Глобална институция за един застаряващ свят
Джон АтагубаUniversity of Cape Town; Дейвид Блум, Harvard, и Андрю Скот, London Business School, в коментар за Project Syndicate
Пандемията от covid-19 е първата, зародила при световна демографска действителност, в която делът на хората над 65 години надвишава този на децата под пет години. А смъртността от коронавирус е правопропорционална на възрастта. Това разкри празнота в нашата световна архитектура на ръководство. Няма нито една интернационална институция за отбрана на правата и ползите на най-бързо растящата възрастова група в света - тези на 65 и повече години. Което може да изясни и неналичието на обединен световен отговор на пандемията. Непоследователното разпространяване на имунизациите е най-очевидният признак, само че съществуват и доста други измерения. Например в страните с ниски приходи 46% от тези на 65 и повече години са в работната мощ и рядко са приоритет на управнически политики.
Другите групи не са подценени. Детският фонд на Организация на обединените нации (УНИЦЕФ) е ориентиран към потребностите и правата на децата, Организация на обединените нации - Жени предизвиква равенството сред половете и овластяването на дамите, Фондът за популацията се концентрира върху репродуктивното здраве, Международната организация на труда следи изискванията за служащите. Няма организация, която се ангажира с по-старото население. Липсата на експлицитен фокус върху тях, съчетана с демографската смяна, значи, че те образуват възходяща част от най-уязвимите хора в света.
За разликата, която би основала такава институция, може да се съди по това, което УНИЦЕФ прави за децата. От 1990 година смъртността при деца под пет години е спаднала с близо 60%. Програмите за имунизация и възстановяване на здравните грижи на фонда способстваха доста за тази трагична смяна.
Една шеста от международната работна мощ сега е на 55 и повече години и този дял ще се усили още повече.
Причините за актуалната институционална празнота са исторически. Структурата на международното население е доста друга, когато Организация на обединените нации и Световната здравна организация са основани през 40-те години на предишния век. През 1950 година е имало към седем пъти повече деца под 15 -годишна възраст от хората на 65 и повече години. Но до 2050 година тези две възрастови групи ще бъдат почти идентични по мярка. Попълването на празнината изисква две начинания: Конвенция на Организация на обединените нации за правата на възрастните хора, която да обезпечи рамка за справяне с икономическите и обществените неравенства и уязвимости, и интернационална организация, сходна на УНИЦЕФ - в отбрана на най-уязвимите, в това число против злоупотребите и употребата.
За страдание измежду международните водачи битуват три общи недоразумения. Като начало застаряването на популацията се преглежда като проблем най-вече за богатите страни. Докато страните с високи приходи имат максимален дял от хората на 60 и повече години, множеството в тази възрастова група живеят в страни с ниски и междинни приходи.
Капитал - брой 40
Това води до второто неразбирателство: че страните с огромно младежко население не би трябвало да се тревожат за застаряването на обществото. Глобалната дълготрайност на живота се е нараснала от 34 на 73 години сред 1913 и 2019 година, тъй че задачата би трябвало да е да се подсигурява, че бъдещите по-възрастни популации ще са допустимо най-здрави и продуктивни.
Погледът към бъдещето акцентира третото неразбирателство: постигането на здравословно стареене изисква фокусиране върху всички етапи на живота - от пренаталната грижа до грижите в края на живота. Тъй като младите ще водят най-дълъг живот, този метод е нужен за реализиране на правдивост сред поколенията и попречване на риска от неравноправие, което се натрупва през целия живот.
Има и по-широки изгоди от подобен метод. Подобряването на опазването на здравето поддържа икономическия напредък и е рационално да се счита, че това може да се отнася и за по-възрастното население. Една шеста от международната работна мощ сега е на 55 и повече години и този дял ще се усили още повече. По този метод целевата стратегия за възрастните хора би помогнала на страните да осъществят макроикономически изгоди.
Нарастващият брой възрастни хора и увеличената възможност младите да остареят значи, че в прекалено много страни формите на обществена поддръжка са недоразвити. Освен в случай че международната институционална архитектура не има намерение да не остави никого след себе си, тя би трябвало да се приспособява към изменящата се демографска конструкция. Компетентността на Организация на обединените нации би трябвало да бъде категорично разширена, с цел да направи това.
Джон АтагубаUniversity of Cape Town; Дейвид Блум, Harvard, и Андрю Скот, London Business School, в коментар за Project Syndicate
Пандемията от covid-19 е първата, зародила при световна демографска действителност, в която делът на хората над 65 години надвишава този на децата под пет години. А смъртността от коронавирус е правопропорционална на възрастта. Това разкри празнота в нашата световна архитектура на ръководство. Няма нито една интернационална институция за отбрана на правата и ползите на най-бързо растящата възрастова група в света - тези на 65 и повече години. Което може да изясни и неналичието на обединен световен отговор на пандемията. Непоследователното разпространяване на имунизациите е най-очевидният признак, само че съществуват и доста други измерения. Например в страните с ниски приходи 46% от тези на 65 и повече години са в работната мощ и рядко са приоритет на управнически политики.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Тема Коментари и анализи
Пандемията от covid-19 е първата, зародила при световна демографска действителност, в която делът на хората над 65 години надвишава този на децата под пет години. А смъртността от коронавирус е правопропорционална на възрастта. Това разкри празнота в нашата световна архитектура на ръководство. Няма нито една интернационална институция за отбрана на правата и ползите на най-бързо растящата възрастова група в света - тези на 65 и повече години. Което може да изясни и неналичието на обединен световен отговор на пандемията. Непоследователното разпространяване на имунизациите е най-очевидният признак, само че съществуват и доста други измерения. Например в страните с ниски приходи 46% от тези на 65 и повече години са в работната мощ и рядко са приоритет на управнически политики.
Другите групи не са подценени. Детският фонд на Организация на обединените нации (УНИЦЕФ) е ориентиран към потребностите и правата на децата, Организация на обединените нации - Жени предизвиква равенството сред половете и овластяването на дамите, Фондът за популацията се концентрира върху репродуктивното здраве, Международната организация на труда следи изискванията за служащите. Няма организация, която се ангажира с по-старото население. Липсата на експлицитен фокус върху тях, съчетана с демографската смяна, значи, че те образуват възходяща част от най-уязвимите хора в света.
За разликата, която би основала такава институция, може да се съди по това, което УНИЦЕФ прави за децата. От 1990 година смъртността при деца под пет години е спаднала с близо 60%. Програмите за имунизация и възстановяване на здравните грижи на фонда способстваха доста за тази трагична смяна.
Една шеста от международната работна мощ сега е на 55 и повече години и този дял ще се усили още повече.
Причините за актуалната институционална празнота са исторически. Структурата на международното население е доста друга, когато Организация на обединените нации и Световната здравна организация са основани през 40-те години на предишния век. През 1950 година е имало към седем пъти повече деца под 15 -годишна възраст от хората на 65 и повече години. Но до 2050 година тези две възрастови групи ще бъдат почти идентични по мярка. Попълването на празнината изисква две начинания: Конвенция на Организация на обединените нации за правата на възрастните хора, която да обезпечи рамка за справяне с икономическите и обществените неравенства и уязвимости, и интернационална организация, сходна на УНИЦЕФ - в отбрана на най-уязвимите, в това число против злоупотребите и употребата.
За страдание измежду международните водачи битуват три общи недоразумения. Като начало застаряването на популацията се преглежда като проблем най-вече за богатите страни. Докато страните с високи приходи имат максимален дял от хората на 60 и повече години, множеството в тази възрастова група живеят в страни с ниски и междинни приходи.
Капитал - брой 40
Това води до второто неразбирателство: че страните с огромно младежко население не би трябвало да се тревожат за застаряването на обществото. Глобалната дълготрайност на живота се е нараснала от 34 на 73 години сред 1913 и 2019 година, тъй че задачата би трябвало да е да се подсигурява, че бъдещите по-възрастни популации ще са допустимо най-здрави и продуктивни.
Погледът към бъдещето акцентира третото неразбирателство: постигането на здравословно стареене изисква фокусиране върху всички етапи на живота - от пренаталната грижа до грижите в края на живота. Тъй като младите ще водят най-дълъг живот, този метод е нужен за реализиране на правдивост сред поколенията и попречване на риска от неравноправие, което се натрупва през целия живот.
Има и по-широки изгоди от подобен метод. Подобряването на опазването на здравето поддържа икономическия напредък и е рационално да се счита, че това може да се отнася и за по-възрастното население. Една шеста от международната работна мощ сега е на 55 и повече години и този дял ще се усили още повече. По този метод целевата стратегия за възрастните хора би помогнала на страните да осъществят макроикономически изгоди.
Нарастващият брой възрастни хора и увеличената възможност младите да остареят значи, че в прекалено много страни формите на обществена поддръжка са недоразвити. Освен в случай че международната институционална архитектура не има намерение да не остави никого след себе си, тя би трябвало да се приспособява към изменящата се демографска конструкция. Компетентността на Организация на обединените нации би трябвало да бъде категорично разширена, с цел да направи това.
Джон АтагубаUniversity of Cape Town; Дейвид Блум, Harvard, и Андрю Скот, London Business School, в коментар за Project Syndicate
Пандемията от covid-19 е първата, зародила при световна демографска действителност, в която делът на хората над 65 години надвишава този на децата под пет години. А смъртността от коронавирус е правопропорционална на възрастта. Това разкри празнота в нашата световна архитектура на ръководство. Няма нито една интернационална институция за отбрана на правата и ползите на най-бързо растящата възрастова група в света - тези на 65 и повече години. Което може да изясни и неналичието на обединен световен отговор на пандемията. Непоследователното разпространяване на имунизациите е най-очевидният признак, само че съществуват и доста други измерения. Например в страните с ниски приходи 46% от тези на 65 и повече години са в работната мощ и рядко са приоритет на управнически политики.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Тема Коментари и анализи
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ