Докато други в нейното село в Зимбабве изпитват сериозни тредности

Докато други в нейното село в Зимбабве изпитват съществени тредности поради извънредно слабата годишна продукция от царевица, Джестина Нямукунгувенгу е засяла над два хектара просо в сухия регион Рушинга. В развиващия се свят фермери като нея са на предната линия на план, препоръчан от Индия, който накара Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации (ФАО) да назова 2023 г.  " Годината на просото "  – опит за възкръсване на тази издръжлива просвета, която е била отглеждана хилядолетия, само че значително е била изоставена от европейските колонисти, които са предпочитали царевица, пшеница и други зърнени култури, написа Асошиейтед прес.

Това деяние е напълно навременно - предходната година суша обхвана огромна част от Източна Африка, войната сред Русия и Украйна наруши доставките и увеличи цените на храните и торовете от житницата на Европа, набъбнаха опасенията по отношение на екологичните последствия от доставките на аграрни артикули през целия свят, а не на последно място доста консуматори се стремят да разнообразят диетите във време на прекомерно стандартизирана храна.

Всичко това даде нов подтик на локално отглежданите и различни зърнени храни и други съществени артикули като просото, написа Българска телеграфна агенция. Просото се предлага в разнообразни разновидности, като дагуса, фонио, сорго и теф. Последният се употребява в хляба с пореста текстура инджера, прочут на почитателите на етиопската кухня. Поддръжниците хвалят просото за неговото здравословно качество - то може да бъде богато на протеини, калий и витамин B и множеството сортове са без глутен. Освен това те са универсалнии могат да се влагат във всичко - от самун, зърнени храни и кус-кус до пудинг и даже бира.