усеща " окуражена от това, което се случва на континента Европа сега ", добави тя.
Влиянието, което Русия има в Сърбия, не понижава, а в действителност пораства през годините.
От 24 февруари, когато президентът Владимир Путин започва пълномащабна инвазия в Украйна, базирайки се на опълчването на Русия против евентуалното участие на Украйна в НАТО като водеща угриженост, тлееха опасения, че рецесията може да се популяризира и в Западните Балкани.
Предполагаемите ходове на Русия в Западните Балкани са документирани през годините и включват опити за улеснение на преврати в Черна гора и Северна Македония преди участието им в НАТО надлежно през 2017 и 2020 година
За Босна и Косово, претърпели всеобщи убийства, осъществени от сръбските сили през 90-те години на предишния век под администрацията на тогавашния сръбски президент Слободан Милошевич, и двете страни си сложиха за стратегическа цел присъединението към водения от Съединени американски щати трансатлантически боен съюз.
Двете страни остават последните страни, които не са част от Алианса в района, като се изключи Сърбия, която преглежда НАТО като собствен " зложелател ".
През 1999 година НАТО провеde 78-дневна война против Сърбия с декларираната цел да предотврати геноцида в Косово против етнически албанци.
Босна сега взе участие в Плана за деяние за участие, обсъждан като " последната стъпка преди участието в НАТО ", съгласно министъра на защитата на Босна Сифет Поджич.
Но както и с Киев, Москва стачкува против кандидатурата на Сараево за НАТО, макар дистанцията сред тях от 2400 км.
Руското посолство в Сараево предизвести предходната година, че Русия " ще би трябвало да реагира на този неприятелски акт ", в случай че Босна предприеме стъпки към участие.
Руският дипломат в Босна Игор Калабухов повтори това обръщение предишния месец в изявление за босненска телевизия, като употребява за образец нахлуването на Москва в Украйна.
За косовския президент Вйоса Османи предизвестието на Калабухов демонстрира, " че Русия има унищожителен интерес в нашия район ".
Те имат изключително интерес да нападат Косово, Босна и Херцеговина и до известна степенЧерна гора ", сподели Османи пред Ал-Джазира.
Сърбия, обсъждана като съветски прокси, може да работи с Москва, до момента в който се усеща " окуражена от това, което се случва на континента Европа сега ", добави тя.
Влиянието, което Русия има в Сърбия, не понижава, а в действителност пораства през годините.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ