Днес е големият християнски празник Успение на Пресвета Богородица. На

Днес е огромният християнски празник Успение на Пресвета Богородица. На 15 август всяка година Православната черква популяризира Успението (блаженото заспиване) на Пресвета Богородица. Във всички епархии на Българската православна черква се отслужва празнична света Литургия.

Днешният празник е измежду най-почитаните от вярващите, тъй като Божията майка се счита за най-голямата застъпница за хората пред Бога. Имен ден имат близо 205 хиляди българи.

Празникът Успение Богородично е в възхвала на чудния метод, по който Божията майка приключва земния си живот. Според Светото писание, това е денят, в който 64-годишната Божията майка напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта Архангел Гавраил й оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него.

Последното предпочитание на Мария е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни по-късно самичък Исус в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетцимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата, закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя:

“Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни”

В памет на явяването й пред апостолите, църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”.

Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

Отколешна е традицията на този ден

да се коли курбан, а болните да нощуват на „ свети места” за здраве

На 15 август свършва Богородичният пост и се провежда празнична фамилна софра или общоселски събор. На празничната софра стопанките нареждали наложително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, разнообразни плодове.

По остарял бит на Голяма Бородица се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и шанс на цялото семейство. на трапезата се поставят наложително плодове – грозде, любеница, ябълки.

На Богородица мелят от новото жито. От него подготвят обредни хлябове за празника и имат вяра, че в случай че на този ден вали дъжд, ще има огромно изобилие в идната година. За празничната софра колят агне, като авансово го зареждат и прекадяват, както на Гергьовден.

Стари поверия поучават в този ден да се заобикаля пипането на всичко, което е алено, с цел да не стават ялови младите булки.

Вярва се, че Богородица оказва помощ на бездетни дами да се снабдят с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят блага - домашно направени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги слагат под иконата на светицата.

Имен ден имат близо 205 хиляди българи.

Днес да почерпят: Mария, Мариан, Mариaнa, Mариянa, Мариела, Мариета, Mариo, Деспинa