Димитър Костадинов: Можем да сме в първата шестица на полусезона
Димитър Костадинов е измежду футболистите, които попълниха тима на Нефтохимик преди старта на сезона във Втора лига. Той е роден в Бургас, на 14 август 1999 година. 20-годишният гений е младежки национал, минал през всички гарнитури на националния тим. От 13-годишна възраст става част от академията на Септември София, където записва мачове и за представителния тим в Първа лига.
Да стартираме с коментара ти за мача против Локомотив София. Какво мислиш за представянето на отбора?
Мисля, че се представихме на едно извънредно положително равнище. Локо София е мощен тим и сложен съперник. Допуснахме неточност, че при 3:1 се отпуснахме, почувствахме се уверени, че сме спечелили към този момент мача. Така допуснахме да ни изравнят. Дузпата за 3:2, по мое персонално мнение, не беше правилна, само че по този начин е решил съдията. Лошото е, че ни демотивира и допуснахме да ни вкарат и третия гол. Иначе се получи прекрасен мач, забавен за феновете и на положително равнище.
Това бе и най-силният мач за теб със зелената фланелка. Вкара два от трите гола за Нефтохимик. Доволен ли си от себе си и даде ли ти по-голяма убеденост този мач?
Да, несъмнено. Аз постоянно съм бил убеден във опциите си, само че такива мачове още повече ме стимулират. Имах потребност да отбележа гол, в тази ситуация означих два. Емоцията, която изпитах е неповторима. Радвам се, че можах да развеселявам бургаската аудитория на първия ни мач в Бургас. Това ме окуражи да не преставам да упражнявам крепко, да въвеждам още голове и да се развъртвам.
Разкажи за прехвърлянето ти в Нефтохимик. Ти си преотстъпен състезател от Септември София. Зарадва ли се, че се връщаш в родния си град?
Да, Септември имаха желание да ме преотстъпят. Тогава ми звънна Недялко Москов и ме предложения да стана част от отбора. Аз се съгласих без да се възнамерявам. Като видях ситуацията в тима всичко ми хареса - момчетата, хората, които работят в клуба, всички опитваме да работим професионално. Не разполагаме с доста средства, само че вършим всичко допустимо да поддържаме равнище. Най-хубавото нещо е, че се завърнахме в Бургас и тимът ще върви още по-нагоре. Тук желая да благодаря на Недялко Москов, тъй като в един сложен миг той се застъпи за мен и повярва в мен. Благодарен съм и на треньорския щаб, че ми дават късмет и имат вяра във опциите ми.
От 13-годишен си в школата на Септември. Как отиде там?
Бях в школата на Черноморец и имахме 1/2-финал на Републиканско състезание, против ЦСКА. Аз се показах добре, означих и гол. Бяха пристигнали да ни гледат от ДИТ тогава и ни харесаха няколко момчета. На полусезона се обадиха на родителите ми и предложиха доста положителни условия. Това беше един трамплин за мен, знаех и че след време ще има мъжки тим. Родителите ми обаче имаха терзания да ме пуснат самичък в София и в началото отхвърлиха, само че аз знаех какви са изискванията там и доста желаех да отида и съумях да ги убедя.
Лесно ли се приспособява към живота в столицата?
Не ми беше мъчно. Намерих доста другари, елементарно привикнах. Бяхме страховит колектив, беше ни занимателно и прелестно да живеем дружно. Имахме неповторими условия за подготовка и за живеене, учех в спортно учебно заведение. Там е минал съзнателният ми живот до в този момент, тъй че го одобрявам като собствен дом. Сега се приспособявам към Бургас. Трудно ми е, тъй като всичките ми другари са там, само че пък тук съм покрай фамилията си, което ми липсваше до момента в който бях в София.
От 17-годишен тренираш и играеш напълно с мъжкия тим на Септември. На 18 години, подписваш и първия си професионален контракт.
Дебютирах против Славия в А група, на 18 години. Тогава загубихме, дебютът ми не е величествен. Не можах да се потвърдя в първия тим на Септември заради обстоятелството, че ми се случиха доста следващи травми. Треньорите обаче ми даваха късмет да стартирам като титуляр след всяко възобновяване, аз се представях добре, само че последваше нова травма. Може би неприятен шанс, не знам. Имаше тимове от чужбина, които ме желаеха, имаше и български мощни тимове с оферти, само че шансът не беше на моя страна. Ако бях останал в Септември, само че здрав, без травми, съм сигурен, че щях да се потвърдя и да съм корав титуляр. Но по този начин е трябвало.
Част си от юношеските национални тимове до 17 и до 19 години. Тежи ли националният екип?
Много огромна горделивост е. Имам изключителни моменти с националния тим. Атмосферата по време на лагерите, достойнството да играеш за България, възприятието до момента в който слушаш химн. С националния тим съм имал опцията да срещна на терена доста мощни футболисти. Например Джейдън Санчо, който сега е в Борусия Дортмунд - един от най-скъпите млади футболисти. Има още доста други. Това ти дава опция да видиш действително равнището си и равнището на тима. Аз мисля, че ние, българите, не сме по-слаби футболисти и съм сигурен в това. Просто на запад се работи по радикално друг метод и изискванията им са радикално разнообразни. Има и нещо друго. Всички тимове в чужбина постановат личните си играчи и те постоянно са с преимущество пред чужденците. Това го споделят и доста мои другари, които играят на открито. При нас български тимове постановат непознати играчи и дават преимущество на непознатите играчи. Има доста образци и сега, даже и във Втора лига. И това също оказва въздействие върху равнището ни.
Малко хора знаят, че твоите първи стъпки във футбола правиш в школата на Нефтохимик.
Да, по този начин е. Първата подготовка ми беше на помощния терен на стадион „ Лазур “. Братовчед ми, който е с четири години по-голям от мен, тренираше в Нефтохимик. С дядо ми гледахме тренировката му и на мен доста ми се прииска да вляза и аз да играя. В същото време упражняваха и набор 1997, те бяха най-малки и не одобряваха по-малки деца. Дядо ми ми сподели да излъжа, че съм набор 97 година И аз отидох, споделих на Петър Младенов, че желая да упражнявам и го излъгах за годините си. Така стартира всичко. Спомням си всички елементи от първите месеци, в които започнах да играя футбол. Първият ми гол, упътванията на треньора, всичко. След три месеца отидох насълзен при треньора и му признах, че съм по-малък. Той, естествено, към този момент знаеше и ме успокои, че няма да ме изгони. И по този начин продължих да упражнявам в школата на Нефтохимик. Впоследствие станаха измененията в бургаския футбол и всички преминахме в школата на „ Черноморец “.
Има още два мача до края на първия дял от сезона. Какви са твоите настройки и тези на тима за гостуванията на Спартак Плевен и Спартак Варна?
Тренираме крепко за идващия мач, има и въодушевление в тима. Очаквам сложен мач против Спартак Плевен. Те в предния кръг победиха Кариана Ерден. Мисля, че в случай че дадем максимума в този мач, това ще ни е първият триумф на открито. Всички доста го желаеме. Срещу Спартак Варна също имам вяра, че можем да победим и да се класираме в първата шестица на полусезона.
Втора лига 17 кръг, събота 30 ноември
Спартак (Плевен) 13:30 
Нефтохимик
Да стартираме с коментара ти за мача против Локомотив София. Какво мислиш за представянето на отбора?
Мисля, че се представихме на едно извънредно положително равнище. Локо София е мощен тим и сложен съперник. Допуснахме неточност, че при 3:1 се отпуснахме, почувствахме се уверени, че сме спечелили към този момент мача. Така допуснахме да ни изравнят. Дузпата за 3:2, по мое персонално мнение, не беше правилна, само че по този начин е решил съдията. Лошото е, че ни демотивира и допуснахме да ни вкарат и третия гол. Иначе се получи прекрасен мач, забавен за феновете и на положително равнище.
Това бе и най-силният мач за теб със зелената фланелка. Вкара два от трите гола за Нефтохимик. Доволен ли си от себе си и даде ли ти по-голяма убеденост този мач?
Да, несъмнено. Аз постоянно съм бил убеден във опциите си, само че такива мачове още повече ме стимулират. Имах потребност да отбележа гол, в тази ситуация означих два. Емоцията, която изпитах е неповторима. Радвам се, че можах да развеселявам бургаската аудитория на първия ни мач в Бургас. Това ме окуражи да не преставам да упражнявам крепко, да въвеждам още голове и да се развъртвам.
Разкажи за прехвърлянето ти в Нефтохимик. Ти си преотстъпен състезател от Септември София. Зарадва ли се, че се връщаш в родния си град?
Да, Септември имаха желание да ме преотстъпят. Тогава ми звънна Недялко Москов и ме предложения да стана част от отбора. Аз се съгласих без да се възнамерявам. Като видях ситуацията в тима всичко ми хареса - момчетата, хората, които работят в клуба, всички опитваме да работим професионално. Не разполагаме с доста средства, само че вършим всичко допустимо да поддържаме равнище. Най-хубавото нещо е, че се завърнахме в Бургас и тимът ще върви още по-нагоре. Тук желая да благодаря на Недялко Москов, тъй като в един сложен миг той се застъпи за мен и повярва в мен. Благодарен съм и на треньорския щаб, че ми дават късмет и имат вяра във опциите ми.
От 13-годишен си в школата на Септември. Как отиде там?
Бях в школата на Черноморец и имахме 1/2-финал на Републиканско състезание, против ЦСКА. Аз се показах добре, означих и гол. Бяха пристигнали да ни гледат от ДИТ тогава и ни харесаха няколко момчета. На полусезона се обадиха на родителите ми и предложиха доста положителни условия. Това беше един трамплин за мен, знаех и че след време ще има мъжки тим. Родителите ми обаче имаха терзания да ме пуснат самичък в София и в началото отхвърлиха, само че аз знаех какви са изискванията там и доста желаех да отида и съумях да ги убедя.
Лесно ли се приспособява към живота в столицата?
Не ми беше мъчно. Намерих доста другари, елементарно привикнах. Бяхме страховит колектив, беше ни занимателно и прелестно да живеем дружно. Имахме неповторими условия за подготовка и за живеене, учех в спортно учебно заведение. Там е минал съзнателният ми живот до в този момент, тъй че го одобрявам като собствен дом. Сега се приспособявам към Бургас. Трудно ми е, тъй като всичките ми другари са там, само че пък тук съм покрай фамилията си, което ми липсваше до момента в който бях в София.
От 17-годишен тренираш и играеш напълно с мъжкия тим на Септември. На 18 години, подписваш и първия си професионален контракт.
Дебютирах против Славия в А група, на 18 години. Тогава загубихме, дебютът ми не е величествен. Не можах да се потвърдя в първия тим на Септември заради обстоятелството, че ми се случиха доста следващи травми. Треньорите обаче ми даваха късмет да стартирам като титуляр след всяко възобновяване, аз се представях добре, само че последваше нова травма. Може би неприятен шанс, не знам. Имаше тимове от чужбина, които ме желаеха, имаше и български мощни тимове с оферти, само че шансът не беше на моя страна. Ако бях останал в Септември, само че здрав, без травми, съм сигурен, че щях да се потвърдя и да съм корав титуляр. Но по този начин е трябвало.
Част си от юношеските национални тимове до 17 и до 19 години. Тежи ли националният екип?
Много огромна горделивост е. Имам изключителни моменти с националния тим. Атмосферата по време на лагерите, достойнството да играеш за България, възприятието до момента в който слушаш химн. С националния тим съм имал опцията да срещна на терена доста мощни футболисти. Например Джейдън Санчо, който сега е в Борусия Дортмунд - един от най-скъпите млади футболисти. Има още доста други. Това ти дава опция да видиш действително равнището си и равнището на тима. Аз мисля, че ние, българите, не сме по-слаби футболисти и съм сигурен в това. Просто на запад се работи по радикално друг метод и изискванията им са радикално разнообразни. Има и нещо друго. Всички тимове в чужбина постановат личните си играчи и те постоянно са с преимущество пред чужденците. Това го споделят и доста мои другари, които играят на открито. При нас български тимове постановат непознати играчи и дават преимущество на непознатите играчи. Има доста образци и сега, даже и във Втора лига. И това също оказва въздействие върху равнището ни.
Малко хора знаят, че твоите първи стъпки във футбола правиш в школата на Нефтохимик.
Да, по този начин е. Първата подготовка ми беше на помощния терен на стадион „ Лазур “. Братовчед ми, който е с четири години по-голям от мен, тренираше в Нефтохимик. С дядо ми гледахме тренировката му и на мен доста ми се прииска да вляза и аз да играя. В същото време упражняваха и набор 1997, те бяха най-малки и не одобряваха по-малки деца. Дядо ми ми сподели да излъжа, че съм набор 97 година И аз отидох, споделих на Петър Младенов, че желая да упражнявам и го излъгах за годините си. Така стартира всичко. Спомням си всички елементи от първите месеци, в които започнах да играя футбол. Първият ми гол, упътванията на треньора, всичко. След три месеца отидох насълзен при треньора и му признах, че съм по-малък. Той, естествено, към този момент знаеше и ме успокои, че няма да ме изгони. И по този начин продължих да упражнявам в школата на Нефтохимик. Впоследствие станаха измененията в бургаския футбол и всички преминахме в школата на „ Черноморец “.
Има още два мача до края на първия дял от сезона. Какви са твоите настройки и тези на тима за гостуванията на Спартак Плевен и Спартак Варна?
Тренираме крепко за идващия мач, има и въодушевление в тима. Очаквам сложен мач против Спартак Плевен. Те в предния кръг победиха Кариана Ерден. Мисля, че в случай че дадем максимума в този мач, това ще ни е първият триумф на открито. Всички доста го желаеме. Срещу Спартак Варна също имам вяра, че можем да победим и да се класираме в първата шестица на полусезона.
Втора лига 17 кръг, събота 30 ноември
Спартак (Плевен) 13:30 Нефтохимик Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ