Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот
Днес централните банки по света се пробват да реализират " инфлация ", измерена през показателя на потребителските цени, от " малко под, само че покрай, 2% ". За да улучат тази цел, през последните десетилетия те инжектират от ден на ден пари в стопанската система и все пак наподобява, че тя им бяга.
Тук ще забележим за какво централните банкери са се захванали с сходно начинание, дали то е вярната задача и по какъв начин политиките им се отразяват върху стопанската система и, още по-важно, върху потребителите и бизнеса.
Защо гоним инфлация?
Идеята за инфлация от 2% се основава на методологическа илюзия. На теоретично ниво, кейнсианските математици (или по-скоро алхимици) вършат следното умозаключение: " По време на растежа на стопанската система цените също се повишават, затова повишаването им и понижаването на покупателната дарба са знаци на просперитета. Затова ние би трябвало да се стремим към лека инфлация, с цел да поддържаме стопанската система растяща. "
За неикономистите, а и за доста представители на специалността, методологията е една от най-скучните сфери на специалността, която даже не се учи в университетите. Затова няма да се спирам на нея, само че ще кажа, че да си избереш случаен исторически интервал и въз основа просто на съпоставяне на две величини, без обстоен разбор на аргументите за динамичността им, постоянно води до неточности.
Затова доста " закони ", които даже участват в учебниците, въобще не са такива, а в най-хубавия случай съставляват просто историческо наблюдаване и нищо повече. Това важи с цялостна мощ за констатацията на кейнсианец, известна като " Закона " на Артър Оукън, съгласно която брутният вътрешен артикул би трябвало да пораства с 4% годишно, с цел да имаме спад на безработицата от 1%.
Как нарастват стоките през днешния ден
Има доста фактори, водещи до ценова динамичност на стоките, а в действителния живот постоянно се следи композиция от тях, нормално тъй като някои от тях водят до други. Ето образците, които най-често се следят:
Увеличаване на паричното предложение - т.е. на печатането на пари от централните банки с по-бърз ритъм от повишаването на продуктивността. Именно това е инфлация в стопанската система, а не растежът на цените, който е разследване и едно от проявленията на инфлацията;
Неестествено увеличение на заема - т.е. кредитна експанзия;
По-бърз растеж на приходите на индивидите, в сравнение с производителността;
Спад на продуктивността, само че не на търсенето - т.е. рецесия на производството, да вземем за пример поради суша или заболявания при земеделската продукция и животните, затваряне на предприятия поради ковид и т.н.;
Покачване на структуроопределящи цени - измежду тях да вземем за пример е петролът, който надали ще поевтинее под настоящото си ниво. Всъщност прогнозата е до края на годината той да нарастне най-малко малко. Това ще удари потребителите по джоба по най-малко няколко метода - ще усили цените на доста артикули поради оскъпяването на превоза им и ще повиши цената на придвижване;
Налагане на налози, регулации и ценови контроли (под на цените) - увеличението на митата е опит от Турция, а в България се пробват регулации, да вземем за пример задължаването на супермаркетите да продават български артикули. Идеята с регулирането на цените на медицинските произведения посредством установяване на таван и битката със " спекулата " беше прекратена, тъй като тя основава дефицити. Това е известно даже и най-слабо стопански грамотните.
През последните години последователността на ценовия напредък се случва по следния опростено показан механизъм: централните банки усилват паричното предложение и/или намаляват изкуствено лихвите. Новият на ниска цена паричен запас, който нормално първо доближава до финансовата система, се употребява от банките за увеличение на паричното предложение посредством кредитната агресия.
Понижаването на лихвите по заемите води до изстрелване на кредитирането, което основава чувство за повишена покупателна дарба и бизнес интензивност. Тези явления, от своя страна, усилват търсенето на артикули и услуги, което води до тяхното повишаване - по този начин показателят на потребителските цени пораства и разговорно чуваме за повишаване на " инфлацията ". Връщайки се към образеца от предходната точка, точно заради тази причина доста икономисти си мислят, че повишаването на цените значи разцвет и по тази причина те би трябвало да порастват.
" Инфлацията " е имагинерна
В стопански смисъл, инфлация значи увеличение на паричното предложение. Ръста на потребителските цени е просто едно от нейните проявления. Да забележим обаче какво съставлява показателят на потребителските цени (ИПЦ).
Това е статистическа междинна големина, която употребява голям брой от крайни потребителски артикули със своето релативно тегло, чиито ценови промени в границите на избран интервал от време, да вземем за пример месец, тримесечие, полугодие или година, ни дава краен резултат - показател, който би трябвало да покаже с какъв брой са се трансформирали цените въобще.
Проблемите с показателя са доста. Първо, той изключва цели браншове на стопанската система, да вземем за пример финансовият, който е първият адресат на новосъздадените от централните банки пари. Второ, той не носи никаква стойност за потребителите в сегашния миг. По хипотеза, Идеологически подривни центрове демонстрира данни със задна дата, само че никой жив човек, с изключение на икономистите, няма потребност от тях - членовете на едно домакинство пазарят през днешния ден, какво значение има по какъв начин съгласно статистиците в Национален статистически институт са се движили цените през март? Те към този момент знаят това с джоба си.
Трето, и това е може би най-важното, Идеологически подривни центрове не се отнася към нито един автентичен консуматор, тъй като той включва необятна кошница от артикули. Какво значение има за някой в Студентски град, че през предишния месец цените на въглищата или канализационните услуги в Шумен, които са два и половина пъти по-ниски от тези в Стара Загора, са поскъпнали, когато той желае да си купи примерно бира и книги? Ако желае пък да си купи водка, то тогава статистиката ще е изцяло сляпа, тъй като за разлика от бирата тя въобще не влиза в Идеологически подривни центрове, макар че в " живия живот " ние виждаме какви са цените в магазина във всеки един миг и можем да си дадем сметка за ценовите динамичности.
Поради тези си характерности Идеологически подривни центрове може да се употребява единствено за доста общи стопански наблюдения, въпреки че съгласно мен не е подобаващ даже за това. Надолу, въпреки да е теоретично погрешно, ще употребявам " инфлация " и " дефлация " в разговорния им смисъл, надлежно на " повишаване/понижаване на общото ниво на цените ". Читателят обаче би трябвало да знае, че става въпрос за динамичности на Идеологически подривни центрове. Където мога, ще приказвам за съответни артикули.
Първо обаче би трябвало да забележим за какво по време на естествена криза, която е възстановителен развой в стопанската система и като такава не би трябвало да се боим от нея, се следи " дефлация ".
Възстановяването на стопанската система без намеса на централните банки
В началото на рецесията, банковият заем се свива. Колкото по-дълбока е тя, толкоз по-силна е контракцията, като от време на време може заемането на средства съвсем да замре. Това поражда противоположния феномен на кредитната агресия и общото ниво на цените стартира да намалява; следи се " дефлация ".
Паралелно с това лихвите по заемите стартират да се повишават, дружно с условията към кредитополучателите. Това лимитира още повече достъпа до финансиране, респективно покупателната дарба се свива, търсенето спада и крайните потребителски цени - също.
Те се отразяват надолу по веригата и цените в финансовите браншове също стартират да понижават. Ако потребителите търсят по-малко мебели, това значи намаление на търсенето на машините, с които се създават такива, на аварийните елементи, на логистиката и на самия дървен материал, да вземем за пример.
За нея спомагат и банкрутите на фирмите, които не е трябвало да бъдат създавани въобще и които са можели да съществуват единствено поради преференциалните заеми. Когато лихвите нарастват, техният бизнес става недоходоносен и мъчно може да съществува повече. Това води до банкрути и до обезценяване на финансовите артикули, употребявани от фирмите.
Пример: в случай че един ресторант е почнал активност, примамен от ниските заеми, когато те се повишат, компанията банкрутира. В този случай, да вземем за пример в случай че масите са купени за 200 лева броя, банката ще би трябвало да ги разпродаде, с цел да " избие " заетите средства или най-малко част от тях. Така новите притежатели ще могат да ги купят за, да кажем, 100 лева, което им оставя повече средства за други потребности като маркетинг, кухненско съоръжение и така нататък Същото се следи и при дълготрайни потребителски артикули, като жилищата и колите.
Този развой съставлява разпродажба на неправилните вложения, подбудени от кредитната агресия, пренасочване на активите към по-желани от самите консуматори потребности и " изцеление " на стопанската система, с цел да може да стартира естественият ѝ напредък след рецесията.
Икономическото " възобновяване " през днешния ден
Както и през 2008 година, централните банки през днешния ден стартираха великански стратегии за количествени удобства. Само в Съединени американски щати те към този момент са на стойност над 2,5 трлн. $, в Европейския съюз също главният лихвен % е на негативна стойност и се печатат пари, а обособените страни, в това число и България, осъществяват стратегии на обезпечени от държавното управление безлихвени заеми, отпускат средства за " поддържане " на заетостта и така нататък
Целта е да се спре рецесията, само че аргументите са политически, а не стопански. Никой не желае да е отпред на една страна, когато безработицата пораства, а бизнесите банкрутират. На процедура обаче посредством печатането на колосални количества ликвидност се стопира оздравителния развой в стопанската система. Нещо повече, това води до основаването на още по-грандиозни предприемачески и потребителски неточности.
Това значи, че когато централните банки се намесят, те в действителност могат да основат илюзията за " възобновяване ", само че на тежка цена. От една страна, това стопира възобновяване на стопанската система. От друга, това оказва отрицателни резултати върху потреблението и цените. Да забележим какви са те.
Какво ще се случи с цените в актуалната криза
Моята прогноза е, че даже и невижданите старания на централните банки и печатането на пари не може да спре някои аспекти на действителното възобновяване. Затова цените на трайните потребителски артикули ще спаднат. Тук се включват неща като коли, тв приемници, смарт телефони, таблети, евентуално бяла и сива техника.
Въпреки всички държавно обезпечени заеми и безлихвените заеми за хората, потреблението на такива артикули по всяка възможност ще спадне, тъй като в изискванията на стопански риск купувачите са по-склонни към деликатни покупки. Същевременно, както към този момент загатнах лихвените проценти най-малко по ипотеки се повишават, което безспорно ще ограничи търсенето. Очаквам да последва сходна динамичност и по потребителските заеми, и по корпоративните.
Резултатът от това ще е облагодателстване за хората, които разполагат с пари в брой, за сметка на всички, които закупуват сходни активи на погашение и които са по-голямата част от потребителите, изключително като се има поради надуването на имотния балон в огромните градове на България през последните години.
Дори и това да не се отрази от Идеологически подривни центрове, в реалност покупателната дарба на $ и еврото, а поради това и на лв., ще се намалят. Затова въпреки и данните да не демонстрират в цялостна степен " инфлация ", действително ще можем да купуваме по-малко артикули и услуги със средствата си. Това е изключително правилно за крайни потребителски артикули като питателните да вземем за пример, чието търсене надали ще се намали или доста - в последна сметка, ние всеки ден би трябвало да се храним, до момента в който апартамент купуваме няколко пъти в живота си, в случай че и тогава.
Затова нагоре загатнах, че Идеологически подривни центрове не отразява действителния живот - при някои активи ще има поевтиняване, до момента в който при други ще се следи повишаване, в това число номинално, действително или двете.
Други резултати от инфлацията
Същевременно печатането на пари няма да се окаже без своите последствия. В един миг то ще подрине покупателна дарба на потребителите, както ще забележим по-долу. Така краткотрайните потребителски артикули ще нарастнат още повече, изключително в случай че (или когато) цената на петрола стартира да се повишава. Но то ще докара и до други резултати.
Ефект на Кантийон - преразпределение на благосъстояние
Новосъздадените милиарди парични единици не се популяризират отмерено в икономическата система. Те постоянно имат първи получатели, след които се просмукват до останалите. Този развой лишава време, през което цените се поправят.
Докато първите рецепиенти на новонапечатаните средства могат да се радват на липса на ценова динамичност, до момента в който за последните получатели цените, изключително на най-търсените артикули, ще набъбнат. Тоест първите получават действително повишение на стандарта на живот за сметка на последните, които изпитват действително намаление на стандарта на живот.
Удар по хората с закрепени приходи и обедняване на популацията в Европа като цяло
Предишният пункт е изключително правилен за пенсионерите, безработните и хората с закрепени приходи. Те нормално са по-назад измежду получателите на парите, което значи, че със същото номинално количество от тях могат да си купят по-малко артикули.
Една от аргументите за затварянето на стопанските системи беше предпазването на възрастните от ковид. Само че политиките на централните банки няма да спомогнат те да живеят почтени старини. В последна сметка, коства ли си да оцелееш физически, в случай че в бъдеще си изправен пред унижението и нищетата на бедността?
Унищожаване на спестяванията
Докато лихвите по ипотеките и потребителските заеми нарастват, тези по депозитите към този момент са на дъното. Това не е изненадващо, при все това главният лихвен % в еврозоната е на -0,5% и също е негативен и в България.
Резултатът е елиминиране на тласъците за икономисване - феномен, който се следи от години. Именно заради тази причина доста хора и бизнеси в България нямат средствата, с които да оцелеят, в случай че изгубят приходите си; освен това, през последните години те се " нагълтаха " с заеми, които в този момент изпитват усложнения да обслужват.
Това е тежко състояние за самите тях, само че и утежнява икономическата обстановка въобще. Именно спестяванията, а не печатането на пари, е основата за стопански напредък. Ако няма спестени средства, не можем да произвеждаме; в случай че беше противоположното, Зимбабве щеше да е най-богатата страна по света.
Така политиките на централните банки унищожават естественото възобновяване и подтикват икономическите сътрудници да са по-безразсъдни и небогати, в сравнение с биха били другояче, тъй като в исторически проект, когато лихвите не са били негативни, индивидите и бизнесите са имали заделени пари " за черни дни ".
Създаване на честен риск
Когато някой влага неправилно, той би трябвало да изгуби вложението си. Точно противоположното се случи с комерсиалните банки през 2008 година, противоположното ще се случи и през днешния ден. Тогава те бяха избавени, евентуално ще станем очевидци на епизод втори от това и в този момент.
Когато не научиш верните уроци от грешките си, ти ще ги повтаряш. Същото важи и за институциите. Елиминирането на опцията от банкрути за банките основава честен риск - т.е. предпоставките те да позволен същите неточности и през днешния ден. Вместо да ги избавят, централните банки би трябвало да ги оставят да научат мъчителния си урок, с цел да се впускат в безконтролно кредитиране в бъдеще. Това обаче надали ще се случи, точно тъй като не е политически преференциално.
Стагфлация
Да, някои цени ще спаднат в актуалната криза. Други ще се повишат, а покупателната мощ на парите ще спадне. Това е по този начин, тъй като сме очевидци на инфлация в икономическия смисъл на понятието.
Понижаването на покупателната дарба, в композиция със срутва на брутния вътрешен артикул, води до положение, наречено стагфлация. Това е изключително тежко за хората, тъй като значително от тях по едно и също време губят приходите си, оставайки безработни, и са изправени пред повишаване на цената на живота.
Потребителски или политически разцвет?
Всъщност всички стратегии на централните банки и държавните управления са непотребни. Те не оставиха пазарът да се поправя през 2008 година, не го оставят и през днешния ден. Това надува още по-големи балони и намалява още повече покупателната дарба на популацията. Същевременно опитът за подкрепяне на кредитната агресия посредством инфлиране на валутата понижава покупателната дарба на еврото, доларът и лв. в действително изражение.
Така вместо да имаме банкрути и безработица за къс интервал от време, ставаме очевидци на " спасяването " на фирмите, което пречи на икономическата промяна, и на повишение на цената на живот. В реалност ни би трябвало тъкмо противоположното - секуларна криза и " дефлация ", която да увеличи стандарта на хората, вместо да те търпят удар всякога, когато отидат в магазина. /money.bg
Тук ще забележим за какво централните банкери са се захванали с сходно начинание, дали то е вярната задача и по какъв начин политиките им се отразяват върху стопанската система и, още по-важно, върху потребителите и бизнеса.
Защо гоним инфлация?
Идеята за инфлация от 2% се основава на методологическа илюзия. На теоретично ниво, кейнсианските математици (или по-скоро алхимици) вършат следното умозаключение: " По време на растежа на стопанската система цените също се повишават, затова повишаването им и понижаването на покупателната дарба са знаци на просперитета. Затова ние би трябвало да се стремим към лека инфлация, с цел да поддържаме стопанската система растяща. "
За неикономистите, а и за доста представители на специалността, методологията е една от най-скучните сфери на специалността, която даже не се учи в университетите. Затова няма да се спирам на нея, само че ще кажа, че да си избереш случаен исторически интервал и въз основа просто на съпоставяне на две величини, без обстоен разбор на аргументите за динамичността им, постоянно води до неточности.
Затова доста " закони ", които даже участват в учебниците, въобще не са такива, а в най-хубавия случай съставляват просто историческо наблюдаване и нищо повече. Това важи с цялостна мощ за констатацията на кейнсианец, известна като " Закона " на Артър Оукън, съгласно която брутният вътрешен артикул би трябвало да пораства с 4% годишно, с цел да имаме спад на безработицата от 1%.
Как нарастват стоките през днешния ден
Има доста фактори, водещи до ценова динамичност на стоките, а в действителния живот постоянно се следи композиция от тях, нормално тъй като някои от тях водят до други. Ето образците, които най-често се следят:
Увеличаване на паричното предложение - т.е. на печатането на пари от централните банки с по-бърз ритъм от повишаването на продуктивността. Именно това е инфлация в стопанската система, а не растежът на цените, който е разследване и едно от проявленията на инфлацията;
Неестествено увеличение на заема - т.е. кредитна експанзия;
По-бърз растеж на приходите на индивидите, в сравнение с производителността;
Спад на продуктивността, само че не на търсенето - т.е. рецесия на производството, да вземем за пример поради суша или заболявания при земеделската продукция и животните, затваряне на предприятия поради ковид и т.н.;
Покачване на структуроопределящи цени - измежду тях да вземем за пример е петролът, който надали ще поевтинее под настоящото си ниво. Всъщност прогнозата е до края на годината той да нарастне най-малко малко. Това ще удари потребителите по джоба по най-малко няколко метода - ще усили цените на доста артикули поради оскъпяването на превоза им и ще повиши цената на придвижване;
Налагане на налози, регулации и ценови контроли (под на цените) - увеличението на митата е опит от Турция, а в България се пробват регулации, да вземем за пример задължаването на супермаркетите да продават български артикули. Идеята с регулирането на цените на медицинските произведения посредством установяване на таван и битката със " спекулата " беше прекратена, тъй като тя основава дефицити. Това е известно даже и най-слабо стопански грамотните.
През последните години последователността на ценовия напредък се случва по следния опростено показан механизъм: централните банки усилват паричното предложение и/или намаляват изкуствено лихвите. Новият на ниска цена паричен запас, който нормално първо доближава до финансовата система, се употребява от банките за увеличение на паричното предложение посредством кредитната агресия.
Понижаването на лихвите по заемите води до изстрелване на кредитирането, което основава чувство за повишена покупателна дарба и бизнес интензивност. Тези явления, от своя страна, усилват търсенето на артикули и услуги, което води до тяхното повишаване - по този начин показателят на потребителските цени пораства и разговорно чуваме за повишаване на " инфлацията ". Връщайки се към образеца от предходната точка, точно заради тази причина доста икономисти си мислят, че повишаването на цените значи разцвет и по тази причина те би трябвало да порастват.
" Инфлацията " е имагинерна
В стопански смисъл, инфлация значи увеличение на паричното предложение. Ръста на потребителските цени е просто едно от нейните проявления. Да забележим обаче какво съставлява показателят на потребителските цени (ИПЦ).
Това е статистическа междинна големина, която употребява голям брой от крайни потребителски артикули със своето релативно тегло, чиито ценови промени в границите на избран интервал от време, да вземем за пример месец, тримесечие, полугодие или година, ни дава краен резултат - показател, който би трябвало да покаже с какъв брой са се трансформирали цените въобще.
Проблемите с показателя са доста. Първо, той изключва цели браншове на стопанската система, да вземем за пример финансовият, който е първият адресат на новосъздадените от централните банки пари. Второ, той не носи никаква стойност за потребителите в сегашния миг. По хипотеза, Идеологически подривни центрове демонстрира данни със задна дата, само че никой жив човек, с изключение на икономистите, няма потребност от тях - членовете на едно домакинство пазарят през днешния ден, какво значение има по какъв начин съгласно статистиците в Национален статистически институт са се движили цените през март? Те към този момент знаят това с джоба си.
Трето, и това е може би най-важното, Идеологически подривни центрове не се отнася към нито един автентичен консуматор, тъй като той включва необятна кошница от артикули. Какво значение има за някой в Студентски град, че през предишния месец цените на въглищата или канализационните услуги в Шумен, които са два и половина пъти по-ниски от тези в Стара Загора, са поскъпнали, когато той желае да си купи примерно бира и книги? Ако желае пък да си купи водка, то тогава статистиката ще е изцяло сляпа, тъй като за разлика от бирата тя въобще не влиза в Идеологически подривни центрове, макар че в " живия живот " ние виждаме какви са цените в магазина във всеки един миг и можем да си дадем сметка за ценовите динамичности.
Поради тези си характерности Идеологически подривни центрове може да се употребява единствено за доста общи стопански наблюдения, въпреки че съгласно мен не е подобаващ даже за това. Надолу, въпреки да е теоретично погрешно, ще употребявам " инфлация " и " дефлация " в разговорния им смисъл, надлежно на " повишаване/понижаване на общото ниво на цените ". Читателят обаче би трябвало да знае, че става въпрос за динамичности на Идеологически подривни центрове. Където мога, ще приказвам за съответни артикули.
Първо обаче би трябвало да забележим за какво по време на естествена криза, която е възстановителен развой в стопанската система и като такава не би трябвало да се боим от нея, се следи " дефлация ".
Възстановяването на стопанската система без намеса на централните банки
В началото на рецесията, банковият заем се свива. Колкото по-дълбока е тя, толкоз по-силна е контракцията, като от време на време може заемането на средства съвсем да замре. Това поражда противоположния феномен на кредитната агресия и общото ниво на цените стартира да намалява; следи се " дефлация ".
Паралелно с това лихвите по заемите стартират да се повишават, дружно с условията към кредитополучателите. Това лимитира още повече достъпа до финансиране, респективно покупателната дарба се свива, търсенето спада и крайните потребителски цени - също.
Те се отразяват надолу по веригата и цените в финансовите браншове също стартират да понижават. Ако потребителите търсят по-малко мебели, това значи намаление на търсенето на машините, с които се създават такива, на аварийните елементи, на логистиката и на самия дървен материал, да вземем за пример.
За нея спомагат и банкрутите на фирмите, които не е трябвало да бъдат създавани въобще и които са можели да съществуват единствено поради преференциалните заеми. Когато лихвите нарастват, техният бизнес става недоходоносен и мъчно може да съществува повече. Това води до банкрути и до обезценяване на финансовите артикули, употребявани от фирмите.
Пример: в случай че един ресторант е почнал активност, примамен от ниските заеми, когато те се повишат, компанията банкрутира. В този случай, да вземем за пример в случай че масите са купени за 200 лева броя, банката ще би трябвало да ги разпродаде, с цел да " избие " заетите средства или най-малко част от тях. Така новите притежатели ще могат да ги купят за, да кажем, 100 лева, което им оставя повече средства за други потребности като маркетинг, кухненско съоръжение и така нататък Същото се следи и при дълготрайни потребителски артикули, като жилищата и колите.
Този развой съставлява разпродажба на неправилните вложения, подбудени от кредитната агресия, пренасочване на активите към по-желани от самите консуматори потребности и " изцеление " на стопанската система, с цел да може да стартира естественият ѝ напредък след рецесията.
Икономическото " възобновяване " през днешния ден
Както и през 2008 година, централните банки през днешния ден стартираха великански стратегии за количествени удобства. Само в Съединени американски щати те към този момент са на стойност над 2,5 трлн. $, в Европейския съюз също главният лихвен % е на негативна стойност и се печатат пари, а обособените страни, в това число и България, осъществяват стратегии на обезпечени от държавното управление безлихвени заеми, отпускат средства за " поддържане " на заетостта и така нататък
Целта е да се спре рецесията, само че аргументите са политически, а не стопански. Никой не желае да е отпред на една страна, когато безработицата пораства, а бизнесите банкрутират. На процедура обаче посредством печатането на колосални количества ликвидност се стопира оздравителния развой в стопанската система. Нещо повече, това води до основаването на още по-грандиозни предприемачески и потребителски неточности.
Това значи, че когато централните банки се намесят, те в действителност могат да основат илюзията за " възобновяване ", само че на тежка цена. От една страна, това стопира възобновяване на стопанската система. От друга, това оказва отрицателни резултати върху потреблението и цените. Да забележим какви са те.
Какво ще се случи с цените в актуалната криза
Моята прогноза е, че даже и невижданите старания на централните банки и печатането на пари не може да спре някои аспекти на действителното възобновяване. Затова цените на трайните потребителски артикули ще спаднат. Тук се включват неща като коли, тв приемници, смарт телефони, таблети, евентуално бяла и сива техника.
Въпреки всички държавно обезпечени заеми и безлихвените заеми за хората, потреблението на такива артикули по всяка възможност ще спадне, тъй като в изискванията на стопански риск купувачите са по-склонни към деликатни покупки. Същевременно, както към този момент загатнах лихвените проценти най-малко по ипотеки се повишават, което безспорно ще ограничи търсенето. Очаквам да последва сходна динамичност и по потребителските заеми, и по корпоративните.
Резултатът от това ще е облагодателстване за хората, които разполагат с пари в брой, за сметка на всички, които закупуват сходни активи на погашение и които са по-голямата част от потребителите, изключително като се има поради надуването на имотния балон в огромните градове на България през последните години.
Дори и това да не се отрази от Идеологически подривни центрове, в реалност покупателната дарба на $ и еврото, а поради това и на лв., ще се намалят. Затова въпреки и данните да не демонстрират в цялостна степен " инфлация ", действително ще можем да купуваме по-малко артикули и услуги със средствата си. Това е изключително правилно за крайни потребителски артикули като питателните да вземем за пример, чието търсене надали ще се намали или доста - в последна сметка, ние всеки ден би трябвало да се храним, до момента в който апартамент купуваме няколко пъти в живота си, в случай че и тогава.
Затова нагоре загатнах, че Идеологически подривни центрове не отразява действителния живот - при някои активи ще има поевтиняване, до момента в който при други ще се следи повишаване, в това число номинално, действително или двете.
Други резултати от инфлацията
Същевременно печатането на пари няма да се окаже без своите последствия. В един миг то ще подрине покупателна дарба на потребителите, както ще забележим по-долу. Така краткотрайните потребителски артикули ще нарастнат още повече, изключително в случай че (или когато) цената на петрола стартира да се повишава. Но то ще докара и до други резултати.
Ефект на Кантийон - преразпределение на благосъстояние
Новосъздадените милиарди парични единици не се популяризират отмерено в икономическата система. Те постоянно имат първи получатели, след които се просмукват до останалите. Този развой лишава време, през което цените се поправят.
Докато първите рецепиенти на новонапечатаните средства могат да се радват на липса на ценова динамичност, до момента в който за последните получатели цените, изключително на най-търсените артикули, ще набъбнат. Тоест първите получават действително повишение на стандарта на живот за сметка на последните, които изпитват действително намаление на стандарта на живот.
Удар по хората с закрепени приходи и обедняване на популацията в Европа като цяло
Предишният пункт е изключително правилен за пенсионерите, безработните и хората с закрепени приходи. Те нормално са по-назад измежду получателите на парите, което значи, че със същото номинално количество от тях могат да си купят по-малко артикули.
Една от аргументите за затварянето на стопанските системи беше предпазването на възрастните от ковид. Само че политиките на централните банки няма да спомогнат те да живеят почтени старини. В последна сметка, коства ли си да оцелееш физически, в случай че в бъдеще си изправен пред унижението и нищетата на бедността?
Унищожаване на спестяванията
Докато лихвите по ипотеките и потребителските заеми нарастват, тези по депозитите към този момент са на дъното. Това не е изненадващо, при все това главният лихвен % в еврозоната е на -0,5% и също е негативен и в България.
Резултатът е елиминиране на тласъците за икономисване - феномен, който се следи от години. Именно заради тази причина доста хора и бизнеси в България нямат средствата, с които да оцелеят, в случай че изгубят приходите си; освен това, през последните години те се " нагълтаха " с заеми, които в този момент изпитват усложнения да обслужват.
Това е тежко състояние за самите тях, само че и утежнява икономическата обстановка въобще. Именно спестяванията, а не печатането на пари, е основата за стопански напредък. Ако няма спестени средства, не можем да произвеждаме; в случай че беше противоположното, Зимбабве щеше да е най-богатата страна по света.
Така политиките на централните банки унищожават естественото възобновяване и подтикват икономическите сътрудници да са по-безразсъдни и небогати, в сравнение с биха били другояче, тъй като в исторически проект, когато лихвите не са били негативни, индивидите и бизнесите са имали заделени пари " за черни дни ".
Създаване на честен риск
Когато някой влага неправилно, той би трябвало да изгуби вложението си. Точно противоположното се случи с комерсиалните банки през 2008 година, противоположното ще се случи и през днешния ден. Тогава те бяха избавени, евентуално ще станем очевидци на епизод втори от това и в този момент.
Когато не научиш верните уроци от грешките си, ти ще ги повтаряш. Същото важи и за институциите. Елиминирането на опцията от банкрути за банките основава честен риск - т.е. предпоставките те да позволен същите неточности и през днешния ден. Вместо да ги избавят, централните банки би трябвало да ги оставят да научат мъчителния си урок, с цел да се впускат в безконтролно кредитиране в бъдеще. Това обаче надали ще се случи, точно тъй като не е политически преференциално.
Стагфлация
Да, някои цени ще спаднат в актуалната криза. Други ще се повишат, а покупателната мощ на парите ще спадне. Това е по този начин, тъй като сме очевидци на инфлация в икономическия смисъл на понятието.
Понижаването на покупателната дарба, в композиция със срутва на брутния вътрешен артикул, води до положение, наречено стагфлация. Това е изключително тежко за хората, тъй като значително от тях по едно и също време губят приходите си, оставайки безработни, и са изправени пред повишаване на цената на живота.
Потребителски или политически разцвет?
Всъщност всички стратегии на централните банки и държавните управления са непотребни. Те не оставиха пазарът да се поправя през 2008 година, не го оставят и през днешния ден. Това надува още по-големи балони и намалява още повече покупателната дарба на популацията. Същевременно опитът за подкрепяне на кредитната агресия посредством инфлиране на валутата понижава покупателната дарба на еврото, доларът и лв. в действително изражение.
Така вместо да имаме банкрути и безработица за къс интервал от време, ставаме очевидци на " спасяването " на фирмите, което пречи на икономическата промяна, и на повишение на цената на живот. В реалност ни би трябвало тъкмо противоположното - секуларна криза и " дефлация ", която да увеличи стандарта на хората, вместо да те търпят удар всякога, когато отидат в магазина. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ