Как да си водим дневник?
Дневникът е едно от най-древните медикаменти за справяне със напрежението. Воденето на подобен може да е почивка от дългия ден, събиране на мислите или нареждане на целите заран.
Дневникът има и практични способи за потребление, като да вземем за пример при диета си записваме бележки по отношение на питателните ни привички, дневното ни меню, размерите на главните елементи от тялото, които би трябвало да понижим, наблюдаваме понижаването на записаните числа при започване на интервала. А също при спортни тренировки да означаваме упражненията, които вършим, техните повторения и напредъка ни. Можем да си водим и дневник за работа, който съставлява самобитно обмисляне на бизнеса – цели, тактики, интервал, осъществяването на всяка точка.
Но тук бих желала да се спрем на този персонален, съкровен дневник, до който никой няма достъп. Това е нашето скрито кътче, където можем да опишем всяка мисъл, усещане, концепция, проблем. С персоналния дневник имаме опция да изразим себе си, да се самоопознаем и да си зададем въпроси за смисъла на живота и значимите неща от деня. Това е мястото, където имаме същинска независимост, без значение че е заключена с катанец, там никой не може да ни подлага на критика, да ни каже, че не се показваме вярно или че сме създали правописна неточност.
Основното предписание при водене на дневник е, че няма правила. Един ден попитах другарка, която се занимава с снимка, какъв е най-правилният метод за правене на фотоси, и тя ми сподели, че в изобразяването на околния свят би трябвало да намеря своята персонална характерност. Смятам, че това се отнася и до правенето на мемоари.
Необходимо е да се запитаме за какво желаеме да пишем дневник, какви са аргументите или задачите ни. Може това да е хаосът в последно време в главата ни или някакви паники, които не смеем да споделим с другари, само че които ни тежат, и това е метод да ги излеем отвън себе си на лист хартия. Други аргументи може да са възприятието за значителност, желанието за самоусъвършенстване или себепознание. В дневника имаме опция да описваме случките от деня, значими събития като дати, изброяване на свършените задания или идните такива или просто разнообразни мисли. Също по този начин списването на бележник е чудесно средство за обрисуване на креативен хрумвания, както и за разрешаване на проблеми.
Каква е периодичността на водене и какъв брой постоянно да го вършим? Най-хубавото, което можем да създадем, е да не си слагаме съответен интервал, тъй като неизбежно ще изпитаме възприятие за виновност, че сме пропуснали в даден миг да пишем. Можем да носим дневника в дамската си чанта, да го сложим в нощното си шкафче или на прикрито място. Но постоянно, когато изпитаме нужда, да го използваме. Дали това ще е един път или повече пъти дневно, дали ще вършим анализ на седмицата еднократно или ще го използваме единствено един път месечно. Това е персонално наш избор. Най-важното е писането да не става досадно, в случай че го вършим прекомерно постоянно или пишем дълги непотребни описания, които лишават много време.
Кои са значимите елементи при писането на дневник? Аз персонално всякога стартирам по един и същи метод – с датата, часа, деня от седмицата и града, от който пиша. Можем да използваме послание до някого, да приключваме с буквите си или да изберем лични наложителни детайли.
Какви способи за водене на дневник съществуват? Най-вероятно колкото и хора има на земята. Всеки е толкоз е самостоятелен, че няма вид да се съберем в дадени рамки. Можем да си измислим неповторим метод, който е характерен за нас. Писането би трябвало да успокоява, да подрежда мислите и най-важното – да бъде наслаждение.
Ето и няколко хрумвания, като може да използваме една или да съчетаваме няколко от тях.
Описание на събитията от деня
Включване на усещания
Добавяне на бележки в полето
Поставяне на текст и рисунки за обрисуване на мислите и концепциите ни
Лепене на картинки
Писане като точки значимите елементи от деня, без разказване на детайлностите. Например, Среща с Иван, 9-18 ч. На работа, Скарах се с сътрудника, Хубав залез, Вечеря в китайски ресторант.
Задаване на въпроси и отговарянето им
Записване на проблем и оставяне на празно място за неговото позволение и след това да се връщаме още веднъж и още веднъж, до момента в който не запълним мястото
Сушене на цветя и билки сред страниците на дневника
Използване на цветни моливи, флумастери, пастели, химикали
Отбелязване на значимите моменти и мисли с наблягане, оцветяване, удебеляване, стрелки, препинателни знаци
Водене на електронен файл, който да заключим с ключова дума.
Често можем да стартираме да си водим дневник и в следствие да спрем. Това е поради задоволяването на потребността, заради която сме почнали да го вършим.
Най-интересното, когато пишем и се върнем след месеци или години, е да прочетем написаното. Ще забележим, че в действителност има смяна, можем да проследим процеса на нашето израстване или промяната на модела ни на мислене. Ще прочетем за моменти на боязън, суматоха, яд или огромна наслада и благополучие. Защото животът е това – промяна на разнообразни подиуми, в които се усещаме уверени, и в идващия миг губим почва под краката си. Но най-важното е, че ние сами градим този живот и ние дефинираме посоката. А дневникът е един от инструментите, с които можем да направляваме ситуацията и да следим развиването си.
Дневникът има и практични способи за потребление, като да вземем за пример при диета си записваме бележки по отношение на питателните ни привички, дневното ни меню, размерите на главните елементи от тялото, които би трябвало да понижим, наблюдаваме понижаването на записаните числа при започване на интервала. А също при спортни тренировки да означаваме упражненията, които вършим, техните повторения и напредъка ни. Можем да си водим и дневник за работа, който съставлява самобитно обмисляне на бизнеса – цели, тактики, интервал, осъществяването на всяка точка.
Но тук бих желала да се спрем на този персонален, съкровен дневник, до който никой няма достъп. Това е нашето скрито кътче, където можем да опишем всяка мисъл, усещане, концепция, проблем. С персоналния дневник имаме опция да изразим себе си, да се самоопознаем и да си зададем въпроси за смисъла на живота и значимите неща от деня. Това е мястото, където имаме същинска независимост, без значение че е заключена с катанец, там никой не може да ни подлага на критика, да ни каже, че не се показваме вярно или че сме създали правописна неточност.
Основното предписание при водене на дневник е, че няма правила. Един ден попитах другарка, която се занимава с снимка, какъв е най-правилният метод за правене на фотоси, и тя ми сподели, че в изобразяването на околния свят би трябвало да намеря своята персонална характерност. Смятам, че това се отнася и до правенето на мемоари.
Необходимо е да се запитаме за какво желаеме да пишем дневник, какви са аргументите или задачите ни. Може това да е хаосът в последно време в главата ни или някакви паники, които не смеем да споделим с другари, само че които ни тежат, и това е метод да ги излеем отвън себе си на лист хартия. Други аргументи може да са възприятието за значителност, желанието за самоусъвършенстване или себепознание. В дневника имаме опция да описваме случките от деня, значими събития като дати, изброяване на свършените задания или идните такива или просто разнообразни мисли. Също по този начин списването на бележник е чудесно средство за обрисуване на креативен хрумвания, както и за разрешаване на проблеми.
Каква е периодичността на водене и какъв брой постоянно да го вършим? Най-хубавото, което можем да създадем, е да не си слагаме съответен интервал, тъй като неизбежно ще изпитаме възприятие за виновност, че сме пропуснали в даден миг да пишем. Можем да носим дневника в дамската си чанта, да го сложим в нощното си шкафче или на прикрито място. Но постоянно, когато изпитаме нужда, да го използваме. Дали това ще е един път или повече пъти дневно, дали ще вършим анализ на седмицата еднократно или ще го използваме единствено един път месечно. Това е персонално наш избор. Най-важното е писането да не става досадно, в случай че го вършим прекомерно постоянно или пишем дълги непотребни описания, които лишават много време.
Кои са значимите елементи при писането на дневник? Аз персонално всякога стартирам по един и същи метод – с датата, часа, деня от седмицата и града, от който пиша. Можем да използваме послание до някого, да приключваме с буквите си или да изберем лични наложителни детайли.
Какви способи за водене на дневник съществуват? Най-вероятно колкото и хора има на земята. Всеки е толкоз е самостоятелен, че няма вид да се съберем в дадени рамки. Можем да си измислим неповторим метод, който е характерен за нас. Писането би трябвало да успокоява, да подрежда мислите и най-важното – да бъде наслаждение.
Ето и няколко хрумвания, като може да използваме една или да съчетаваме няколко от тях.
Описание на събитията от деня Включване на усещания Добавяне на бележки в полето Поставяне на текст и рисунки за обрисуване на мислите и концепциите ни Лепене на картинки Писане като точки значимите елементи от деня, без разказване на детайлностите. Например, Среща с Иван, 9-18 ч. На работа, Скарах се с сътрудника, Хубав залез, Вечеря в китайски ресторант. Задаване на въпроси и отговарянето им Записване на проблем и оставяне на празно място за неговото позволение и след това да се връщаме още веднъж и още веднъж, до момента в който не запълним мястото Сушене на цветя и билки сред страниците на дневника Използване на цветни моливи, флумастери, пастели, химикали Отбелязване на значимите моменти и мисли с наблягане, оцветяване, удебеляване, стрелки, препинателни знаци Водене на електронен файл, който да заключим с ключова дума. Често можем да стартираме да си водим дневник и в следствие да спрем. Това е поради задоволяването на потребността, заради която сме почнали да го вършим.
Най-интересното, когато пишем и се върнем след месеци или години, е да прочетем написаното. Ще забележим, че в действителност има смяна, можем да проследим процеса на нашето израстване или промяната на модела ни на мислене. Ще прочетем за моменти на боязън, суматоха, яд или огромна наслада и благополучие. Защото животът е това – промяна на разнообразни подиуми, в които се усещаме уверени, и в идващия миг губим почва под краката си. Но най-важното е, че ние сами градим този живот и ние дефинираме посоката. А дневникът е един от инструментите, с които можем да направляваме ситуацията и да следим развиването си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ