Кой ще е служебен премиер спъва Конституцията, депутатите може да са и с чуждо гражданство
Депутати и министри да могат да бъдат и с друго с изключение на с българско поданство, като за първите се вкарва 18-месечна уседналост, а за вторите такава няма.
Статутът на служебното държавно управление и какъв може да е вероятният кръг от служебни министър председатели се отсрочва за ново доуточняване.
Отваря се опция за избор с квалифицирано болшинство (160 гласа) на управленията на органите, избирани от Народното събрание - разбирай регулаторите.
Това взеха решение депутатите от конституционната комисия в Народното събрание, които стремително разглеждат в съботния ден промените в главния закон - по-точно поправките, които болшинството от " Продължаваме промяната-Демократична България ", ГЕРБ и Движение за права и свободи направи на личния си план, като бяха регистрирани част от рецензиите на гилдията и Венецианската комисия.
Дори и през днешния ден конституционалистите от публичния съвет към комисията подлагаха на критика част от предложенията, а за някои от тях допуснаха, че непосредствено отиват в Конституционния съд.
Двойно поданство
Още с внасянето на плана за промени в главния закон едни от най-оспорваните текстове бяха тези, които даваха право на двойно поданство за депутати и министри, като текстовете за условията за депутат реферират и в този момент в главния закон към тези за президента. Така се родиха рецензиите на опозицията, че се слага под риск националната сигурност на страната.
В последната редакция за народен представител може да бъде избиран български жител, навършил 21 години, който не е подложен под забраняване и не изтърпява наказване и който " има и друго поданство, когато е живял последните 18 месеца в страната ".
С двойно поданство ще може да са и министри, само че без към тях да се ползва условието за година и половина уседналост.
Очаквано - още веднъж се породи спор. Конституционалистите Екатерина Михайлова, Наталия Киселова, Румен Ненков дефинираха текста за депутатите (той е на процедура " вграден " и в този за министрите) като проблематичен.
" Това няма да завърши единствено с депутатите. Ще има напън от избрани лица - за какво някой и с друго поданство да може да стане народен представител и министър, а да не може арбитър, да вземем за пример ", уточни Михайлова, а Киселова добави, че и в този момент в редица закони има ограничавания за поданството - по закона за Министерство на вътрешните работи, за МО, законите за службите. Ненков пък предложи, в случай че въпреки всичко се върви в тази посока, то новоизбраният да се да се отхвърля от непознатото си поданство, т.е. да няма ограничаване да бъде определен, само че след избора да остане изискването да е единствено български жител.
Питанки имаше и във връзка с това по какъв начин тъкмо ще се потвърждава 18-месечната уседналост. И за какво тъкмо 18.
В последна смметка с 5 гласа " за " против 4 " срещу " бе възприето предлагането за депутатите. Председателят на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ бе измежду гласувалите " срещу ". В следствие посочи, че ще предложи този текст да се отсрочи с обособена наредба и да не влиза в действие до момента в който не се съберат данни за това какъв брой българи живеят в чужбина и къде. " Котка в чувал не ни би трябвало ", стимулира се.
Формлно обаче правенето на подобен " указател " не е вероятен, най-малко съгласно настоящето законодателство и в случай че отлагането се схване на финала, то тази корекция ще се окаже мъртъв текст.
Поне с финалната редакция категорично бе заложено през днешния ден, че президентът не може да има и друго поданство - което притесняваше изключително опозицията.
Кой ще е длъжностен министър председател?
Депутатите от комисията отложиха два текста за доуреждане. Единият касае непрекъсваемостта на Народното събрание и по кое време стартира да тече мандатът на новоизбран подобен. Отложиха го, откакто Екатерина Михайлова обърна внимание, че по този начин така написаните текстове може да доведат до следната колизия: ново национално заседание да встъпва в служба преди да е изминал 4-годишният мандат на остаряло (в хипотезата на постоянни избори).
Спорна за следващ път се оказа и фигурата на възможния длъжностен министър председател. Като вероятни претенденти за министър-председател вносителите оставиха ръководителя на Народното събрание и шефа на Българска народна банка. Премахнат най-малко бе ръководителят на Конституционния съд, добавени обаче бяха ръководителя на Върховен касационен съд, както и ръководителя или негов заместител на Сметната палата, омбудсманът или също негов заместител.
От Върховен касационен съд пратиха мнение - не може върховен магистрат да става министър председател - това съставлява разбъркване на управляващите - правосъдна и изпълнителна. Сметната палата пък освен одитира държавните органи, ами и се избира от Народно събрание. " Естествено, че нямат място ръководителите на Върховен касационен съд и Народното събрание там. Да не приказваме, че вършим зам.-омбудсмана конституционна фигура ", уточни и Румен Ненков.
Очакването бе, че и ръководителят на Народно събрание ще отпадне от " листата " с евентуални служебни министър председатели заради обстоятелството, че е политическо лице. Това очевидно не се случи.
Отговор няма и на въпроса какво в случай че всички от ограничавания кръг фигури откажат да заемат поста. За Надеджа Йорданова (ПП-ДБ) това било малко евентуално, пожене " тези лица би трябвало да осъзнават гражданския си дълг ".
2/3 болшинство за регулаторите
Във финалния вид, обсъждан през днешния ден, бе включен и текст, съгласно който " рестриктивните мерки в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани в закон ". Конституционалистите в комисията бяха безапелационни: това е противоконституционно - да се записват ограничавания за парламентарен орган в закон.
Такова бе мнението им и във връзка с текста, съгласно който изборът на органи (регулаторни, контролни и др.) се одобряват с болшинство от 2/3, " когато това е планувано със закон ". Конституционалистите незабавно препратиха към различен член от главния закон, който указва, че Народно събрание взима решенията си с болшинство от 121 депутати, с изключение на когато главният закон изисква друго. За Наталия Киселова и в този момент тези органи са задоволително - увеличението им може да блокира работата на институциите.
Текстът обаче въпреки всичко мина, като тук Радомир Чолаков се въздържа. Обяви, че алинеята е " проблематична ". Т.е. допустимо е и тя да предстои на следваща редакция.
Очаквайте детайлности.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Статутът на служебното държавно управление и какъв може да е вероятният кръг от служебни министър председатели се отсрочва за ново доуточняване.
Отваря се опция за избор с квалифицирано болшинство (160 гласа) на управленията на органите, избирани от Народното събрание - разбирай регулаторите.
Това взеха решение депутатите от конституционната комисия в Народното събрание, които стремително разглеждат в съботния ден промените в главния закон - по-точно поправките, които болшинството от " Продължаваме промяната-Демократична България ", ГЕРБ и Движение за права и свободи направи на личния си план, като бяха регистрирани част от рецензиите на гилдията и Венецианската комисия.
Дори и през днешния ден конституционалистите от публичния съвет към комисията подлагаха на критика част от предложенията, а за някои от тях допуснаха, че непосредствено отиват в Конституционния съд.
Двойно поданство
Още с внасянето на плана за промени в главния закон едни от най-оспорваните текстове бяха тези, които даваха право на двойно поданство за депутати и министри, като текстовете за условията за депутат реферират и в този момент в главния закон към тези за президента. Така се родиха рецензиите на опозицията, че се слага под риск националната сигурност на страната.
В последната редакция за народен представител може да бъде избиран български жител, навършил 21 години, който не е подложен под забраняване и не изтърпява наказване и който " има и друго поданство, когато е живял последните 18 месеца в страната ".
С двойно поданство ще може да са и министри, само че без към тях да се ползва условието за година и половина уседналост.
Очаквано - още веднъж се породи спор. Конституционалистите Екатерина Михайлова, Наталия Киселова, Румен Ненков дефинираха текста за депутатите (той е на процедура " вграден " и в този за министрите) като проблематичен.
" Това няма да завърши единствено с депутатите. Ще има напън от избрани лица - за какво някой и с друго поданство да може да стане народен представител и министър, а да не може арбитър, да вземем за пример ", уточни Михайлова, а Киселова добави, че и в този момент в редица закони има ограничавания за поданството - по закона за Министерство на вътрешните работи, за МО, законите за службите. Ненков пък предложи, в случай че въпреки всичко се върви в тази посока, то новоизбраният да се да се отхвърля от непознатото си поданство, т.е. да няма ограничаване да бъде определен, само че след избора да остане изискването да е единствено български жител.
Питанки имаше и във връзка с това по какъв начин тъкмо ще се потвърждава 18-месечната уседналост. И за какво тъкмо 18.
В последна смметка с 5 гласа " за " против 4 " срещу " бе възприето предлагането за депутатите. Председателят на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ бе измежду гласувалите " срещу ". В следствие посочи, че ще предложи този текст да се отсрочи с обособена наредба и да не влиза в действие до момента в който не се съберат данни за това какъв брой българи живеят в чужбина и къде. " Котка в чувал не ни би трябвало ", стимулира се.
Формлно обаче правенето на подобен " указател " не е вероятен, най-малко съгласно настоящето законодателство и в случай че отлагането се схване на финала, то тази корекция ще се окаже мъртъв текст.
Поне с финалната редакция категорично бе заложено през днешния ден, че президентът не може да има и друго поданство - което притесняваше изключително опозицията.
Кой ще е длъжностен министър председател?
Депутатите от комисията отложиха два текста за доуреждане. Единият касае непрекъсваемостта на Народното събрание и по кое време стартира да тече мандатът на новоизбран подобен. Отложиха го, откакто Екатерина Михайлова обърна внимание, че по този начин така написаните текстове може да доведат до следната колизия: ново национално заседание да встъпва в служба преди да е изминал 4-годишният мандат на остаряло (в хипотезата на постоянни избори).
Спорна за следващ път се оказа и фигурата на възможния длъжностен министър председател. Като вероятни претенденти за министър-председател вносителите оставиха ръководителя на Народното събрание и шефа на Българска народна банка. Премахнат най-малко бе ръководителят на Конституционния съд, добавени обаче бяха ръководителя на Върховен касационен съд, както и ръководителя или негов заместител на Сметната палата, омбудсманът или също негов заместител.
От Върховен касационен съд пратиха мнение - не може върховен магистрат да става министър председател - това съставлява разбъркване на управляващите - правосъдна и изпълнителна. Сметната палата пък освен одитира държавните органи, ами и се избира от Народно събрание. " Естествено, че нямат място ръководителите на Върховен касационен съд и Народното събрание там. Да не приказваме, че вършим зам.-омбудсмана конституционна фигура ", уточни и Румен Ненков.
Очакването бе, че и ръководителят на Народно събрание ще отпадне от " листата " с евентуални служебни министър председатели заради обстоятелството, че е политическо лице. Това очевидно не се случи.
Отговор няма и на въпроса какво в случай че всички от ограничавания кръг фигури откажат да заемат поста. За Надеджа Йорданова (ПП-ДБ) това било малко евентуално, пожене " тези лица би трябвало да осъзнават гражданския си дълг ".
2/3 болшинство за регулаторите
Във финалния вид, обсъждан през днешния ден, бе включен и текст, съгласно който " рестриктивните мерки в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани в закон ". Конституционалистите в комисията бяха безапелационни: това е противоконституционно - да се записват ограничавания за парламентарен орган в закон.
Такова бе мнението им и във връзка с текста, съгласно който изборът на органи (регулаторни, контролни и др.) се одобряват с болшинство от 2/3, " когато това е планувано със закон ". Конституционалистите незабавно препратиха към различен член от главния закон, който указва, че Народно събрание взима решенията си с болшинство от 121 депутати, с изключение на когато главният закон изисква друго. За Наталия Киселова и в този момент тези органи са задоволително - увеличението им може да блокира работата на институциите.
Текстът обаче въпреки всичко мина, като тук Радомир Чолаков се въздържа. Обяви, че алинеята е " проблематична ". Т.е. допустимо е и тя да предстои на следваща редакция.
Очаквайте детайлности.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ