Какво стои зад плана на Турция за презаселване на бежанци?
Докато Турция към този момент придвижва проекта си и " презаселва " сирийски бежанци в следената от нея " зона за сигурност ", Германия продължава да упорства за интернационално решение за стабилизиране на обстановката в Сирия, отбелязва Седа Сердар в коментар за Deutsche Welle.
Малко след започването на взаимни руско-турски военни патрули в Северна Сирия обстановката в района остава нестабилна, без значение от постигнатото съглашение сред Русия и Турция в Сочи.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е подготвен да изпрати назад в страната част от 3,6-те милиона сирийски бежанци, които се намират сега в Турция. Ердоган има намерение да върне най-малко 1 милион от тях в по този начин наречената “зона за сигурност ” - региона, над която Турция получи надзор посредством военната интервенция “Извор на мира ”. Турските управляващи обаче упорстват, че изпращането им назад на сирийска територия ще става единствено непринудено.
Доклад на неправителствената организация " Амнести Интернешънъл " неотдавна насочи рецензии към Турция за това, че е принудила сирийски бежанци да изоставен страната. Турското държавно управление изрично отхвърли тези изказвания.
Германският народен представител от Християндемократическия съюз (ХДС) Андреас Ник, който е и член на Комисията по външните работи в немския парламент, съобщи пред изданието, че предлагането на вероятност за сирийците да се върнат в страната си, " е една опция, само че ние сме уверено срещу всяко наложително презаселване на бежанци. " Депутатът посочи, че връщането на бежанците на сирийска територия би трябвало да се извърши според интернационалното право. И добави, че " Европа и Германия няма да поддържат стопански каквото и да е било наложително репатриране “.
Зоната, следена от турската войска, е с дължина 120 км и широчина 32 км - т.е. тя е доста по-малка, в сравнение с предвиждаше първичния проект на Ердоган, съгласно който безвредната територия трябваше да се разгръща на 444 километра. Може да се чака освен това състояние, че и броят на завърналите се ще е по-малък.
Според Турското вътрешно министерство близо 330 000 сирийски бежанци са се завърнали в Африн след интервенцията “Ефратски щит ”. Експертът Ойтън Орхан от основания в Анкара Център за близкоизточни стратегически изследвания (ORSAM) счита обаче, че " има огромна възможност доста от тези хора в това време да са се върнали в Турция незаконно, тъй като не са съумели да намерят това, на което са се надявали, и в този момент живеят там като нерегистрирани бежанци ".
Орхан твърди също по този начин, че в случай че връщането в Сирия се реализира на непринуден принцип, броят на завърналите се няма да е доста огромен. Той показва, че „ от 3,6 милиона сирийци единствено 10-15% идват от източната част на Ефрат. Ако чакаме хората да се върнат по домовете си, то не повече от 500 000 души ще решат да се върнат в Сирия “.
Турският опозиционен политик Умит Оздаг от националистическата “Партия на положителното ” е на друго мнение. Той показва, че " има неизясненост по отношение на доброволното връщане в Сирия " и изяснява, че признатият през 2014 година правилник за краткотрайна отбрана недвусмислено прецизира изискванията на сходни репатрирания: " Когато войната завърши, сирийците ще би трябвало да се върнат по домовете си. С други думи, който твърди, че това ще се случва непринудено, бърка. "
Турция разреши на сирийските бежанци да влизат в страната през 2012 година, след началото на гражданската война. Но през последните години поради икономическите проблеми, пред които е изправена Турция, негативните настроения към сирийските бежанци се ускоряват.
Президентът Ердоган желае да завоюва назад на своя страна гласоподавателите, като откри решение на бежанския проблем. Затова той постоянно заплашва Европейския съюз, че няма да се преценява със съглашението за бежанците, подписано сред Анкара и Съюза през 2016 година. Турският президент нееднократно е заявявал, че страната му щяла да „ отвори вратите " за по-нататъшно навлизане на бежанци в Европа. Това поражда страхове в доста страни от Европейски Съюз, които се тормозят от възможна нова бежанска вълна, която може да надвиши измеренията на мигрантския прилив през 2015 година
За немското държавно управление политическото решение в Сирия остава приоритет. Въпреки че предлагането на немския министър на защитата Анегрет Крамп-Каренбауер за интернационална " зона за сигурност " не срещна поддръжка на национално и на интернационално равнище, ХДС явно към момента обмисля опцията за интернационален ангажимент в Северна Сирия. Андреас Ник е уверен, че тематиката ще бъде част от дневния ред на постоянните съвещания преди срещата на върха на НАТО в Лондон в края на тази година.
Посочвайки неотдавнашните военни борби сред турските войски и силите на сирийския президент Башар Асад и визирайки договорката, реализирана в Сочи, Ник споделя: „ Трябва деликатно да се следи дали това турско-руско съглашение в действителност ще докара до стабилизиране на обстановката в района. Аз съм много песимистичен по въпроса ".
Малко след започването на взаимни руско-турски военни патрули в Северна Сирия обстановката в района остава нестабилна, без значение от постигнатото съглашение сред Русия и Турция в Сочи.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е подготвен да изпрати назад в страната част от 3,6-те милиона сирийски бежанци, които се намират сега в Турция. Ердоган има намерение да върне най-малко 1 милион от тях в по този начин наречената “зона за сигурност ” - региона, над която Турция получи надзор посредством военната интервенция “Извор на мира ”. Турските управляващи обаче упорстват, че изпращането им назад на сирийска територия ще става единствено непринудено.
Доклад на неправителствената организация " Амнести Интернешънъл " неотдавна насочи рецензии към Турция за това, че е принудила сирийски бежанци да изоставен страната. Турското държавно управление изрично отхвърли тези изказвания.
Германският народен представител от Християндемократическия съюз (ХДС) Андреас Ник, който е и член на Комисията по външните работи в немския парламент, съобщи пред изданието, че предлагането на вероятност за сирийците да се върнат в страната си, " е една опция, само че ние сме уверено срещу всяко наложително презаселване на бежанци. " Депутатът посочи, че връщането на бежанците на сирийска територия би трябвало да се извърши според интернационалното право. И добави, че " Европа и Германия няма да поддържат стопански каквото и да е било наложително репатриране “.
Зоната, следена от турската войска, е с дължина 120 км и широчина 32 км - т.е. тя е доста по-малка, в сравнение с предвиждаше първичния проект на Ердоган, съгласно който безвредната територия трябваше да се разгръща на 444 километра. Може да се чака освен това състояние, че и броят на завърналите се ще е по-малък.
Според Турското вътрешно министерство близо 330 000 сирийски бежанци са се завърнали в Африн след интервенцията “Ефратски щит ”. Експертът Ойтън Орхан от основания в Анкара Център за близкоизточни стратегически изследвания (ORSAM) счита обаче, че " има огромна възможност доста от тези хора в това време да са се върнали в Турция незаконно, тъй като не са съумели да намерят това, на което са се надявали, и в този момент живеят там като нерегистрирани бежанци ".
Орхан твърди също по този начин, че в случай че връщането в Сирия се реализира на непринуден принцип, броят на завърналите се няма да е доста огромен. Той показва, че „ от 3,6 милиона сирийци единствено 10-15% идват от източната част на Ефрат. Ако чакаме хората да се върнат по домовете си, то не повече от 500 000 души ще решат да се върнат в Сирия “.
Турският опозиционен политик Умит Оздаг от националистическата “Партия на положителното ” е на друго мнение. Той показва, че " има неизясненост по отношение на доброволното връщане в Сирия " и изяснява, че признатият през 2014 година правилник за краткотрайна отбрана недвусмислено прецизира изискванията на сходни репатрирания: " Когато войната завърши, сирийците ще би трябвало да се върнат по домовете си. С други думи, който твърди, че това ще се случва непринудено, бърка. "
Турция разреши на сирийските бежанци да влизат в страната през 2012 година, след началото на гражданската война. Но през последните години поради икономическите проблеми, пред които е изправена Турция, негативните настроения към сирийските бежанци се ускоряват.
Президентът Ердоган желае да завоюва назад на своя страна гласоподавателите, като откри решение на бежанския проблем. Затова той постоянно заплашва Европейския съюз, че няма да се преценява със съглашението за бежанците, подписано сред Анкара и Съюза през 2016 година. Турският президент нееднократно е заявявал, че страната му щяла да „ отвори вратите " за по-нататъшно навлизане на бежанци в Европа. Това поражда страхове в доста страни от Европейски Съюз, които се тормозят от възможна нова бежанска вълна, която може да надвиши измеренията на мигрантския прилив през 2015 година
За немското държавно управление политическото решение в Сирия остава приоритет. Въпреки че предлагането на немския министър на защитата Анегрет Крамп-Каренбауер за интернационална " зона за сигурност " не срещна поддръжка на национално и на интернационално равнище, ХДС явно към момента обмисля опцията за интернационален ангажимент в Северна Сирия. Андреас Ник е уверен, че тематиката ще бъде част от дневния ред на постоянните съвещания преди срещата на върха на НАТО в Лондон в края на тази година.
Посочвайки неотдавнашните военни борби сред турските войски и силите на сирийския президент Башар Асад и визирайки договорката, реализирана в Сочи, Ник споделя: „ Трябва деликатно да се следи дали това турско-руско съглашение в действителност ще докара до стабилизиране на обстановката в района. Аз съм много песимистичен по въпроса ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ