Цветелина Пенкова пред "Дневник": Индустрията е готова за зеления преход, политиците са й длъжници
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Евродепутатът Цветелина Пенкова договаря по оферти от Европейската комисия правилник за индустрия с нулеви чисти излъчвания от името на Групата на социалистите и демократите. Европейският парламент си слага за цел да излезе с преговорна позиция по през ноември, а договарянията със страните членки е планувано да завършат напролет на 2024 година, тъкмо в навечерието на европейските избори.
Регламентът, който е част от пакета закони за реализация на Зелената договорка, планува приоритизиране на осем зелени технологии, които Европейски Съюз желае да си върне в Европа, като до 2030 година най-малко 40% от технологиите и съставените елементи се създават в съюза за слънчеви фотоволтаични и топлинни технологии, наземни и офшорни възобновими технологии, акумулатори и технологии за предпазване, термопомпи и геотермална сила, електролизатори и горивни кафези, резистентен биогаз и биометан, хващане и предпазване на въглерод и грид технологии. За да ги обезпечи финансово Европейската комисия предлага основаването на Европейски върховен фонд, а до тогава облекчение на отпущането на държавна помощ за реализация на такива планове.
Последните събития към нас - хода на войната в Украйна, икономическата обстановка в Европа, проблемите със стабилността на ръководството в България, не изтласкаха ли на назад във времето Зелената договорка?
- Зелената договорка и политиките, свързани с нея бяха приоритет от началото на мандата на Европейския парламент. Разбира се, икономическите и геополитическите напрежения сменяха целите, само че и Коронавирус, и в войната в Украйна ни демонстрираха, че Европа би трябвало да стартира да мисли за построяването на една по-независима енергийна система, в която да разчитаме най-вече на запаси и технологии, които можем да добиваме в границите на континента.
Все повече се чуват гласове, освен от нашия завършек на Европа, където Зелената договорка беше посрещната със песимизъм, че някои елементи от нея са прекомерно съвременни, с цел да може да си ги разреши. Предложението, по което вие работите в Екологичен потенциал не е ли измежду тях?
- Със сигурност има такива рецензии и в някаква степен те са основателни, само че в конкретиката на законодателството, за което ме питате, не бих се съгласила, тъй като това е законодателство, ориентирано към реиндустриализацията на Европа. Говорим за връщане на производства и за развиване на високотехнологични производства, което ще даде сериозен подтик на стопанската система и ще се основат нови работни места. Говорим за връщане на производства в Европа, а не просто за понижаване на потреблението на сила и на замърсяването. Осъзнаването на това, че зеленият преход се оказа подвластен от технологии и запаси от трети страни, малко закъсня, само че към този момент е реалност и се надяваме това законодателство да даде по-различен подтик на европейската стопанската система.
Законодателният акт за промишленостите с чисти нулеви излъчвания беше показан като европейския отговор на американската стратегия против инфлацията IRA, само че за разлика от нея не е съпроводен с създадена система за финансиране, а основният финансов инструмент - Европейският върховен фонд, към момента не е препоръчан от Европейската комисия. Смятате ли, че Европейски Съюз ще може да си разреши финансово да модернизира промишлеността си отвън политическата упоритост?
- Смятам, че по-скоро IRA е отговорът на Съединени американски щати на нашата Зелена договорка. Това, което се случва в Щатите е една корпоративна данъчна промяна - плануват се 400 милиарда $ вложения в чиста сила, над половината под формата на данъчни заеми. В Европейски Съюз ние нямаме към момента прерогатив за обща данъчна политика. Така че двете не са сравними. Но финансовият запас, който Щатите оферират целеше да се привлекат тези производства в Америка, което беше проблем за Европа, тъй като значи, че и европейски компаии и производства биха предпочели да се реалокират. Затова ние заложихме даването на по-адекватна и по-улеснена правна и административна рамка, с цел да могат тези планове да се развиват и тук.
Но за това са нужни и пари?
- Ключовият проблем остава финансирането и това е нещо, по което интензивно работя, тъй като в първичното предложение на Комисията беше заложено главният финансов запас да идва като държавна помощ. Това би основало сериозен проблем поради неравностойното състояние на страните.
© Reuters
Соларните технологии и наземните и офшорни вятърните технологии са измежду осемте нови любимеца за реиндустриализацията на Европа
Наскоро ревизирах числата за размерите на държавната помощ от началото на Коронавирус рецесията и се оказа че половината от общия размер от държавна помощ в Европа е даден в Германия, 25% във Франция и останалите 25% - в останалите 25 страни членки. Това е ясна индикация, че държавната помощ може и да служи в незабавни и спешни моменти, само че не може да бъде инструмент за финансиране за такива огромни политики като реиндустриализацията на Европа.
Какво може да се направи? Европейският бюджет не позволява недостиг и апетитът за ново задлъжняване преди европейките избори не е огромен.
- Това, което се опитваме да вкараме в предлагането от Европейския парламент е да включим във финансирането системата за търговия с излъчвания и неизползваните средства по Механизма за възобновяване и резистентност.
Нови любимци: Брюксел разгласи 8 производства, за които ще има пари с преимущество
Данните сочат, че средствата по националните проекти за възобновяване и резистентност не се влагат задоволително бързо. За двете години откогато механизмът работи, едвам 30% от средствата общо са вложени. Съветът на финансовите експертии е да използваме тези средства, тъй като в изискванията на висока инфлация те губят стойност, в случай че не бъдат вложени в този момент и незабавно.
Насочваме се и към специфични схеми за финансиране от Европейска инвестиционна банка и на създаването на повече схеми за привличане на частен капитал. Далеч съм от мисълта, че можем да градим стопанска система единствено с европейски или с обществени средства. Необходими са държавни гаранции, че частният капитал ще бъде употребен за стратегически планове и даже при закъснение вложителите няма да изгубят себестойността на средствата, които са вложили.
Повечето от изброените източници отново се разпределят на правилото на величина на стопанската система и брой на популацията, т.е.по-големите и по-богатите страни биха имали право на повече пари. Да не се окаже, че зелената реиндустриализацията ще се случи единствено в промишлено развитите страни?
- Една от главните ни задания е да не допуснем това да се случи, само че с изключение на финансирането има още един фактор, който ще бъде определящ - човешкият капитал. Оказва се, че даже да вложим целия запас във връщане на такива производства, има сериозен проблем във връзка с експерти и специалисти, които могат да бъдат ангажирани. Държави като България би трябвало съществено да си го слагат като въпрос, тъй като още има браншове, в които ние имаме експерти и специалисти и бързо би трябвало да се работи в посока те да бъдат арестувани, а не да се допусне следващото приключване.
Регламентът дефинира няколко технологии с ниски СО2 излъчвания като предпочитани за вложения и развиване в Европейски Съюз. В българския проект за възобновяване имаше сходни планове - цех за акумулатори, геотермални централи. Но те бяха посрещнати враждебно. Това не обрича ли сходни проекти да не се случат в България? Вече загубихме пари за зеления преход на въглищните райони по Фонда за обективен преход.
- Имаше съществени средства за въглищните райони - 1.3 милиарда евро, само че защото не предадохме териториалните проекти, досега сме изгубили 100 млн. Все още можем да се надяваме 1.2 млрд да бъдат изпратени към нашата страна. Това е сериозен запас за преквалификация на хора със съществени механически знания. Това, от което има потребност е да се дадат насоки какви ще са новите промишлености, коио ще се развиват.
Асен Василев упрекна служебната власт в безучастие, довело до загуба на евросредства
Къде виждате повода за неналичието на предпочитание да се модернизират въглищните райони?
- Енергията от въглища няма да бъде стопански рентабилна поради цените на излъчванията. Дори няма икономическа логичност тези централи да бъдат поддържани след 2038 година, както сега е заложено. Не мисля, че има напън от страна на притежателите, по-скоро има липса на проект и на тактика. Говоря с хората от мините и тецовете и те ми споделят, че имат потребност от явен проект по кое време, къде и какъв брой мощности ще са нужни, с цел да създадат планове на експертите, които са им нужни и на тези, които към този момент би трябвало да стартират да излизат от промишленостите и да се насочат другаде.
© Надежда Чипева
Въглищната мина " Ораново ". Европейски Съюз дефинира 1.3 милиарда евро от Фонда за обективен преход за модернизацията на три български района - Стара Загора, Перник и Кюстендел. 100 млн. от тях към този момент бяха изгубени поради непредаването в Европейската комисия на проекти за тяхното превръщане
При нас тактика има - ние знаем, да вземем за пример, че нуклеарната енергетика ще е съществена и водеща, че имаме благоприятни условия за развиване на възобновими източници като геотермална и слънчева сила и офшорни вятърни централи, че водородът също можем да развиваме, защото имаме специалисти, само че това което нямаме е явен проект на страната по кое време, къде и какъв брой би трябвало да идва от тези източници. Когато се направи това промишлеността ще може да реагира.
Ядрената енерегетика
България се причисли към страните зад Франция, които упорстват нуклеарната сила да бъде приета за зелена и да бъде включена в реиндустриализацията, само че няма ли да се окаже, че това, което ние имаме като технологии, не е това, което Европа би желала да развива в бъдеще?
- Дванадесетте страни, които които поддържат нуклеарната енергетика в Европейски Съюз са единни и всички желаеме нуклеарната енергетика да бъде включена в този правилник. В момента предлагането на Комисията включва единствено новите нуклеарни технологии - така наречен дребни модулни реактори. Такива в Европа към момента няма. Почти никоя страна няма личен запас да развива планове за дребни модулни реактори. Съединени американски щати, Китай и Русия са много по-напреднали. Това, което желаеме е регламентът да включи съществуващите нуклеарни технологии, а освен новите, тъй като Европа има много съществено преимущество в съществуващите нуклеарни технологии.
© Красимир Юскеселиев
Оборудването за АЕЦ " Белене " беше поръчано и платено от България. Сега държавното управление договаря за препродажбата му на Украйна с европейски средства
Нашата нуклеарна централа е с много осъвременени системи за сигурност. И като технологии, и като специалисти, сме от напредналите страни в Европа. Но, с цел да запазим това си преимущество в района най-малко, би трябвало се ориентираме къде, какъв брой и какви нуклеарни мощности ще строим. Вече има нови планове за Румъния и за Турция и в случай че те бъдат изпълнени преди ние да сме почнали нашите, тежестта на нашия нуклеарен бранш, ще стартира да се понижава.
Управляващите са тръгнали в друга посока - продажба на оборудването, купено за АЕЦ " Белене "
- Бих споделила, че това е близка до невъзможна транзакция, тъй като такова съоръжение не може просто да се препродава сред страните. Ако се трансформират проектите за стартиране в употреба на една към този момент лицензирана или предходна съответните инспекции нуклеарна централа, това не може да стане без позволение или лиценз от производителя. Не виждам по какъв начин " Росатом " ще даде позволение това съоръжение да бъде употребявано в Украйна.
Като социалист по какъв начин гледате на мнението на най-високопоставения социалист в евроинституциите - старшият вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс, който споделя, че " възобновимите източници на сила стават по-евтини с всеки ден, което не може да се каже за нуклеарната сила "?
- Допълващите и базовите енергийни мощности няма по какъв начин да се развиват една без друга. Възобновяемите източници на сила не могат да подсигуряват непрекъснато еднообразно напрежение в елекропреносната мрежа. За да имаш постоянна енергийна система би трябвало да има баланс сред базови и допълващи мощности. България също има доста добър капацитет за развиване на възобновима сила, само че това не може да бъде за сметка на базовите източници. Родината на господин Тимерманс, Нидерландия също работи по план за два нови реактора за нуклеарна сила.
Достъп на АЕЦ до еврофондовете за климата, желаят България и още нуклеарни страни
България гласоподава с въздържала се по основните закони от Зелената договорка. Ще има ли задоволително време и задоволително воля да се завърши с приемането на законодателството преди европейските избори?
- Липсата на политическа непоклатимост у нас е проблем, само че това, което на мен ми дава убеденост, че ще се оправим е промишлеността. Българската промишленост е извънредно осведомена с всички законодателни начинания в Европа и те приготвят своите производства. Преходът ще се случи, тъй като хората, които би трябвало да го изпълнят не са политиците, а действителната стопанска система.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Евродепутатът Цветелина Пенкова договаря по оферти от Европейската комисия правилник за индустрия с нулеви чисти излъчвания от името на Групата на социалистите и демократите. Европейският парламент си слага за цел да излезе с преговорна позиция по през ноември, а договарянията със страните членки е планувано да завършат напролет на 2024 година, тъкмо в навечерието на европейските избори.
Регламентът, който е част от пакета закони за реализация на Зелената договорка, планува приоритизиране на осем зелени технологии, които Европейски Съюз желае да си върне в Европа, като до 2030 година най-малко 40% от технологиите и съставените елементи се създават в съюза за слънчеви фотоволтаични и топлинни технологии, наземни и офшорни възобновими технологии, акумулатори и технологии за предпазване, термопомпи и геотермална сила, електролизатори и горивни кафези, резистентен биогаз и биометан, хващане и предпазване на въглерод и грид технологии. За да ги обезпечи финансово Европейската комисия предлага основаването на Европейски върховен фонд, а до тогава облекчение на отпущането на държавна помощ за реализация на такива планове.
Последните събития към нас - хода на войната в Украйна, икономическата обстановка в Европа, проблемите със стабилността на ръководството в България, не изтласкаха ли на назад във времето Зелената договорка?
- Зелената договорка и политиките, свързани с нея бяха приоритет от началото на мандата на Европейския парламент. Разбира се, икономическите и геополитическите напрежения сменяха целите, само че и Коронавирус, и в войната в Украйна ни демонстрираха, че Европа би трябвало да стартира да мисли за построяването на една по-независима енергийна система, в която да разчитаме най-вече на запаси и технологии, които можем да добиваме в границите на континента.
Все повече се чуват гласове, освен от нашия завършек на Европа, където Зелената договорка беше посрещната със песимизъм, че някои елементи от нея са прекомерно съвременни, с цел да може да си ги разреши. Предложението, по което вие работите в Екологичен потенциал не е ли измежду тях?
- Със сигурност има такива рецензии и в някаква степен те са основателни, само че в конкретиката на законодателството, за което ме питате, не бих се съгласила, тъй като това е законодателство, ориентирано към реиндустриализацията на Европа. Говорим за връщане на производства и за развиване на високотехнологични производства, което ще даде сериозен подтик на стопанската система и ще се основат нови работни места. Говорим за връщане на производства в Европа, а не просто за понижаване на потреблението на сила и на замърсяването. Осъзнаването на това, че зеленият преход се оказа подвластен от технологии и запаси от трети страни, малко закъсня, само че към този момент е реалност и се надяваме това законодателство да даде по-различен подтик на европейската стопанската система.
Законодателният акт за промишленостите с чисти нулеви излъчвания беше показан като европейския отговор на американската стратегия против инфлацията IRA, само че за разлика от нея не е съпроводен с създадена система за финансиране, а основният финансов инструмент - Европейският върховен фонд, към момента не е препоръчан от Европейската комисия. Смятате ли, че Европейски Съюз ще може да си разреши финансово да модернизира промишлеността си отвън политическата упоритост?
- Смятам, че по-скоро IRA е отговорът на Съединени американски щати на нашата Зелена договорка. Това, което се случва в Щатите е една корпоративна данъчна промяна - плануват се 400 милиарда $ вложения в чиста сила, над половината под формата на данъчни заеми. В Европейски Съюз ние нямаме към момента прерогатив за обща данъчна политика. Така че двете не са сравними. Но финансовият запас, който Щатите оферират целеше да се привлекат тези производства в Америка, което беше проблем за Европа, тъй като значи, че и европейски компаии и производства биха предпочели да се реалокират. Затова ние заложихме даването на по-адекватна и по-улеснена правна и административна рамка, с цел да могат тези планове да се развиват и тук.
Но за това са нужни и пари?
- Ключовият проблем остава финансирането и това е нещо, по което интензивно работя, тъй като в първичното предложение на Комисията беше заложено главният финансов запас да идва като държавна помощ. Това би основало сериозен проблем поради неравностойното състояние на страните.
© Reuters
Соларните технологии и наземните и офшорни вятърните технологии са измежду осемте нови любимеца за реиндустриализацията на Европа
Наскоро ревизирах числата за размерите на държавната помощ от началото на Коронавирус рецесията и се оказа че половината от общия размер от държавна помощ в Европа е даден в Германия, 25% във Франция и останалите 25% - в останалите 25 страни членки. Това е ясна индикация, че държавната помощ може и да служи в незабавни и спешни моменти, само че не може да бъде инструмент за финансиране за такива огромни политики като реиндустриализацията на Европа.
Какво може да се направи? Европейският бюджет не позволява недостиг и апетитът за ново задлъжняване преди европейките избори не е огромен.
- Това, което се опитваме да вкараме в предлагането от Европейския парламент е да включим във финансирането системата за търговия с излъчвания и неизползваните средства по Механизма за възобновяване и резистентност.
Нови любимци: Брюксел разгласи 8 производства, за които ще има пари с преимущество Данните сочат, че средствата по националните проекти за възобновяване и резистентност не се влагат задоволително бързо. За двете години откогато механизмът работи, едвам 30% от средствата общо са вложени. Съветът на финансовите експертии е да използваме тези средства, тъй като в изискванията на висока инфлация те губят стойност, в случай че не бъдат вложени в този момент и незабавно.
Насочваме се и към специфични схеми за финансиране от Европейска инвестиционна банка и на създаването на повече схеми за привличане на частен капитал. Далеч съм от мисълта, че можем да градим стопанска система единствено с европейски или с обществени средства. Необходими са държавни гаранции, че частният капитал ще бъде употребен за стратегически планове и даже при закъснение вложителите няма да изгубят себестойността на средствата, които са вложили.
Повечето от изброените източници отново се разпределят на правилото на величина на стопанската система и брой на популацията, т.е.по-големите и по-богатите страни биха имали право на повече пари. Да не се окаже, че зелената реиндустриализацията ще се случи единствено в промишлено развитите страни?
- Една от главните ни задания е да не допуснем това да се случи, само че с изключение на финансирането има още един фактор, който ще бъде определящ - човешкият капитал. Оказва се, че даже да вложим целия запас във връщане на такива производства, има сериозен проблем във връзка с експерти и специалисти, които могат да бъдат ангажирани. Държави като България би трябвало съществено да си го слагат като въпрос, тъй като още има браншове, в които ние имаме експерти и специалисти и бързо би трябвало да се работи в посока те да бъдат арестувани, а не да се допусне следващото приключване.
Регламентът дефинира няколко технологии с ниски СО2 излъчвания като предпочитани за вложения и развиване в Европейски Съюз. В българския проект за възобновяване имаше сходни планове - цех за акумулатори, геотермални централи. Но те бяха посрещнати враждебно. Това не обрича ли сходни проекти да не се случат в България? Вече загубихме пари за зеления преход на въглищните райони по Фонда за обективен преход.
- Имаше съществени средства за въглищните райони - 1.3 милиарда евро, само че защото не предадохме териториалните проекти, досега сме изгубили 100 млн. Все още можем да се надяваме 1.2 млрд да бъдат изпратени към нашата страна. Това е сериозен запас за преквалификация на хора със съществени механически знания. Това, от което има потребност е да се дадат насоки какви ще са новите промишлености, коио ще се развиват.
Асен Василев упрекна служебната власт в безучастие, довело до загуба на евросредства Къде виждате повода за неналичието на предпочитание да се модернизират въглищните райони?
- Енергията от въглища няма да бъде стопански рентабилна поради цените на излъчванията. Дори няма икономическа логичност тези централи да бъдат поддържани след 2038 година, както сега е заложено. Не мисля, че има напън от страна на притежателите, по-скоро има липса на проект и на тактика. Говоря с хората от мините и тецовете и те ми споделят, че имат потребност от явен проект по кое време, къде и какъв брой мощности ще са нужни, с цел да създадат планове на експертите, които са им нужни и на тези, които към този момент би трябвало да стартират да излизат от промишленостите и да се насочат другаде.
© Надежда Чипева
Въглищната мина " Ораново ". Европейски Съюз дефинира 1.3 милиарда евро от Фонда за обективен преход за модернизацията на три български района - Стара Загора, Перник и Кюстендел. 100 млн. от тях към този момент бяха изгубени поради непредаването в Европейската комисия на проекти за тяхното превръщане
При нас тактика има - ние знаем, да вземем за пример, че нуклеарната енергетика ще е съществена и водеща, че имаме благоприятни условия за развиване на възобновими източници като геотермална и слънчева сила и офшорни вятърни централи, че водородът също можем да развиваме, защото имаме специалисти, само че това което нямаме е явен проект на страната по кое време, къде и какъв брой би трябвало да идва от тези източници. Когато се направи това промишлеността ще може да реагира.
Ядрената енерегетика
България се причисли към страните зад Франция, които упорстват нуклеарната сила да бъде приета за зелена и да бъде включена в реиндустриализацията, само че няма ли да се окаже, че това, което ние имаме като технологии, не е това, което Европа би желала да развива в бъдеще?
- Дванадесетте страни, които които поддържат нуклеарната енергетика в Европейски Съюз са единни и всички желаеме нуклеарната енергетика да бъде включена в този правилник. В момента предлагането на Комисията включва единствено новите нуклеарни технологии - така наречен дребни модулни реактори. Такива в Европа към момента няма. Почти никоя страна няма личен запас да развива планове за дребни модулни реактори. Съединени американски щати, Китай и Русия са много по-напреднали. Това, което желаеме е регламентът да включи съществуващите нуклеарни технологии, а освен новите, тъй като Европа има много съществено преимущество в съществуващите нуклеарни технологии.
© Красимир Юскеселиев
Оборудването за АЕЦ " Белене " беше поръчано и платено от България. Сега държавното управление договаря за препродажбата му на Украйна с европейски средства
Нашата нуклеарна централа е с много осъвременени системи за сигурност. И като технологии, и като специалисти, сме от напредналите страни в Европа. Но, с цел да запазим това си преимущество в района най-малко, би трябвало се ориентираме къде, какъв брой и какви нуклеарни мощности ще строим. Вече има нови планове за Румъния и за Турция и в случай че те бъдат изпълнени преди ние да сме почнали нашите, тежестта на нашия нуклеарен бранш, ще стартира да се понижава.
Управляващите са тръгнали в друга посока - продажба на оборудването, купено за АЕЦ " Белене "
- Бих споделила, че това е близка до невъзможна транзакция, тъй като такова съоръжение не може просто да се препродава сред страните. Ако се трансформират проектите за стартиране в употреба на една към този момент лицензирана или предходна съответните инспекции нуклеарна централа, това не може да стане без позволение или лиценз от производителя. Не виждам по какъв начин " Росатом " ще даде позволение това съоръжение да бъде употребявано в Украйна.
Като социалист по какъв начин гледате на мнението на най-високопоставения социалист в евроинституциите - старшият вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс, който споделя, че " възобновимите източници на сила стават по-евтини с всеки ден, което не може да се каже за нуклеарната сила "?
- Допълващите и базовите енергийни мощности няма по какъв начин да се развиват една без друга. Възобновяемите източници на сила не могат да подсигуряват непрекъснато еднообразно напрежение в елекропреносната мрежа. За да имаш постоянна енергийна система би трябвало да има баланс сред базови и допълващи мощности. България също има доста добър капацитет за развиване на възобновима сила, само че това не може да бъде за сметка на базовите източници. Родината на господин Тимерманс, Нидерландия също работи по план за два нови реактора за нуклеарна сила.
Достъп на АЕЦ до еврофондовете за климата, желаят България и още нуклеарни страни България гласоподава с въздържала се по основните закони от Зелената договорка. Ще има ли задоволително време и задоволително воля да се завърши с приемането на законодателството преди европейските избори?
- Липсата на политическа непоклатимост у нас е проблем, само че това, което на мен ми дава убеденост, че ще се оправим е промишлеността. Българската промишленост е извънредно осведомена с всички законодателни начинания в Европа и те приготвят своите производства. Преходът ще се случи, тъй като хората, които би трябвало да го изпълнят не са политиците, а действителната стопанска система.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ