Трети март е! Честито Освобождение!
Днес е Трети март – Националният празник на Република България. На тази дата през 1878 година се поставят основите на Третата българска страна.
Мнозина смятат, че датите 6 септември 1885 – когато двете елементи на разграничена България (Княжество България и Източна Румелия) се сплотяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд афишира тържествено независимостта на България от Османската империя, са по-подходящи за народен празник, защото събитията тогава са осъществени с напъните на самите българи.
Не би трябвало да се не помни обаче, че в Руско-турската война самоотвержено
се бие и българско опълчение,
което, изключително в епопеята на Шипка, спомага за победоносния ѝ излаз. Там 16 000 турци са хвърлени против 3500 българи и малко руси. На 8-9 януари 1878 година в багра влиза целият състав на опълчението в офанзивата на укрепения от турците форт край Шейново. В щаба на ген.Скобелев е писателят П.Р.Славейков, който познава проходите в Стара планина. За него А. Н. Куропаткин, шеф щаб на Скобелевата колона, написа: „ И в действителност мъчително е да се каже какво бихме създали ние без Славейков. Той ни доставяше безброй сведения за ситуацията на турците оттатък Балкана. Той бе провел цели чети, които минаваха там и оглеждаха турските позиции. По целия път при спускането на Скобелевия отряд отстраняваше голям брой спънки и доставяше с всичко належащо две и половина дивизии…И единствено тогава отдъхна, когато минахме Балкана и турците бидоха унищожени при Шейново “.
Трети март e датата, която бележи възкресението на българската страна, което е и основанието през днешния ден да честваме нашия народен празник.
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, сегашен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан кротичък контракт сред Русия и Османската империя. С него се поставя завършек на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и се основава Българска страна след 500-годишно османско господство.
Датата не е определена инцидентно.
Тя съответствува с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождението на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което съветският император получава прозвището Освободител. Договорът е предварителен – т. е. прелиминарен и предстои на утвърждението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е самостоятелно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое национално държавно управление и армия. Площта му е над 170 000 кв. км.
Една от главните аргументи за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което провокира голям отзив в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, измежду които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в поддръжка на потиснатите българи.
Санстефанска България, с дребни изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната нематериалност на българското население.
За страдание, договорът е ревизиран от Великите сили. Берлинският конгрес, открит на 13 юни 1878, в който вземат участие Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция взема решение да раздели България.
По силата на неговите клаузи Санстефанска България е разграничена на пет елементи
- Северна България и Софийския санджак образуват васалното Княжество България, което заплаща годишен налог на турския султан, има своя милиция и се управлява от княз, избиран от народа, само че със единодушието на Великите сили и султана; земите сред Стара планина и Родопите се обособяват в обособена самостоятелна област с име Източна Румелия, ръководена от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в рамките на Османската империя под директната власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
Един от значимите резултати на Санстефанския контракт е,
че той основава един блян, който е в основата както на огромните триумфи, по този начин и на националните произшествия за българската държавност след 1878 година
Големите триумфи, както знаем са Съединението и оповестяването на независимостта. Двете поредни национални произшествия – при Междусъюзническата и Първата международна война обаче поставят завършек на идеала за „ България на три морета “. От изгубените тогава български земи потегля вълна от бежанци, които се откриват в границите на българската страна и последователно се интегрират в нея.
За първи път Трети март се празнува през 1880 година – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори.От 1888 празникът стартира да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като народен празник денят е маркиран през 1978 година във връзка на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става формален празник, а през 1990 година, когато в България започнаха измененията, с решение на Великото национално заседание, датата бе оповестена за народен празник на страната.
На този ден се подвига националното знаме и се слагат венци на паметника на Незнайният войник в София, в паметта на българите, починали в битката за освобождението на Отечеството. Вечер на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител - Александър II, се организира тържествена заря-проверка. Гражданите слагат венци и цветя на паметника на починалите за освобождението на България съветски, финландски и румънски бойци.
Голяма част от воювалите за освобождението на България
офицери и бойци са били украинци.
И в това няма нищо необичайно - съветският императорски щаб е предпочел да употребява военния капацитет на най-близко разположената до България своя вътрешна колония, вместо да праща гарнизони от регионите на Москва и Петербург. Затова мобилизацията за войната е извършена на първо място измежду украинското население на Киевското, Одеското и Харковското военни окръжия.
В структурата на воювалата тогава войска има огромен брой полкове и други военни формирования, чиито имена издават произхода на рекрутираните бойци - Киевски, Харковски, Полтавски, Гродненски, Житомирски, Черниговски, Мариуполски и още десетки други. Във войската се включват и огромен брой украинци с български корени, които с голям възторг потеглят да освобождават своята прародина, а някои от офицерите остават по-късно в България, с цел да приготвят младата ѝ войска.
Интересен е и съставът на първата съветска военна част, която стъпва в България. Това е 14-та пехотна дивизия, която основава предмостие за нашествието. Тя се състои най-вече от украинци и се управлява от военачалник Михайло Драгомиров.
Честит празник!
Мнозина смятат, че датите 6 септември 1885 – когато двете елементи на разграничена България (Княжество България и Източна Румелия) се сплотяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд афишира тържествено независимостта на България от Османската империя, са по-подходящи за народен празник, защото събитията тогава са осъществени с напъните на самите българи.
Не би трябвало да се не помни обаче, че в Руско-турската война самоотвержено
се бие и българско опълчение,
което, изключително в епопеята на Шипка, спомага за победоносния ѝ излаз. Там 16 000 турци са хвърлени против 3500 българи и малко руси. На 8-9 януари 1878 година в багра влиза целият състав на опълчението в офанзивата на укрепения от турците форт край Шейново. В щаба на ген.Скобелев е писателят П.Р.Славейков, който познава проходите в Стара планина. За него А. Н. Куропаткин, шеф щаб на Скобелевата колона, написа: „ И в действителност мъчително е да се каже какво бихме създали ние без Славейков. Той ни доставяше безброй сведения за ситуацията на турците оттатък Балкана. Той бе провел цели чети, които минаваха там и оглеждаха турските позиции. По целия път при спускането на Скобелевия отряд отстраняваше голям брой спънки и доставяше с всичко належащо две и половина дивизии…И единствено тогава отдъхна, когато минахме Балкана и турците бидоха унищожени при Шейново “.
Трети март e датата, която бележи възкресението на българската страна, което е и основанието през днешния ден да честваме нашия народен празник.
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, сегашен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан кротичък контракт сред Русия и Османската империя. С него се поставя завършек на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и се основава Българска страна след 500-годишно османско господство.
Датата не е определена инцидентно.
Тя съответствува с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождението на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което съветският император получава прозвището Освободител. Договорът е предварителен – т. е. прелиминарен и предстои на утвърждението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е самостоятелно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое национално държавно управление и армия. Площта му е над 170 000 кв. км.
Една от главните аргументи за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което провокира голям отзив в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, измежду които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в поддръжка на потиснатите българи.
Санстефанска България, с дребни изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната нематериалност на българското население.
За страдание, договорът е ревизиран от Великите сили. Берлинският конгрес, открит на 13 юни 1878, в който вземат участие Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция взема решение да раздели България.
По силата на неговите клаузи Санстефанска България е разграничена на пет елементи
- Северна България и Софийския санджак образуват васалното Княжество България, което заплаща годишен налог на турския султан, има своя милиция и се управлява от княз, избиран от народа, само че със единодушието на Великите сили и султана; земите сред Стара планина и Родопите се обособяват в обособена самостоятелна област с име Източна Румелия, ръководена от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в рамките на Османската империя под директната власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
Един от значимите резултати на Санстефанския контракт е,
че той основава един блян, който е в основата както на огромните триумфи, по този начин и на националните произшествия за българската държавност след 1878 година
Големите триумфи, както знаем са Съединението и оповестяването на независимостта. Двете поредни национални произшествия – при Междусъюзническата и Първата международна война обаче поставят завършек на идеала за „ България на три морета “. От изгубените тогава български земи потегля вълна от бежанци, които се откриват в границите на българската страна и последователно се интегрират в нея.
За първи път Трети март се празнува през 1880 година – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори.От 1888 празникът стартира да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като народен празник денят е маркиран през 1978 година във връзка на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става формален празник, а през 1990 година, когато в България започнаха измененията, с решение на Великото национално заседание, датата бе оповестена за народен празник на страната.
На този ден се подвига националното знаме и се слагат венци на паметника на Незнайният войник в София, в паметта на българите, починали в битката за освобождението на Отечеството. Вечер на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител - Александър II, се организира тържествена заря-проверка. Гражданите слагат венци и цветя на паметника на починалите за освобождението на България съветски, финландски и румънски бойци.
Голяма част от воювалите за освобождението на България
офицери и бойци са били украинци.
И в това няма нищо необичайно - съветският императорски щаб е предпочел да употребява военния капацитет на най-близко разположената до България своя вътрешна колония, вместо да праща гарнизони от регионите на Москва и Петербург. Затова мобилизацията за войната е извършена на първо място измежду украинското население на Киевското, Одеското и Харковското военни окръжия.
В структурата на воювалата тогава войска има огромен брой полкове и други военни формирования, чиито имена издават произхода на рекрутираните бойци - Киевски, Харковски, Полтавски, Гродненски, Житомирски, Черниговски, Мариуполски и още десетки други. Във войската се включват и огромен брой украинци с български корени, които с голям възторг потеглят да освобождават своята прародина, а някои от офицерите остават по-късно в България, с цел да приготвят младата ѝ войска.
Интересен е и съставът на първата съветска военна част, която стъпва в България. Това е 14-та пехотна дивизия, която основава предмостие за нашествието. Тя се състои най-вече от украинци и се управлява от военачалник Михайло Драгомиров.
Честит празник!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ