До началото на 20 век африканци, индианци и лапландци са

До началото на 20 век африканци, индианци и лапландци са били излагани по света като животни в зоопарк, а жадните за сензации гости са изпитвали предимство. Поглед обратно към жестокото колониално минало.

Хора, изложени като животни в зоопарк: общо 267 мъже и дами от някогашната белгийска колония Конго били наблъскани компактно един до различен в покрайнините на огромния парк в брюкселското предградие Тервурен. Доведени били по предписание на и изложени на показ под сламения покрив на сякаш достоверна барака от конгоанско село, с цел да бъдат обсъждани от удивената европейска аудитория.

По време на Световното ревю през 1897 година около мъжете и дамите от Конго са прекосявали на ден по 40 000 гости, с цел да задоволят жаждата си за сензации. Тъжната равносметка от ревюто - гибелта на седем конгоанци.

В памет на тези жертви Кралският белгийски музей за Централна Африка Тервурен провежда специфична галерия " Човешки зоологически градини - ерата на колониалните изложби ". Тя е отворена до 5 март 2022.

" Пещерняци, подвластни на примитивни инстинкти "
Редакцията предлага
Белгия релативно късно става колониална мощ. На Берлинската конференция за Африка през 1884/85, на която 14 европейски народи си поделят африканския континент, белгийският крал получава Конго като частна колония - територия, която е към 80 пъти по-голяма от самата Белгия.

Неговият бивш музей за Африка и упоменатата първоначално галерия на хора от Конго още на входа са показали пред посетителите претенцията за предимство на бялата раса: на месингова табелка под златния портрет на Леополд, изобразен паралелно с две признателни чернокожи деца, пишело: " Белгия внася цивилизацията в Конго ".

Действителността обаче е била много по-различна: Конго е бил подложен на необмислено плячкосване на запаси, хората са били превърнати в евтина работна мощ или в другоземен обект на примитивно учудване. Напливът от хора към " човешката зоологическа градина " е бил голям, споделя историкът и антрополог Маартен Кутение, който е един от тримата уредници на сегашната галерия в Брюксел.

" Те са показвали хората от Конго надали не като пещерняци, които непрекъснато танцуват с полички от плява и са подвластни на примитивни инстинкти ", споделя той пред Дъждовни води. " Не са ги показвали като естествени хора ", прибавя Кутение и изяснява, че това е било нормален феномен по това време. По това време е имало изложения на всевъзможни хора - европейци, латиноамериканци, африканци. И са ги показвали на всички места по света - и в Европа, и в Америка, и в Азия, и в Африка. А механизмът постоянно е бил еднакъв: човек е гледал с предимство на " другите " и " непознатите ".

В разцвета на европейския колониализъм голям брой сходни " човешки изложения " с африканци, " червенокожи ", хора от Огнена земя или лапландци са обикаляли по света като странстващ цирк за забавление. В същото време е било придавано огромно значение на псевдонаучната антропология за " расовите видове ", увековечена на едно табло от 1903 година. От него излиза наяве, че расистките мечти за предимство над избрани видове хора са приравнявали всички неевропейци с маймуни, а колониалните владетелки са били уверени в личното си " цивилизационно въздействие ".

В Германия също е имало " изложения на хора ". Карл Хагенбек от Хамбург, който е бил търговец на животни и създател на зоологическата градина в града даже трансформирал организирането на сходни изложби в собствен бизнес. А през 1931 година Фридрих Вилхелм Зиболд посочил на мюнхенския Октоберфест изложбата " Диваци от Южните морета ". Първото сходно " колониално ревю " в Германия се провежда в Берлин през 1896 година. Повече от 106 африканци от тогавашните немски колонии са били примамени с подправени обещания, с цел да вземат участие като " другоземен изложбен обект " пред удивената аудитория. Те са били подложени на многочислени унизителни медицински и " расови " прегледи.

И през днешния ден тази расистка идея е жива

Расистката идея за " човешки зоологически градини " съществува и до през днешния ден, уверен е Маартен Кутение. Негови сътрудници с по-тъмен цвят на кожата съвсем всекидневно са сблъскват с сходно отношение - да вземем за пример при търсенето на работа или на ново жилище.

" Механизмът е все еднакъв - дефинира се някаква различност, като съображение да се каже: Аз съм по-добър от теб. Тези операции не са вродени. Малките деца не са расистки настроени. Възрастните възпитават децата в расизъм и ги учат, че хората са разнообразни и че на някои от тях би трябвало да се гледа като на по-малоценни ", споделя Кутение.