„Новини с добавена стойност” от Иво Балев: Стой като скала!
Добър ден, уважаеми радиослушатели, мощ и резистентност желаем във всяко едно отношение! Започва нашият бюлетин “Новини с добавена стойност ” - бюлетин, корав като канара, непреклонен като стожер в осведомителния безпорядък.
В тия тежки мигове желая също да пожелая мощ и неотстъпчивост на господин Бойко Борисов, с цел да устои като канара измежду житейските стихии. И причините му да тежат като камъните в корема на вълка от “Червената шапчица ”.
Питат ме слушателки и приятелки - от кое място, господин Балев, се зареждате с толкоз неотстъпчивост и такава целеустремена мисъл?
В отговор аз стоя в поза лотос и споделям: такова ми е сърцето, подобен ми е мозъкът - сърцето ми е речен камък, главата ми е като тенджера! Стоя като канара!
В това отношение съм като Мартин Лутер и като водеща от съветския ефирен Първи канал.
Сигурно сте видели из осведомителния поток - една редакторка нахлу по време на новините в съветската телевизия, размаха антивоенен афиш, развика се срещу милитаристичната агитация: Долу войната, тука ви лъжат! През това време водещата продължи да си чете новините и окото ѝ не мигна от този атентат против тв пропагандата.
На мен, в случай че се случи да ми нахлуе някоя колежка, до момента в който си чета бюлетина, несъмнено бих подскочил до тавана, бих си глътнал граматиката до последната запетайка.
Но говорителката в съветската телевизия не трепна!
После тя се снима в доста забавна поза и изясни от кое място има такава мощ да устоява на офанзиви.
Журналистката си направи видеоселфи ужким в поза “лотос ” - в действителност беше седнала по турски - и рече по този начин:
Аз ви споделих: спри като канара! Каквото и да се случва, спри като канара!
Това било нещо си от йогата и от тайдзи цюан. Източни някакви чалъми, китайците са го измислили. Каквото ще да е - аз доста одобрявам такава неотстъпчивост на духа - такива са били Махатма Ганди, Мартин Лутер, Гюро Михайлов. Те са били като скали, само че не като някакво срутище върху пътя към Рилския манастир, ами като оня хотел на морето, дето се оказа подпорна стена - наподобява на градеж на хотел, пък то било подпорна стена на пътя. Махатма-Лутер-михайловците са стояли като 28-метровата канара в онуй швейцарско езеро, дето я кръстили на Фридрих Шилер - Шилерщайн. Понеже доста харесали какви работи писал германеца Шилер за швейцарския народен воин Вилхелм Тел. Тая пиеса е забавна и от политическа позиция, само че нямаме време да ѝ вършим анализ.
Като канара отстоявал националната идея на Индия Махатма Ганди - в неговото обучение има един подобен термин: неизменност в истината.
И той като говорителката в съветската телевизия - каквото и да става, стоял твърдо в истината и отказвал съдействие на английските колониалисти.
Това са все такива светли персони, които ни карат да се гордеем с човешкия жанр.
Мартин Лутер и той има една доста известна демонстрация като канара.
Той бил нещо като Кирил и Методий, превел Библията на понятен немски и доближил свещените трудове до народа. Голям модернизатор и църковен публицист, от него тръгнали протестантските работи.
На католиците тая работа никак не се харесала и го предиздвикали да се откаже от своите възгледи за религията.
Обаче Мартин Лутер съгласно легендата споделил: Тук заставам, не шавам от мястото си, не мога иначе и дано Бог да ми е на помощ!
Такава значи неотстъпчивост и неизменност показал и този героичен мъж.
За Гюро Михайлов историята пък се е трансформирала в част от националната ни митология - той горкият изгорен на поста си, тъй като стоял като канара и не мръднал от мястото си, спазвайки военния правилник. Охранявал в банката някаква каса, там избухнал пожар и той отказал да наруши устава, падайки жертва на верността си към дълга.
Обаче неговият героизъм става и нарицателно за безсмислено твърдоглавие.
Например в този момент ареста на Бойко Борисов настойчиво го приравняват с някакво посягане над демокрацията - нищо по-малко.
Върнахме се, викат, в 1944. Репресират нашия водач.
Аз, да си призная, също бих защитил Бойко Борисов, стига да не го изравняваме с демокрацията като такава.
Демокрацията си е народна власт, Борисов е огромен народен воин, само че не е еднакъв на такова огромно събитие и стародавен държавен строй.
Засега няма от какво толкоз да го вардя. Даже желая да похваля органите на Министерство на вътрешните работи, че с Борисов нямаше спектакъл на унижението, какъвто сме виждали други години - като ареста на Десислава Иванчева или силовите акции на ранния Цветан Цветанов с търкаляне на обвинени. Или даже като акциите на самия Бойко Борисов преди 20 и нещо години, когато ходеше с един сантиментален шлифер и командваше оперативната активност в Министерство на вътрешните работи.
Тук можем да хвърлим рибарските мрежи на спомените, мятаме серкмето в мемори пяната на дните и какво си припомняме?
Припомняме си по какъв начин Бойко Борисов самичък се хвалеше, че търкалял бандитите по асфалта и ги държал половин час по очи, вързани с белезници.
Ръкопляскаха ми от балконите - разказваше Борисов и това най-вероятно е самата истина.
А днешната власт е дотолкоз хуманна, че се задоволи с един 24-часов цирк - и го пуснаха по живо, по крепко. Никакво обвиняване и дори малко политическо ободряване получи нашият воин.
Ако бяха го отъркаляли и снимали в такова неделикатно състояние - сигурно щеше да има ръкопляскания и от днешната хуманна аудитория по балконите. И най-хуманният хомо сапиенс е малко свиреп. И това е огромна сексапил за всеки наказателен орган, който може да завоюва благосклонности по този безчовечен метод. Обществото от време на време ненавижда по инерция - и по инерция симпатизира на жестокостите против законната жертва.
Точно срещу тази жестокост би трябвало да застанем като канара и да проявим това твърдоглавие в истината, за което приказват и разните хуманисти от международната история.
Стой като канара, народе
и като стена подпорна -
дано да подпрем от малко малко
съвестта си виновна.
Да не бъдеме жестоки,
хей, народе синеоки!
В тия тежки мигове желая също да пожелая мощ и неотстъпчивост на господин Бойко Борисов, с цел да устои като канара измежду житейските стихии. И причините му да тежат като камъните в корема на вълка от “Червената шапчица ”.
Питат ме слушателки и приятелки - от кое място, господин Балев, се зареждате с толкоз неотстъпчивост и такава целеустремена мисъл?
В отговор аз стоя в поза лотос и споделям: такова ми е сърцето, подобен ми е мозъкът - сърцето ми е речен камък, главата ми е като тенджера! Стоя като канара!
В това отношение съм като Мартин Лутер и като водеща от съветския ефирен Първи канал.
Сигурно сте видели из осведомителния поток - една редакторка нахлу по време на новините в съветската телевизия, размаха антивоенен афиш, развика се срещу милитаристичната агитация: Долу войната, тука ви лъжат! През това време водещата продължи да си чете новините и окото ѝ не мигна от този атентат против тв пропагандата.
На мен, в случай че се случи да ми нахлуе някоя колежка, до момента в който си чета бюлетина, несъмнено бих подскочил до тавана, бих си глътнал граматиката до последната запетайка.
Но говорителката в съветската телевизия не трепна!
После тя се снима в доста забавна поза и изясни от кое място има такава мощ да устоява на офанзиви.
Журналистката си направи видеоселфи ужким в поза “лотос ” - в действителност беше седнала по турски - и рече по този начин:
Аз ви споделих: спри като канара! Каквото и да се случва, спри като канара!
Това било нещо си от йогата и от тайдзи цюан. Източни някакви чалъми, китайците са го измислили. Каквото ще да е - аз доста одобрявам такава неотстъпчивост на духа - такива са били Махатма Ганди, Мартин Лутер, Гюро Михайлов. Те са били като скали, само че не като някакво срутище върху пътя към Рилския манастир, ами като оня хотел на морето, дето се оказа подпорна стена - наподобява на градеж на хотел, пък то било подпорна стена на пътя. Махатма-Лутер-михайловците са стояли като 28-метровата канара в онуй швейцарско езеро, дето я кръстили на Фридрих Шилер - Шилерщайн. Понеже доста харесали какви работи писал германеца Шилер за швейцарския народен воин Вилхелм Тел. Тая пиеса е забавна и от политическа позиция, само че нямаме време да ѝ вършим анализ.
Като канара отстоявал националната идея на Индия Махатма Ганди - в неговото обучение има един подобен термин: неизменност в истината.
И той като говорителката в съветската телевизия - каквото и да става, стоял твърдо в истината и отказвал съдействие на английските колониалисти.
Това са все такива светли персони, които ни карат да се гордеем с човешкия жанр.
Мартин Лутер и той има една доста известна демонстрация като канара.
Той бил нещо като Кирил и Методий, превел Библията на понятен немски и доближил свещените трудове до народа. Голям модернизатор и църковен публицист, от него тръгнали протестантските работи.
На католиците тая работа никак не се харесала и го предиздвикали да се откаже от своите възгледи за религията.
Обаче Мартин Лутер съгласно легендата споделил: Тук заставам, не шавам от мястото си, не мога иначе и дано Бог да ми е на помощ!
Такава значи неотстъпчивост и неизменност показал и този героичен мъж.
За Гюро Михайлов историята пък се е трансформирала в част от националната ни митология - той горкият изгорен на поста си, тъй като стоял като канара и не мръднал от мястото си, спазвайки военния правилник. Охранявал в банката някаква каса, там избухнал пожар и той отказал да наруши устава, падайки жертва на верността си към дълга.
Обаче неговият героизъм става и нарицателно за безсмислено твърдоглавие.
Например в този момент ареста на Бойко Борисов настойчиво го приравняват с някакво посягане над демокрацията - нищо по-малко.
Върнахме се, викат, в 1944. Репресират нашия водач.
Аз, да си призная, също бих защитил Бойко Борисов, стига да не го изравняваме с демокрацията като такава.
Демокрацията си е народна власт, Борисов е огромен народен воин, само че не е еднакъв на такова огромно събитие и стародавен държавен строй.
Засега няма от какво толкоз да го вардя. Даже желая да похваля органите на Министерство на вътрешните работи, че с Борисов нямаше спектакъл на унижението, какъвто сме виждали други години - като ареста на Десислава Иванчева или силовите акции на ранния Цветан Цветанов с търкаляне на обвинени. Или даже като акциите на самия Бойко Борисов преди 20 и нещо години, когато ходеше с един сантиментален шлифер и командваше оперативната активност в Министерство на вътрешните работи.
Тук можем да хвърлим рибарските мрежи на спомените, мятаме серкмето в мемори пяната на дните и какво си припомняме?
Припомняме си по какъв начин Бойко Борисов самичък се хвалеше, че търкалял бандитите по асфалта и ги държал половин час по очи, вързани с белезници.
Ръкопляскаха ми от балконите - разказваше Борисов и това най-вероятно е самата истина.
А днешната власт е дотолкоз хуманна, че се задоволи с един 24-часов цирк - и го пуснаха по живо, по крепко. Никакво обвиняване и дори малко политическо ободряване получи нашият воин.
Ако бяха го отъркаляли и снимали в такова неделикатно състояние - сигурно щеше да има ръкопляскания и от днешната хуманна аудитория по балконите. И най-хуманният хомо сапиенс е малко свиреп. И това е огромна сексапил за всеки наказателен орган, който може да завоюва благосклонности по този безчовечен метод. Обществото от време на време ненавижда по инерция - и по инерция симпатизира на жестокостите против законната жертва.
Точно срещу тази жестокост би трябвало да застанем като канара и да проявим това твърдоглавие в истината, за което приказват и разните хуманисти от международната история.
Стой като канара, народе
и като стена подпорна -
дано да подпрем от малко малко
съвестта си виновна.
Да не бъдеме жестоки,
хей, народе синеоки!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ