Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина, част 17. Марина, която милее за България!
Докато ни има, а на нас се обрисува дългоденствие, от ФАКТИ ще продължим с самодейността си " Гласът на българите в чужбина ". Позицията и анализът на тези хора, милеещи за Родината ни не по-малко от нас, са извънредно значими, тъй като са допустимо най-искрени и справедливи.
Днес ще ви срещнем с един същински деен глас - госпожа Марина Иванова, която, въпреки и по-често от разстояние, неуморно се бори България да поеме пътя към нормалността. Тя също по този начин работи интензивно и във Франция за българската идея, занимавайки се със забележителни дела, за които можете да прочетете във визитката ѝ.
А изявлението ни с нея четете в редовете по-долу:
Мaринa Ивaнoвa e eднo oт нoвитe имeнa в кaндидaт-дeпутaтcкaтa лиcтa нa „ Дeмoкрaтичнa Бългaрия “ в 23 МИР-Coфия. Тя e икoнoмиcт пo oбрaзoвaниe, зaвършилa e мaгиcтрaтурa Мeждунaрoдeн мeниджмънт и мaркeтинг в унивeрcитeтa в Cтрacбург (1997 г.) и мaгиcтрaтурa пo Финaнcoви пaзaри в унивeрcитeтa в Бaрceлoнa (2003 г.). Cпeциaлиcт e пo вътрeшeн oдит и кoнтрoл, упрaвлeниe нa риcкa и трaнcфoрмaция. Имa 24-гoдишeн oпит в гoлeми мeждунaрoдни кoмпaнии кaтo Аmеriсаn Stаndаrd, Sаmsоnitе, Nеxаns и други Oт 2020 година e Дирeктoр вътрeшeн oдит и eфeктивнocт нa прoцecитe във фрeнcкaтa кoмпaния SАUR. Влaдee cвoбoднo фрeнcки, aнглийcки, иcпaнcки и итaлиaнcки eзик. Ceмeйнa, имa cин нa 16 и дъщeря нa 12 гoдини.
Мaринa Ивaнoвa e cъocнoвaтeл нa бългaрcкoтo нeдeлнo училищe „ Кирил и Мeтoдий” в Пaриж. Инициaтoр и cъздaтeл нa дeтcкaтa грaдинa към училищeтo. Бивш члeн нa УC нa acoциaциятa „ Бългaрcки eзик – eзик eврoпeйcки “ и cъвнocитeл нa пeтиция, цeлящa бългaрcкият eзик дa бъдe признaт зa мaтуритeтeн в Eврoпeйcкия cъюз в рaмкитe нa кaмпaния зa зaщитa нa мaлкитe eврoпeйcки eзици.
Учacтвaлa e кaтo дoбрoвoлeц и члeн нa CИК във вcички избoрни кaмпaнии нa ДCБ. Члeн и мeждунaрoдeн ceкрeтaр нa ДCБ Жeни.
- Марина, здравейте! Благодаря Ви, че приехте поканата ми за изявление. На първо време, какво наложи да беседвам с Вас като с човек, който е деен български глас, само че от чужбина?
- Живея отвън България от много време, изначало като дете с родителите ми, които бяха преподаватели в политехниката в Тунис. През 1992 година отпътувах да последвам във Франция. Веднага откакто приключих висшето си обучение започнах да работя, срещнах брачна половинка си, сътворих семейство и имаме две деца. Въпреки че не съм имала желание да оставам отвън България, ето, към момента не съм съумяла да заживея у нас. Връзката ми с България, както персонална, по този начин и социална, в никакъв случай не е прекъсвала. Напротив - с времето става все по-силна.
- От напускането Ви на България през 90-те сигурно някои неща в страната ни са се трансформирали към по-добро, само че те са по-скоро базовите, които в цивилизования свят, в който битувате Вие в част от времето си, от дълго време не се одобряват като разкош. Кои са тези неща, които липсват и които са съдействали Вие да не се завърнете в България за непрекъснато?
- България доста се промени за последните тридесет години. Най-голямата смяна за мен е свободата, с която българите разполагат. За страдание към момента у нас липсва европейска правосъдна система, а това е нужното изискване, с цел да бъде България същинска правова страна. Това е повода да няма доверие у жителите към институциите.
Едновременно с това неналичието на същински конкурентна среда, основаваща се на пълномощия, умения, продуктивност, забавя икономическия напредък. Ширещата се у нас корупция не може да стимулира българите, които живеят в чужбина, доста от които са съумели, да се върнат в страната, да създадат кариера и да развият бизнес.
Фактът, че сега основен прокурор на Републиката е човек, който няма в актива си нито едно знаково дело, което е доведено до край, е образец по какъв начин действат нещата. Смущаващ е и фактът, че той беше определен от Висш съдебен съвет без нито един съперник.
В частния бранш също има доста смущаващи неща. Общоизвестна загадка е, че работещите постоянно не са обезпечени на 100% от заплатата си. Едрият български бизнес пък не постоянно съблюдава Kодекса на труда. Това ощетява работещите и е в ущърб на държавния бюджет.
Всичко това са неща, които не дават сигурност и предпочитание човек да се развива и да възнамерява бъдещето си у нас.
- В този смисъл, какво Ви даде Франция, с цел да прекарате значително време от живота си в тази страна?
- Франция ми даде едно положително обучение от Университета в Страсбург, прочут с икономическите си специалности. Франция ми дава самочувствието, че мога да реализира задачите си със лични сили, както и ме учи, че човек постоянно би трябвало да пази правата си.
В професионалната си кариера не съм се чувствала дискриминира нито като чужденка, нито като жена. Девизът на френската република „ Свобода, тъждество, приятелство “ показва демократичните полезности, толерантността и сериозното мислене, които са извънредно значими за обществото и за мен самата.
- Каква е обстановката с пандемията там? Питам, защото тук ситуацията е сериозно – доста инфектирани с Ковид, губят се стотици човешки животи на денонощие и в това време някои хора не престават да отхвърлят казуса и да виждат някакъв прикрит скрит план против свободата им.
- Ситуацията е напълно друга. Във Франция сега човек може да намерения, че пандемията е отминала, в случай че не беше условието за маски на закрито. Около 80% от популацията е имунизирано, аз самата и цялото ми семейство също и никой не приказва за затваряне на учебни заведения, за онлайн образование или локдаун. Напротив, от лятото се вижда едно успокоение у популацията, даже от по-възрастните, които бяха имунизирани първи.
Но и тук има хора, които са срещу имунизирането, има митинги против зеления документ, под предлог, че той лишава свободата, само че протестиращите са явно малцинство. Високият % имунизирани хора дава резултат и в лечебните заведения обстановката е естествена.
- Връщайки се на българския социално-политически терен, би трябвало да е ясно на читатели ни, че Вие сте били доста дейна по време на миналогодишните митинги. Те обаче сякаш към този момент са с непълен триумф – ГЕРБ, въпреки и не напълно, е отвън властта. А за жалост след двата провалени Парламента главните цели – уволнението на Иван Гешев и следваща огромна правосъдна промяна, стартират да остават на назад във времето поради Ковид, сметките за ток и парно и инфлацията. Какъв е Вашият разбор на обстановката и има ли отчаяние у Вас от забавянето на нужните промени?
- По време на митингите се консолидира сила, която малко на брой чакаха, че може да бъде толкоз мощна и да продължи толкоз дълго. Протестите дадоха резултат, тъй като позициите на ГЕРБ отслабнаха и те към този момент не ръководят страната. Енергията върна вярата и смелостта у хората да се борят за правата си.
Нямам илюзии, че ръководство, което се е окопавало във властта в продължение на 12 години с всевъзможни средства - " асимилиране " на еврофондове, рекет на бизнеси, смяна на законодателство и така нататък ще бъде детронирано елементарно. В това отношение идните избори на 14 ноември би трябвало да изиграят основна роля - да се сформира държавно управление, в основата на което са партии подкрепящи митингите и настояващи за бързи и радикални промени в правосъдната система, публичните поръчки, медийната среда и други Такова държавно управление може да върне доверието на българите - както у нас, по този начин и в чужбина, в едно по-добро бъдеще на страната.
- Второ доказателство за ярката Ви гражданска позиция е, че сте в листите на " Демократична България " в 23-ти МИР в София. Защо се захващате с това, поради, че сте професионално уредена във Франция?
- Защото съм съпричастна с това, което се случва в България. Това е най-краткият отговор. България има всички предпоставки да е една постоянна страна с хора със самочувствие, с работеща стопанска система и солидни институции. Страна, от която хората да не отпътуват в чужбина, а в противен случай – да се връщат у нас.
Реших да вляза в политиката с моя над 20-годишен професионален опит, добит по целия свят, с цел да допринеса България да се върне към европейския си път на развиване.
От политиката зависи качеството ни на живот, всичко, което е значимо - в какви лечебни заведения ще се лекуваме ние и нашите близки, ще бъдат ли предпазени и обгрижени деца ни в учебните заведения и детските градини, на които ги поверяваме, какъв въздух ще дишаме, ще съхраним ли природата ни за идващите генерации!
- С какви тематики ще се захванете, в случай че бъдете определена за законотворец в 47-ото Народно заседание?
- Моите тематики са свързани с моите пълномощия. А точно: Ограничаване и унищожаване на корупцията на всички равнища, с избран фокус върху държавните поръчки във всички сфери - вложения, строителство, пътна инфраструктура, озеленяване и др; Създаване на същински конкурентната среда, с цел да се избегнат злоупотребите с публични средства и да се увеличи качеството на публичните услуги за хората. Фирмата, която печели дадена поръчка да бъде тази, която предлага най-хубаво съответствие сред качество и цена; Повишен надзор на държавните разноски и приходи; Защита на правата на българската диаспора, на първо място посредством поддръжка на образованието на българските деца и културни мероприятия, които да поддържат българския дух: Също по този начин съм безапелационна съм, че в Изборния кодекс би трябвало да залегнат гласоподаване по пощата и гласоподаване онлайн.
- Един тясно политически въпрос, предизвикан от това, че преди изявлението ми споделихте, че сте последовател на дясната политика. Може ли да се реализират леви цели с десни принадлежности, каквато цел си сложи Кирил Петков от " Продължаваме промяната "?
- Целите в политиката би трябвало да бъдат повишение на стандарта на живот на българите, обезпечаване на високо равнище на обществените услуги като опазване на здравето, обучение и обществени услуги. Това са национални цели.
Инструментите са промяна в правосъдната система, ограничение на корупцията, повишение на контрола върху финансите на страната и администрацията. Това ще върне доверието в институциите и ще усили и задграничните вложения.
От това, което споделих, се схваща че лозунгът „ реализиране на леви с десни принадлежности “ е по-скоро популистки. Истинската същина на политика е реализиране на национални цели с десни принадлежности.
- В подтекста на изборния развой, през годините българите в чужбина имахте съществени компликации при гласуването на български избори. Има ли усъвършенствания в това отношение след рухването на ГЕРБ от власт?
- Да, има възстановяване с помощта на смяната в Изборния кодекс, посредством която 45-тото Народно заседание анулира ограничаването за откриване на изборни секции в чужбина. Въпреки това, гласовете от чужбина са малко по отношение на броя на българите от диаспората. За да се улесни присъединяване във вота би трябвало да се даде опция хората да гласоподават онлайн или по пощата.
- А генерално, има ли страната ни действителна политика към българите в чужбина?
- Има разнообразни неща, които се вършат, само че няма рамка, цели, политики и следене на техните резултати. Съществува да вземем за пример подкрепяне посредством субсидиране на български учебни заведения в чужбина. За българите в чужбина значителното е подкрепяне на образованието посредством субсидиране, както и на културни мероприятия, начинания, които оказват помощ за запазването на връзките с България, а също по този начин и облекчение на формалностите при връщане в Родината. В това отношение идващият български Парламент и държавно управление има какво да създадат.
- За да не Ви се постанова повече да гласувате в чужбина и, несъмнено, освен поради това, а като значимо за живота Ви решение, мислите ли в посока завръщане в България за непрекъснато?
- Абсолютно! Радвам се постоянно на триумфите в България и пострадвам с проблемите ѝ. Завръщането ми у нас е цел, която – уверена съм – ще реализира.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Днес ще ви срещнем с един същински деен глас - госпожа Марина Иванова, която, въпреки и по-често от разстояние, неуморно се бори България да поеме пътя към нормалността. Тя също по този начин работи интензивно и във Франция за българската идея, занимавайки се със забележителни дела, за които можете да прочетете във визитката ѝ.
А изявлението ни с нея четете в редовете по-долу:
Мaринa Ивaнoвa e eднo oт нoвитe имeнa в кaндидaт-дeпутaтcкaтa лиcтa нa „ Дeмoкрaтичнa Бългaрия “ в 23 МИР-Coфия. Тя e икoнoмиcт пo oбрaзoвaниe, зaвършилa e мaгиcтрaтурa Мeждунaрoдeн мeниджмънт и мaркeтинг в унивeрcитeтa в Cтрacбург (1997 г.) и мaгиcтрaтурa пo Финaнcoви пaзaри в унивeрcитeтa в Бaрceлoнa (2003 г.). Cпeциaлиcт e пo вътрeшeн oдит и кoнтрoл, упрaвлeниe нa риcкa и трaнcфoрмaция. Имa 24-гoдишeн oпит в гoлeми мeждунaрoдни кoмпaнии кaтo Аmеriсаn Stаndаrd, Sаmsоnitе, Nеxаns и други Oт 2020 година e Дирeктoр вътрeшeн oдит и eфeктивнocт нa прoцecитe във фрeнcкaтa кoмпaния SАUR. Влaдee cвoбoднo фрeнcки, aнглийcки, иcпaнcки и итaлиaнcки eзик. Ceмeйнa, имa cин нa 16 и дъщeря нa 12 гoдини.
Мaринa Ивaнoвa e cъocнoвaтeл нa бългaрcкoтo нeдeлнo училищe „ Кирил и Мeтoдий” в Пaриж. Инициaтoр и cъздaтeл нa дeтcкaтa грaдинa към училищeтo. Бивш члeн нa УC нa acoциaциятa „ Бългaрcки eзик – eзик eврoпeйcки “ и cъвнocитeл нa пeтиция, цeлящa бългaрcкият eзик дa бъдe признaт зa мaтуритeтeн в Eврoпeйcкия cъюз в рaмкитe нa кaмпaния зa зaщитa нa мaлкитe eврoпeйcки eзици.
Учacтвaлa e кaтo дoбрoвoлeц и члeн нa CИК във вcички избoрни кaмпaнии нa ДCБ. Члeн и мeждунaрoдeн ceкрeтaр нa ДCБ Жeни.
- Марина, здравейте! Благодаря Ви, че приехте поканата ми за изявление. На първо време, какво наложи да беседвам с Вас като с човек, който е деен български глас, само че от чужбина?
- Живея отвън България от много време, изначало като дете с родителите ми, които бяха преподаватели в политехниката в Тунис. През 1992 година отпътувах да последвам във Франция. Веднага откакто приключих висшето си обучение започнах да работя, срещнах брачна половинка си, сътворих семейство и имаме две деца. Въпреки че не съм имала желание да оставам отвън България, ето, към момента не съм съумяла да заживея у нас. Връзката ми с България, както персонална, по този начин и социална, в никакъв случай не е прекъсвала. Напротив - с времето става все по-силна.
- От напускането Ви на България през 90-те сигурно някои неща в страната ни са се трансформирали към по-добро, само че те са по-скоро базовите, които в цивилизования свят, в който битувате Вие в част от времето си, от дълго време не се одобряват като разкош. Кои са тези неща, които липсват и които са съдействали Вие да не се завърнете в България за непрекъснато?
- България доста се промени за последните тридесет години. Най-голямата смяна за мен е свободата, с която българите разполагат. За страдание към момента у нас липсва европейска правосъдна система, а това е нужното изискване, с цел да бъде България същинска правова страна. Това е повода да няма доверие у жителите към институциите.
Едновременно с това неналичието на същински конкурентна среда, основаваща се на пълномощия, умения, продуктивност, забавя икономическия напредък. Ширещата се у нас корупция не може да стимулира българите, които живеят в чужбина, доста от които са съумели, да се върнат в страната, да създадат кариера и да развият бизнес.
Фактът, че сега основен прокурор на Републиката е човек, който няма в актива си нито едно знаково дело, което е доведено до край, е образец по какъв начин действат нещата. Смущаващ е и фактът, че той беше определен от Висш съдебен съвет без нито един съперник.
В частния бранш също има доста смущаващи неща. Общоизвестна загадка е, че работещите постоянно не са обезпечени на 100% от заплатата си. Едрият български бизнес пък не постоянно съблюдава Kодекса на труда. Това ощетява работещите и е в ущърб на държавния бюджет.
Всичко това са неща, които не дават сигурност и предпочитание човек да се развива и да възнамерява бъдещето си у нас.
- В този смисъл, какво Ви даде Франция, с цел да прекарате значително време от живота си в тази страна?
- Франция ми даде едно положително обучение от Университета в Страсбург, прочут с икономическите си специалности. Франция ми дава самочувствието, че мога да реализира задачите си със лични сили, както и ме учи, че човек постоянно би трябвало да пази правата си.
В професионалната си кариера не съм се чувствала дискриминира нито като чужденка, нито като жена. Девизът на френската република „ Свобода, тъждество, приятелство “ показва демократичните полезности, толерантността и сериозното мислене, които са извънредно значими за обществото и за мен самата.
- Каква е обстановката с пандемията там? Питам, защото тук ситуацията е сериозно – доста инфектирани с Ковид, губят се стотици човешки животи на денонощие и в това време някои хора не престават да отхвърлят казуса и да виждат някакъв прикрит скрит план против свободата им.
- Ситуацията е напълно друга. Във Франция сега човек може да намерения, че пандемията е отминала, в случай че не беше условието за маски на закрито. Около 80% от популацията е имунизирано, аз самата и цялото ми семейство също и никой не приказва за затваряне на учебни заведения, за онлайн образование или локдаун. Напротив, от лятото се вижда едно успокоение у популацията, даже от по-възрастните, които бяха имунизирани първи.
Но и тук има хора, които са срещу имунизирането, има митинги против зеления документ, под предлог, че той лишава свободата, само че протестиращите са явно малцинство. Високият % имунизирани хора дава резултат и в лечебните заведения обстановката е естествена.
- Връщайки се на българския социално-политически терен, би трябвало да е ясно на читатели ни, че Вие сте били доста дейна по време на миналогодишните митинги. Те обаче сякаш към този момент са с непълен триумф – ГЕРБ, въпреки и не напълно, е отвън властта. А за жалост след двата провалени Парламента главните цели – уволнението на Иван Гешев и следваща огромна правосъдна промяна, стартират да остават на назад във времето поради Ковид, сметките за ток и парно и инфлацията. Какъв е Вашият разбор на обстановката и има ли отчаяние у Вас от забавянето на нужните промени?
- По време на митингите се консолидира сила, която малко на брой чакаха, че може да бъде толкоз мощна и да продължи толкоз дълго. Протестите дадоха резултат, тъй като позициите на ГЕРБ отслабнаха и те към този момент не ръководят страната. Енергията върна вярата и смелостта у хората да се борят за правата си.
Нямам илюзии, че ръководство, което се е окопавало във властта в продължение на 12 години с всевъзможни средства - " асимилиране " на еврофондове, рекет на бизнеси, смяна на законодателство и така нататък ще бъде детронирано елементарно. В това отношение идните избори на 14 ноември би трябвало да изиграят основна роля - да се сформира държавно управление, в основата на което са партии подкрепящи митингите и настояващи за бързи и радикални промени в правосъдната система, публичните поръчки, медийната среда и други Такова държавно управление може да върне доверието на българите - както у нас, по този начин и в чужбина, в едно по-добро бъдеще на страната.
- Второ доказателство за ярката Ви гражданска позиция е, че сте в листите на " Демократична България " в 23-ти МИР в София. Защо се захващате с това, поради, че сте професионално уредена във Франция?
- Защото съм съпричастна с това, което се случва в България. Това е най-краткият отговор. България има всички предпоставки да е една постоянна страна с хора със самочувствие, с работеща стопанска система и солидни институции. Страна, от която хората да не отпътуват в чужбина, а в противен случай – да се връщат у нас.
Реших да вляза в политиката с моя над 20-годишен професионален опит, добит по целия свят, с цел да допринеса България да се върне към европейския си път на развиване.
От политиката зависи качеството ни на живот, всичко, което е значимо - в какви лечебни заведения ще се лекуваме ние и нашите близки, ще бъдат ли предпазени и обгрижени деца ни в учебните заведения и детските градини, на които ги поверяваме, какъв въздух ще дишаме, ще съхраним ли природата ни за идващите генерации!
- С какви тематики ще се захванете, в случай че бъдете определена за законотворец в 47-ото Народно заседание?
- Моите тематики са свързани с моите пълномощия. А точно: Ограничаване и унищожаване на корупцията на всички равнища, с избран фокус върху държавните поръчки във всички сфери - вложения, строителство, пътна инфраструктура, озеленяване и др; Създаване на същински конкурентната среда, с цел да се избегнат злоупотребите с публични средства и да се увеличи качеството на публичните услуги за хората. Фирмата, която печели дадена поръчка да бъде тази, която предлага най-хубаво съответствие сред качество и цена; Повишен надзор на държавните разноски и приходи; Защита на правата на българската диаспора, на първо място посредством поддръжка на образованието на българските деца и културни мероприятия, които да поддържат българския дух: Също по този начин съм безапелационна съм, че в Изборния кодекс би трябвало да залегнат гласоподаване по пощата и гласоподаване онлайн.
- Един тясно политически въпрос, предизвикан от това, че преди изявлението ми споделихте, че сте последовател на дясната политика. Може ли да се реализират леви цели с десни принадлежности, каквато цел си сложи Кирил Петков от " Продължаваме промяната "?
- Целите в политиката би трябвало да бъдат повишение на стандарта на живот на българите, обезпечаване на високо равнище на обществените услуги като опазване на здравето, обучение и обществени услуги. Това са национални цели.
Инструментите са промяна в правосъдната система, ограничение на корупцията, повишение на контрола върху финансите на страната и администрацията. Това ще върне доверието в институциите и ще усили и задграничните вложения.
От това, което споделих, се схваща че лозунгът „ реализиране на леви с десни принадлежности “ е по-скоро популистки. Истинската същина на политика е реализиране на национални цели с десни принадлежности.
- В подтекста на изборния развой, през годините българите в чужбина имахте съществени компликации при гласуването на български избори. Има ли усъвършенствания в това отношение след рухването на ГЕРБ от власт?
- Да, има възстановяване с помощта на смяната в Изборния кодекс, посредством която 45-тото Народно заседание анулира ограничаването за откриване на изборни секции в чужбина. Въпреки това, гласовете от чужбина са малко по отношение на броя на българите от диаспората. За да се улесни присъединяване във вота би трябвало да се даде опция хората да гласоподават онлайн или по пощата.
- А генерално, има ли страната ни действителна политика към българите в чужбина?
- Има разнообразни неща, които се вършат, само че няма рамка, цели, политики и следене на техните резултати. Съществува да вземем за пример подкрепяне посредством субсидиране на български учебни заведения в чужбина. За българите в чужбина значителното е подкрепяне на образованието посредством субсидиране, както и на културни мероприятия, начинания, които оказват помощ за запазването на връзките с България, а също по този начин и облекчение на формалностите при връщане в Родината. В това отношение идващият български Парламент и държавно управление има какво да създадат.
- За да не Ви се постанова повече да гласувате в чужбина и, несъмнено, освен поради това, а като значимо за живота Ви решение, мислите ли в посока завръщане в България за непрекъснато?
- Абсолютно! Радвам се постоянно на триумфите в България и пострадвам с проблемите ѝ. Завръщането ми у нас е цел, която – уверена съм – ще реализира.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ