Истинският баща на паркура
Дейвид Бел несъмнено е прочут като основателя и патрон на паркура, само че корените на спорта могат да се проследят до татко му, Реймънд, и времето, което прекарва като дете във Виетнам.
Малкият Реймънд е отгледан в Далат, Виетнам, в сиропиталище на френската войска, където получава и главно военно образование. Той се оказва извънредно предан точно на това образование и нощем скрито върви на площадката с трудности и тренира. Когато усвоява трудностите до съвършенство, той основава свои. Младежът знае, че нарушава дисциплината и в случай че бъде хванат по време на тренировките си, ще бъде осъден. Затова се пробва да тренира допустимо най-тихо като редом с това се пробва да скочи от допустимо по-високо, с цел да се научи и да се приземява незасегнат.
След кулминационната точка на Индокитайската война през 1954, Реймънд получава френско поданство и отпътува за Франция, където продължава образованието си в армията до 19-ия си рожден ден през 1958.
Когато приключва, взема решение да приложи атлетските си качества и става член на парижката военна противопожарна бригада. Именно по време на тренировките си за пожарната, Реймънд се среща с методите на човек на име Джордж Хеберт, прочут преподавател по физическа просвета, който се оказва, че е и основател на площадката с трудности, на която Рей тренира като момче.
Джордж Хеберт
Реймънд е учуден от по този начин нареченият „ méthode naturelle “ (от фр. – „ естествен способ “) на Хеберт. С две думи, естественият способ се състои от серия от 10 извършения, които Джордж има вяра, че са в основата на положителната физика. Тези извършения включват бягане, катерене, вървене (и на два, и на четири крака), плуване, мятане, повдигане, самоотбрана, скачане и баланс. Хеберт се въодушевява за метода си, когато служи като офицер при започване на 20 век. Тогава той постоянно среща хора, чиято физика и дарба да минават през пресечени, от време на време искрено рискови, местности наподобява вродена и естествена и това го кара да мисли, че по-естествен метод към физическите тренировките би бил по-полезен от общоприетия за тогава фитнес. Мотото му е „ Être fort pour être utile “, което се превежда като „ Бъди здрав, с цел да бъдеш потребен “, също мощно съответствува с вижданията на Реймънд.
Атлетичните качества на Бел на процедура го вършат легенда измежду пожарникарите като той постоянно е канен да взе участие в едни от най-опасните задачи, с които се среща защитата. Може би една от най-бележитите прояви, най-малко в очите на обществото, се случва когато увисва от един хеликоптер и до момента в който лети, съумява да грабне виетнамския байрак от флагщок на върха на катедралата Нотр Дам в Париж на към 90 метра над земята (на всичкото от горната страна, това е първата задача с хеликоптер за пожарната). Рей също по този начин ще изумява другарите си като изкачва цели здания за секунди без стълба, а катерейки се по водосточната тръба или вървешком по дребни ръбове на десетки метри над земята без защитни средства.
Най-важни са обаче нещата, които Рей прави „ зад кулисите “ – в действителност точно те го вършат толкоз известен измежду пожарникарите. Заради съвсем неповторимата си дарба да прекосява заобикалящата го среда, употребявайки каквото тя му предлага (което може да се назова някаква проектоформа на паркур, Реймънд постоянно поема отговорността да образова новопостъпилите фрагменти и даже хора от армията в това по какъв начин да се придвижват по-ефективно през градската среда. По време на едно такова образование, твърди се, че Рей споделя на един дилетант по какъв начин да не те е боязън от височини е витално значимо за един пожарникар, незабавно след което се ускорява към един прозорец и правейки предно салто, скача през него в цялостно пожарникарско облекло.
Дейвид Бел
Такива истории се споделя и на сина му Дейвид, който е мощно въодушевен от съвсем надчовешките качества на татко си и надлежно стартира да ги имитира като по този начин ще сътвори може би най-младия спорт сега – паркура.
Ученията на Рей не престават да живеят и след гибелта му през 1957 освен поради работата на сина му, само че и поради френската пожарна защита, член на която е другият му наследник. До този ден пожарникарите развиват физическите си качества като се състезават един с различен в прекосяването на трасе с разнообразни трудности. А от време на време и упражняват с Дейвид.
