Фрагменти и уникати из историята на съобщенията представя гостуваща изложба в Музея за нова и най-нова история в Добрич
Добрич. Фрагменти и уникати из историята на известията показва гостуваща галерия „ Бързо, тъкмо, срочно! “ в Музея за нова и най-нова история в Добрич, съобщи кореспондентът на Радио „ Фокус ” – Варна .
Регионален етнографски музей - Пловдив има най-богатата сбирка в страната, която показва историята и развиването на известията в България, с помощта на БТК - АД. Изложбата наблюдава историята и развиването на известията от древността до наши дни. Онагледена е богато с илюстративен и текстови материал, където са наранени най-важните години и обстоятелства за известията по българските земи от интервала на Османската империя - с „ татарската конна поща “ и особено основаните „ мензили “ (станции).
Отбелязано е въвеждането на телеграфа у нас през 1855 година и неговото хронологическо развиване. Телеграфът е изобретен към 50 години преди телефона и дълго време е бил главно средство за далечно другарство. Морзов уред е и най-ранният експонат в сбирката (от 1857 година). Във възстановката на пощенската станция от началото на 20 век има лентов телеграф с инсталиран бронзов свещник на него, употребен при неналичието на ток. В експозицията жители и посетители на Добрич могат да видят неповторими достоверни експонати - едни от първите телефонни апарати, появили се в България в края на 19 век, владеене на кметства и заможни домове. Уникални са огромните външни телефони на компаниите „ Берлинер “, „ Уестърн Електрик “ или този на „ Сименс и Халске “ с две слушалки за конферентен диалог. Изключително атрактивен със своето напътствие за прилагане е и един от първите монетни апарати с марка „ Ериксон “. Богата сбирка марки показва мостри от първите сантими (1879 година) до 80-те години на предишния век. В Пловдив е основано първото филателно сдружение в България, което предопределя възобновяването на традицията в тази тенденция през днешния ден.
Освен това публиката може да разбере доста за пощовата уредба от края на 19-ти век, за наложителното носене на оръжие при тръгване с пощата, за униформата на пощальона, от кое място идва пощенският знак със завитата тръба и лъва в нея, извезан върху пощовите шапки. Могат да се видят достоверни документи и формуляри, употребявани в пощенската администрация. За феновете и колекционерите на остарели пощенски картички са отпечатани копия. Всеки може да закупи пощенска картичка от началото на предишния век с любопитна информация начело или на гърба на картичката и по този начин да резервира загатна от визитата на изложбата.
Любопитно е, че първият телефонен диалог е извършен в Пловдив от канцеларията на Алеко Богориди, губернатор на Източна Румелия, до кабинетите на неговите подчинени. Пак от Пловдив по време на първото индустриално ревю през 1892 година е извършен и първият междуградски диалог със София от кабина, издигната за задачата в градската градина. С усмивка и мигане е основано последното табло от поредицата - с любопитни обстоятелства и вицове, съпътстващи пощенския живот. Той е като едно мигане, че с изключение на сериозна, всяка история има и радостна част.
Жулиета НИКОЛОВА
Регионален етнографски музей - Пловдив има най-богатата сбирка в страната, която показва историята и развиването на известията в България, с помощта на БТК - АД. Изложбата наблюдава историята и развиването на известията от древността до наши дни. Онагледена е богато с илюстративен и текстови материал, където са наранени най-важните години и обстоятелства за известията по българските земи от интервала на Османската империя - с „ татарската конна поща “ и особено основаните „ мензили “ (станции).
Отбелязано е въвеждането на телеграфа у нас през 1855 година и неговото хронологическо развиване. Телеграфът е изобретен към 50 години преди телефона и дълго време е бил главно средство за далечно другарство. Морзов уред е и най-ранният експонат в сбирката (от 1857 година). Във възстановката на пощенската станция от началото на 20 век има лентов телеграф с инсталиран бронзов свещник на него, употребен при неналичието на ток. В експозицията жители и посетители на Добрич могат да видят неповторими достоверни експонати - едни от първите телефонни апарати, появили се в България в края на 19 век, владеене на кметства и заможни домове. Уникални са огромните външни телефони на компаниите „ Берлинер “, „ Уестърн Електрик “ или този на „ Сименс и Халске “ с две слушалки за конферентен диалог. Изключително атрактивен със своето напътствие за прилагане е и един от първите монетни апарати с марка „ Ериксон “. Богата сбирка марки показва мостри от първите сантими (1879 година) до 80-те години на предишния век. В Пловдив е основано първото филателно сдружение в България, което предопределя възобновяването на традицията в тази тенденция през днешния ден.
Освен това публиката може да разбере доста за пощовата уредба от края на 19-ти век, за наложителното носене на оръжие при тръгване с пощата, за униформата на пощальона, от кое място идва пощенският знак със завитата тръба и лъва в нея, извезан върху пощовите шапки. Могат да се видят достоверни документи и формуляри, употребявани в пощенската администрация. За феновете и колекционерите на остарели пощенски картички са отпечатани копия. Всеки може да закупи пощенска картичка от началото на предишния век с любопитна информация начело или на гърба на картичката и по този начин да резервира загатна от визитата на изложбата.
Любопитно е, че първият телефонен диалог е извършен в Пловдив от канцеларията на Алеко Богориди, губернатор на Източна Румелия, до кабинетите на неговите подчинени. Пак от Пловдив по време на първото индустриално ревю през 1892 година е извършен и първият междуградски диалог със София от кабина, издигната за задачата в градската градина. С усмивка и мигане е основано последното табло от поредицата - с любопитни обстоятелства и вицове, съпътстващи пощенския живот. Той е като едно мигане, че с изключение на сериозна, всяка история има и радостна част.
Жулиета НИКОЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ