Романтика вместо пари на корта, „Ролан Гарос“ преди 50 г.
Днес огромният тенис значи и огромни пари. Спортът е измежду най-комерсиалните, а началото на този развой е през 1968-а, когато Съветът на шампионатите от Големия шлем позволява на експерти да вземат участие. По подигравка на ориста шампионката на „ Ролан Гарос “ същата година е аматьорка – американката Нанси Ричи. Така тя няма право да получи полагащия й се награден фонд, възлизащ на 5000 франка (равняващи се на близо 8000 евро днес).
„ Беше извънредно, само че такива бяха разпоредбите – споделя 75-годишната Ричи. – Почти всички американки тогава бяхме с аматьорски статут и не можехме да получаваме пари от наградни фондове. “
И до момента тя е единствената тенисистка печелила купа от Големия шлем с непрофесионален статут и надали ще има друга. Няколко седмици по-късно Ричи е в Куинс, където тогава има и шампионат за дами. Но и двата финала са анулирани поради дъжд, а за достигането си до женския тя
получава ваучер на стойност 250 паунда.
„ Ако бяха пари, щях да ги вложа в банката, само че с ваучера трябваше да си купя нещо – спомня си Ричи. – Нямах визия какво тъкмо, само че след това обиколих магазините и видях един порцеланов сервиз, който доста ми хареса. Пратих го вкъщи, само че от този момент съм го употребила единствено два пъти. “
Тенисистката въпреки всичко става професионалистка и даже е членка на „ Оригиналните 9 “, които през 1970-а се отделят от формалните шампионати и вършат своя верига. Впоследствие организацията се трансформира в Женската тенис асоциация (WTA), която и до през днешния ден управлява женския тенис.
„ Дотогава можех да си платя хотела, не изключително първокласен, и храната – признава Ричи. – Имах шанс, че родителите ми не ме изгониха от у дома. До 70-а живях при тях, след това се омъжих. Сега нещата са напълно разнообразни. “
Тя счита, че в основата на успехите й е била по-добрата физическа подготовка.
„ Момичетата, които бяха станали професионалистки, непрестанно пътуваха, играеха по една среща дневно и още веднъж тръгваха нанякъде – споделя Ричи. – Не съм сигурна дали тогава играеха цялостни мачове. Нямаха опция да упражняват пълноценно като мен. Затова съм побеждавала
даже Били Джийн Кинг, просто бях в доста по-добра форма от нея. “
Париж през 1968-а е много по-различен от през днешния ден. Тогава френската столица е разтърсвана от вълнения, превозът е неподвижен и доста от участниците на „ Ролан Гарос “ не съумяват да стигнат до комплекса, което води до огромен брой отводи в първия кръг. Братът на Ричи – Клиф, каца в Люксембург дружно със свои сътрудници и заплаща 100 $ за такси до Париж.
Помня, че уредниците ни помолиха да се преместим по-близо до комплекса, защото нямали бензин за колите, с които ни караха – спомня си Нанси. – Смених три хотела. Беше извънредно, телефоните не работеха и не можехме да се обадим у дома, с цел да успокоим околните си. Навсякъде из града бяха разпилени отпадъци, като че ли бяхме в тъмните епохи. Но тъкмо когато завоюва купата, стачката свърши и съумях да се обяда на родителите ми и да им кажа, че съм шампионка. Беше необикновено! “
Липсата на връзка с татко й е проблем, защото точно той се явява неин треньор, въпреки и от разстояние. Но поради стачките брат й не съумява да напусне Париж след отпадането си при мъжете и по този начин неналичието е запълнена.
„ Не съм сигурна дали той щеше да остане поради мен, само че нямаше избор – споделя Ричи. – Извадих огромен шанс, защото той се оказа също толкоз добър в наставленията, колкото и татко ми. Мисля, че това беше ключът към триумфа. Трябва да му дам половината от трофея, тъй като няма по какъв начин да му да половината от наградния фонд. “
Но американката не би заменила романтиката от тези времена с големите суми от наградни
фондове в този момент.
„ Страхотно е като си помисля, че ние сложихме началото на професионалния тенис за дами – споделя тя. – А и през днешния ден надали щях да печеля огромни суми. Аз съм едвам 158 сантиметра и нямаше да имам огромни шансове против девойките по над 180 см, които играят в този момент. “
Сегашните тенисистки разполагат с армии от почитатели, които ги засипват с лайкове в обществените мрежи. Но и в тези времена Ричи не е страдала от липса на внимание.
„ Получавах много писма, само че не им отговарях – спомня си Нанси. – Веднъж се прибрах от Австралия, а майка ми ми сподели: „ Сигурно ще ме убиеш, само че си пиша с Мери, която толкоз те харесва “. Така трябваше да стартира преписка с едно английско момиче. Сега е най-хубавата ми другарка. Помня, че през 68-а пристигна дружно със свои приятелки на „ Ролан Гарос “. Бяха отседнали в хотел на повече от 10 км от кортовете и всеки ден идваха пешком до тях. Наистина не можех да си показва за какво го вършат. “
Сега обаче ходенето е обичаното занятие на Ричи. Преди 18 години тя чупи крайник и от този момент не играе тенис, а поддържа форма с разходки от по 5-6 км в локален парк. От спорта й е останала пристрастеността към достиженията. „ Навъртяла съм 500 км от 1 януари до момента “, твърди тя.
Днешният тенис не й е доста забавен. „ Сега играта е „ Бум, взрив, взрив и след това взрив “, няма разнообразни стилове, няма сервис-мрежа – счита Нанси. – Понякога ми става скучно да ги виждам. “ Но въпреки всичко е любопитна кой ще вдигне трофея на „ Сюзан Ленглен “ 50 години след нея.
„ Наистина желая да видя Симона Халеп като шампионка, тъй като стигна толкоз близо в последните години – споделя Ричи. – Може би в този момент ще е нейната година. Но и Петра Квитова прави добър сезон. “
„ Беше извънредно, само че такива бяха разпоредбите – споделя 75-годишната Ричи. – Почти всички американки тогава бяхме с аматьорски статут и не можехме да получаваме пари от наградни фондове. “
И до момента тя е единствената тенисистка печелила купа от Големия шлем с непрофесионален статут и надали ще има друга. Няколко седмици по-късно Ричи е в Куинс, където тогава има и шампионат за дами. Но и двата финала са анулирани поради дъжд, а за достигането си до женския тя
получава ваучер на стойност 250 паунда. „ Ако бяха пари, щях да ги вложа в банката, само че с ваучера трябваше да си купя нещо – спомня си Ричи. – Нямах визия какво тъкмо, само че след това обиколих магазините и видях един порцеланов сервиз, който доста ми хареса. Пратих го вкъщи, само че от този момент съм го употребила единствено два пъти. “
Тенисистката въпреки всичко става професионалистка и даже е членка на „ Оригиналните 9 “, които през 1970-а се отделят от формалните шампионати и вършат своя верига. Впоследствие организацията се трансформира в Женската тенис асоциация (WTA), която и до през днешния ден управлява женския тенис.
„ Дотогава можех да си платя хотела, не изключително първокласен, и храната – признава Ричи. – Имах шанс, че родителите ми не ме изгониха от у дома. До 70-а живях при тях, след това се омъжих. Сега нещата са напълно разнообразни. “
Тя счита, че в основата на успехите й е била по-добрата физическа подготовка.
„ Момичетата, които бяха станали професионалистки, непрестанно пътуваха, играеха по една среща дневно и още веднъж тръгваха нанякъде – споделя Ричи. – Не съм сигурна дали тогава играеха цялостни мачове. Нямаха опция да упражняват пълноценно като мен. Затова съм побеждавала
даже Били Джийн Кинг, просто бях в доста по-добра форма от нея. “ Париж през 1968-а е много по-различен от през днешния ден. Тогава френската столица е разтърсвана от вълнения, превозът е неподвижен и доста от участниците на „ Ролан Гарос “ не съумяват да стигнат до комплекса, което води до огромен брой отводи в първия кръг. Братът на Ричи – Клиф, каца в Люксембург дружно със свои сътрудници и заплаща 100 $ за такси до Париж.
Помня, че уредниците ни помолиха да се преместим по-близо до комплекса, защото нямали бензин за колите, с които ни караха – спомня си Нанси. – Смених три хотела. Беше извънредно, телефоните не работеха и не можехме да се обадим у дома, с цел да успокоим околните си. Навсякъде из града бяха разпилени отпадъци, като че ли бяхме в тъмните епохи. Но тъкмо когато завоюва купата, стачката свърши и съумях да се обяда на родителите ми и да им кажа, че съм шампионка. Беше необикновено! “
Липсата на връзка с татко й е проблем, защото точно той се явява неин треньор, въпреки и от разстояние. Но поради стачките брат й не съумява да напусне Париж след отпадането си при мъжете и по този начин неналичието е запълнена.
„ Не съм сигурна дали той щеше да остане поради мен, само че нямаше избор – споделя Ричи. – Извадих огромен шанс, защото той се оказа също толкоз добър в наставленията, колкото и татко ми. Мисля, че това беше ключът към триумфа. Трябва да му дам половината от трофея, тъй като няма по какъв начин да му да половината от наградния фонд. “
Но американката не би заменила романтиката от тези времена с големите суми от наградни
фондове в този момент. „ Страхотно е като си помисля, че ние сложихме началото на професионалния тенис за дами – споделя тя. – А и през днешния ден надали щях да печеля огромни суми. Аз съм едвам 158 сантиметра и нямаше да имам огромни шансове против девойките по над 180 см, които играят в този момент. “
Сегашните тенисистки разполагат с армии от почитатели, които ги засипват с лайкове в обществените мрежи. Но и в тези времена Ричи не е страдала от липса на внимание.
„ Получавах много писма, само че не им отговарях – спомня си Нанси. – Веднъж се прибрах от Австралия, а майка ми ми сподели: „ Сигурно ще ме убиеш, само че си пиша с Мери, която толкоз те харесва “. Така трябваше да стартира преписка с едно английско момиче. Сега е най-хубавата ми другарка. Помня, че през 68-а пристигна дружно със свои приятелки на „ Ролан Гарос “. Бяха отседнали в хотел на повече от 10 км от кортовете и всеки ден идваха пешком до тях. Наистина не можех да си показва за какво го вършат. “
Сега обаче ходенето е обичаното занятие на Ричи. Преди 18 години тя чупи крайник и от този момент не играе тенис, а поддържа форма с разходки от по 5-6 км в локален парк. От спорта й е останала пристрастеността към достиженията. „ Навъртяла съм 500 км от 1 януари до момента “, твърди тя.
Днешният тенис не й е доста забавен. „ Сега играта е „ Бум, взрив, взрив и след това взрив “, няма разнообразни стилове, няма сервис-мрежа – счита Нанси. – Понякога ми става скучно да ги виждам. “ Но въпреки всичко е любопитна кой ще вдигне трофея на „ Сюзан Ленглен “ 50 години след нея.
„ Наистина желая да видя Симона Халеп като шампионка, тъй като стигна толкоз близо в последните години – споделя Ричи. – Може би в този момент ще е нейната година. Но и Петра Квитова прави добър сезон. “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ