Плодовете - полезни, но не съвсем
Днешната публикация на нашия гост-автор Станимир Михов е отдадена на. Какво би трябвало да имаме поради, когато похапваме обичаните си плодове, и следва ли да обръщаме внимание на количествата, в случай че целим намаляване?
Всички сме наясно какъв брой потребна и вкусна храна са плодовете. Ето за какво мислим за фруктозата („ фруктус ” – плод), която се намира основно в тях, като за безвреден и даже удобен сурогат на рафинираната бяла захар. Употребата й търпи напредък в диетичното хранене по разбираеми аргументи – опция при диабетно заболели, за възобновяване на спортисти, в хранително-вкусовата индустрия и други Както знаем обаче, всяка монета има своите две страни . Затова е добре да сме осведомени и с минусите на фруктозата.
Какво съставлява фруктозата?
Фруктозата е монозахарид, съдържащ се естествено в доста плодове, зеленчуци, както и в меда. Добавя се и към разнообразни питиета (сода, плодови ароматизирани питиета и пр.). Тя обаче е доста друга от другите захари, тъй като има друг метаболитен път и не е желан източник на сила от мускулите или мозъка. Усвоява се два пъти по-бавно от глюкозата, метаболизира се единствено в черния дроб и е по-липогенна (образува повече мазнини) от глюкозата .
За разлика от глюкозата, тя не предизвиква освобождение на инсулин, т.е. не подтиква производството на лептин – основен хормон за контролиране на апетита. Когато имаме ниски равнища лептин, възприятието за задоволеност понижава, което води до затлъстяване и дисбаланс в съотношението „ добър’’ и „ неприятен ”. Ако консумираме прекалено плодова захар, това потвърдено води до устойчивост към лептина – или другояче казано – обостря ни още повече! Тези фактори провокират опасения по отношение на хронично високия банкет на, защото тя предизвиква образуването/задържането на в тялото повече, в сравнение с други въглехидрати.
Сама по себе си фруктозата е елементарен въглехидрат. Нека си напомним, че простите въглехидрати са формирани от две или повече захарни вериги. Те са сладки, имат ниска хранителна стойност за тялото, само че за разлика от комплицираните въглехидрати, бързо подвигат равнищата на кръвната захар и надлежно повишават инсулина (както знаем, той попречва горенето на мазнини). нормално включва от 40% до 60% въглехидрати (може да варира), като 2/3 от тях е целесъобразно да са комплицирани.
Фруктоза и нейната обмяна в тялото
За някои може да е забавно по какъв начин тъкмо протича обмяната на. Накратко:
- Приема се с храната под формата на дизахарида захароза (захар), като монозахарид с плодове (плодова захар) и с меда (близо 50% фруктоза и 50% галактоза.);
- Абсорбира се в тънките вътрешности посредством облекчена дифузия (GLUT 5);
- Транспортира се до черния дроб, където се усвоява – основни ензими са фруктокиназа (активира фруктозата до фруктозо-1Ф) и алдолаза В (разгражда фруктозо-1Ф);
- В екстрахепаталните тъкани (само при високи концентрации в кръвта) – задейства се от хексокиназа до фруктозо-6Ф, който навлиза в гликолизата. Хексокиназата има дребен афинитет към фруктозата.
* глюкокиназа – глюкозата се фосфорилира от хексокиназа;
* хексокиназа – глюкокиназа в черния дроб;
* екстрахепаталните жлъчни пътища – жлъчните пътища отвън черния дроб.
Храни, източници на фруктоза
Плодове и зеленчуци
Безброй изследвания са открили, че потреблението на плодове и зеленчуци е обвързвана с, поради високото им наличие на потребни фибри. Макар захарта в тях да няма нищо общо с рафинираната, въпреки всичко несъразмерната им доза няма по какъв начин да не докара до дисбаланс и до негативи. Ето за какво не би трябвало да се прекалява с използването им и е най-добре да ги одобряваме сурови или под формата на прясно изстискан сок.
Съдържанието на моно- и дизахариди в зеленчуците е доста ниско и това дава съображение за необятното им приложение като нискоенергийни храни. По-съществени количества захари обаче се съдържат в някои обичайни български консерви от зеленчуци. За съпоставяне:
- 1 буркан домашна лютеница: към 70-80 г захар;
- 1 буркан домашна туршия: към 3 с.л. захар (60 г), т.е. половината от тези захари е фруктоза (останалото глюкоза)
*Данните са взети съгласно обичайни предписания за приготвянето на половин литър буркан (500 г)
Имайки поради, че купешките консерви са доста по-овкусени, е доста значимо да погледнем количествата захар и спомагателните съставки от етикета.
Плодове, съдържащи дребни количества захар:
Червени боровинки : захар 4.3 г; фибри 3.6 г
Малини : захар 5.4 г; фибри 8 г
Къпини : захар 7 г; фибри 7.6 г
Ягоди : захар 7.4 г; фибри 3 г
Диня : захар 9.4 г; фибри 0.6 г
Пъпеш : захар 9.4 г; фибри 0.6 г
*Показаните стойности са за 100 грама плод.
Червените боровинки, малините и къпините са измежду най-препоръчваните плодове при Освен своите мощни антиоксиданти свойства, те съдържат и огромна централизация на фибри, което, от своя страна, ускорява чувството за задоволеност.
Динята и пъпешът са
Всички сме наясно какъв брой потребна и вкусна храна са плодовете. Ето за какво мислим за фруктозата („ фруктус ” – плод), която се намира основно в тях, като за безвреден и даже удобен сурогат на рафинираната бяла захар. Употребата й търпи напредък в диетичното хранене по разбираеми аргументи – опция при диабетно заболели, за възобновяване на спортисти, в хранително-вкусовата индустрия и други Както знаем обаче, всяка монета има своите две страни . Затова е добре да сме осведомени и с минусите на фруктозата.
Какво съставлява фруктозата?
Фруктозата е монозахарид, съдържащ се естествено в доста плодове, зеленчуци, както и в меда. Добавя се и към разнообразни питиета (сода, плодови ароматизирани питиета и пр.). Тя обаче е доста друга от другите захари, тъй като има друг метаболитен път и не е желан източник на сила от мускулите или мозъка. Усвоява се два пъти по-бавно от глюкозата, метаболизира се единствено в черния дроб и е по-липогенна (образува повече мазнини) от глюкозата .
За разлика от глюкозата, тя не предизвиква освобождение на инсулин, т.е. не подтиква производството на лептин – основен хормон за контролиране на апетита. Когато имаме ниски равнища лептин, възприятието за задоволеност понижава, което води до затлъстяване и дисбаланс в съотношението „ добър’’ и „ неприятен ”. Ако консумираме прекалено плодова захар, това потвърдено води до устойчивост към лептина – или другояче казано – обостря ни още повече! Тези фактори провокират опасения по отношение на хронично високия банкет на, защото тя предизвиква образуването/задържането на в тялото повече, в сравнение с други въглехидрати.
Сама по себе си фруктозата е елементарен въглехидрат. Нека си напомним, че простите въглехидрати са формирани от две или повече захарни вериги. Те са сладки, имат ниска хранителна стойност за тялото, само че за разлика от комплицираните въглехидрати, бързо подвигат равнищата на кръвната захар и надлежно повишават инсулина (както знаем, той попречва горенето на мазнини). нормално включва от 40% до 60% въглехидрати (може да варира), като 2/3 от тях е целесъобразно да са комплицирани.
Фруктоза и нейната обмяна в тялото
За някои може да е забавно по какъв начин тъкмо протича обмяната на. Накратко:
- Приема се с храната под формата на дизахарида захароза (захар), като монозахарид с плодове (плодова захар) и с меда (близо 50% фруктоза и 50% галактоза.);
- Абсорбира се в тънките вътрешности посредством облекчена дифузия (GLUT 5);
- Транспортира се до черния дроб, където се усвоява – основни ензими са фруктокиназа (активира фруктозата до фруктозо-1Ф) и алдолаза В (разгражда фруктозо-1Ф);
- В екстрахепаталните тъкани (само при високи концентрации в кръвта) – задейства се от хексокиназа до фруктозо-6Ф, който навлиза в гликолизата. Хексокиназата има дребен афинитет към фруктозата.
* глюкокиназа – глюкозата се фосфорилира от хексокиназа;
* хексокиназа – глюкокиназа в черния дроб;
* екстрахепаталните жлъчни пътища – жлъчните пътища отвън черния дроб.
Храни, източници на фруктоза
Плодове и зеленчуци
Безброй изследвания са открили, че потреблението на плодове и зеленчуци е обвързвана с, поради високото им наличие на потребни фибри. Макар захарта в тях да няма нищо общо с рафинираната, въпреки всичко несъразмерната им доза няма по какъв начин да не докара до дисбаланс и до негативи. Ето за какво не би трябвало да се прекалява с използването им и е най-добре да ги одобряваме сурови или под формата на прясно изстискан сок.
Съдържанието на моно- и дизахариди в зеленчуците е доста ниско и това дава съображение за необятното им приложение като нискоенергийни храни. По-съществени количества захари обаче се съдържат в някои обичайни български консерви от зеленчуци. За съпоставяне:
- 1 буркан домашна лютеница: към 70-80 г захар;
- 1 буркан домашна туршия: към 3 с.л. захар (60 г), т.е. половината от тези захари е фруктоза (останалото глюкоза)
*Данните са взети съгласно обичайни предписания за приготвянето на половин литър буркан (500 г)
Имайки поради, че купешките консерви са доста по-овкусени, е доста значимо да погледнем количествата захар и спомагателните съставки от етикета.
Плодове, съдържащи дребни количества захар:
Червени боровинки : захар 4.3 г; фибри 3.6 г
Малини : захар 5.4 г; фибри 8 г
Къпини : захар 7 г; фибри 7.6 г
Ягоди : захар 7.4 г; фибри 3 г
Диня : захар 9.4 г; фибри 0.6 г
Пъпеш : захар 9.4 г; фибри 0.6 г
*Показаните стойности са за 100 грама плод.
Червените боровинки, малините и къпините са измежду най-препоръчваните плодове при Освен своите мощни антиоксиданти свойства, те съдържат и огромна централизация на фибри, което, от своя страна, ускорява чувството за задоволеност.
Динята и пъпешът са
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ