Докато изкуственият интелект преначертава световната икономика, икономистите, които твърдят, че

Докато изкуственият разсъдък преначертава международната стопанска система, икономистите, които настояват, че голямото население на Китай ще я трансформира в суперсила, би трябвало да премислят това изказване. Всъщност, с достигането на по-високи равнища на развиване на международната стопанска система, преимуществото на Китай под формата на работна мощ през днешния ден може да се трансформира в спънка на следващия ден, твърди Кенет Рогоф.

Докато Китай и Съединени американски щати са заети в следващия си търговски спор, множеството икономисти считат за преопределен факт, че Поднебесната империя ще реализира международно икономическо предимство в дълготраен проект, без значение от това какво ще се случи в този момент. В последна сметка страната има четири пъти по-голямо население от Съединените американски щати и целенасочена стратегия, с която да навакса десетилетия застоялост в технологиите. Затова не е ли неизбежно, че Китай ще заеме първото място?

Не съм толкоз сигурен. Много икономисти, в това число огромна част от тези, които виждат огромния брой работна ръка на Китай като предопределящо преимущество, също по този начин се тормозят, че роботите и изкуственият разсъдък в последна сметка ще завладяват голям брой работни места, оставяйки множеството хората да се чудят какво да вършат със свободното си време.

Но да вземем решение: кое от двете е правилно? През идващите 100 години кой ще ни превземе: китайските служащи или роботите? Ако роботите и изкуственият разсъдък надделеят и се трансфорат в преобладаващ мотор на производството в идващия век, може би прекомерно огромното население, за което да се грижиш - изключително такова, което би трябвало да бъде следено посредством ограничавания на интернет и достъп до информация - може да се окаже спънка пред Китай. Застаряването му единствено прави задачата по-трудна.

И в миг, в който повишаващото се значение на роботиката и изкуственият разсъдък лишават от преимуществото на Китай, способността да си водач в бранша става все по-важна. И актуалната наклонност към още по-висока централизация на власт и надзор в централното првавителство, вместо в частния бранш, може да осакати Китай, до момента в който международната стопанска система доближава по-високи равнища на развиване.

Възможността Китай в никакъв случай да не задмине Съединени американски щати е едната страна на казуса с технологиите и неравенството. Всички на запад се тормозят за бъдещето на пазара на труда, само че това е по-скоро проблем за китайския модел на развиване и не толкоз на американския. Съединени американски щати би трябвало да се оправи с казуса по какъв начин се преразпределя благосъстоянието, само че за Китай стои спомагателният проблем по какъв начин да се разшири като експортна суперсила в ерата на машините.Малко евентуално е думите на президента Доналд Тръмп да върнат работни места в производството в Съединени американски щати, само че страната има капацитет да разшири своята база по този начин или другояче - най-малко що се отнася до количество, в случай че не и работни места. Днешните високотехнологични заводи създават повече с по-малко чиновници.

И роботите идват освен в производството и самостоятелните коли. Рободоктори, робофинансови съветници и робоадвокати са единствено върха на айсберга.

Разбира се, издигането на Китай не е мираж, а триумфът ѝ не се базира единствено на броя на популацията. Индия има сходен брой население, само че към този момент най-малко, е прекомерно надалеч обратно.

Но бързия напредък на Китай е движен най-много от постигане в софтуерно отношение и вложения. И до момента в който Поднебесната империя, за разлика от Съветския съюз, демонстрира доста повече подготвеност при нововъведенията вкъщи - китайските компании към този момент са водещи в идващото потомство мобилни мрежи, а опцията ѝ да води кибервойна е равна с тази на Съединени американски щати. Но да си покрай до първия не е като да водиш.

В доста китайските софтуерни компании напредват поради приемането на западна технология, а в някои случаи поради кражбата на интелектуална благосъстоятелност. Тръмп надалеч не е първият президент, който се оплаква от това - и е прав да го прави, въпреки започването на комерсиална война да не е решението.

В стопанската система на 21 век други фактори, в това число законите, както и достъпът до сила, земеделска земя и чиста вода също могат да стават все по-значими. Китай следва личен път и занапред би трябвало да потвърди, че централизираните системи могат да натиснат развиването по-бързо и по-далеч, в сравнение с някой в миналото си е представял - а не просто да основат растяща страна със междинни приходи.

Доминацията на Китай обаче е прекомерно надалеч от предопределена, както доста специалисти считат.

Разбира се, Съединени американски щати също би трябвало да се изправят пред доста провокации. Например страната би трябвало да откри метод да резервира динамичния софтуерен напредък, като в това време успее да предотврати несъразмерна централизация на благосъстояние и власт. За да бъде хегемон не изисква да бъдеш най-голямата страна - в противоположен случай Англия нямаше да ръководи толкоз огромна част от света за над век.

Китай може и да ни поведе в цифровото бъдеще, в случай че Съединени американски щати изпусне топката, само че няма да се трансформира в преобладаваща международна мощ просто тъй като има по-голямо население. Точно в противен случай, идващата епоха на машините ще промени играта и борбата за надмощие.

Кенет Рогоф е професор по стопанска система в Харвард. През 2011 година той получи премията на Deutsche Bank за стопанска система. От 2001 до 2003 година той бе основен икономист на Международния валутен фонд.