Тома Биков отговори на АЕЖ за наказателната отговорност за журналисти: Категорично съм против
Депутатът от ГЕРБ-СДС и заместник-председател на парламентарната Комисия по просвета и медии в 46-ото Народно заседание Тома Биков отговори на Асоциацията на европейските публицисти за наказванията за публицисти.
Днес Асоциацията на европейските публицисти настоя народните представители Антония Димитрова, Тошко Йорданов и Тома Биков ясно да заявяват какви тъкмо са концепциите им за търсене на отговорност от публицисти и какъв тъкмо проблем се пробват да решат с предложенията си.
по време на съвещанието на парламентарната комисия по културата и медиите от 19.01.2022 година
" Видно от стенограмата е, че националната представителка от “Продължаваме промяната” Антония Димитрова предлага въвеждането на наказателна отговорност за публицисти поради техни изявления. Никой от останалите членове на комисията не се опълчва на концепцията, вместо това ръководителят Тошко Йорданов от “Има подобен народ”, декларира, че има концепция и ще я показа на съдружно равнище ", пишат от АЕЖ.
" В полемиката по какъв начин да се търси отговорност от създателите на изявления със заблуждаващо наличие се включва и зам.-председателят на комисията Тома Биков от ГЕРБ, който споделя, че казусът е, че на някои уеб сайтове не може да се открие нито притежателят, нито създателят и по тази причина няма по какъв начин да се търси отговорност, “иначе, несъмнено, всички сме за”. Тошко Йорданов дава отговор, че “този проблем може да бъде избегнат с една законодателна смяна, която доста внезапно ще дисциплинира и уеб страниците, и телевизиите” и дава обещание да показа тази смяна ", настояват още от АЕЖ.
Ето обясненията на Тома Биков във Facebook:
В позиция на Асоциацията на европейските публицисти, съм свикан да обясня изявлението си от съвещание на Комисията по културата и медиите, извършено на 19 януари 2022 година. Ето и моето пояснение:
1. Моето изявление беше имитация на сътрудника от " Продължаваме промяната " Антония Димитрова, която сложи въпроса за наказателна отговорност против създатели и разпространители на подправени вести. По принцип имитация значи противоречие и в моето изявление несъгласието е видно. Освен несъгласието си аз върша и конкретизиране, че всичко, което приказва сътрудника, е лишено от необикновен смисъл, тъй като няма по какъв начин уеб страниците за подправени вести да бъдат наказвани по какъвто и да било метод. Това е по този начин, тъй като в голямата част от случаите, те нямат притежатели и създатели на изявленията.
2. Мястото за диалог за подправените вести не беше въобще в тази точка от дневния ред, която беше дефинирана по следния абсурден метод: „ Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията”. Ще оставя настрани смисъла на фразата „ разискване за започване”, която за мен е неразбираема и лишена от каквато и да било логичност. По-важното е, че се разискват възможни промени в Закона за радио и телевизия, който няма никакво отношение към уеб страниците и подправените вести по принцип. Това е по този начин, тъй като няма никакви сигнали радиа или малките екрани да се занимават с произвеждане на подправени вести. Дори и да има такива, те могат да бъдат глобени от Съвет за електронни медии.
3. От стенограмата се вижда, че въпросът за подправените вести и наказванията беше издигнат от господин Тошко Йорданов, като той даже назова името на съответен уебсайт, който би трябвало да бъде наказван и „ дисциплиниран”. Подчертавам, че уеб сайтът, за който говореше господин Йорданов, има притежател и журналистически екип. Този факт е пропуснат от Асоциацията на европейските публицисти, макар че това изявление на господин Йорданов попада в стенограмата. Според мен да се противодейства със средствата на законодателството на уеб сайтове за произвеждане на подправени вести е доста по-различна активност от това да се противодейства със законови промени на медии, които по една или друга причина не харесваме.
3. В късата си имитация аз споделям, че въпросът с подправените вести е въображаем и това е по този начин. В рамките на 44-ото национално заседание аз, дружно с сътрудници адвокати от ПГ на ГЕРБ, обмисляхме по какъв начин може да се противодейства на уеб страниците за подправени вести. Подчертавам, че става дума единствено за тези уеб сайтове, които популяризират напълно измислена информация, нямат притежател, нямат основен редактор, нямат журналистически екип, не попадат в никакви регистри, не заплащат налози и осигуровки и не подлежат на каквато и да било регулация. Това е повода да ги назовавам уеб сайтове, а не медии. Тогава стигнахме до извода, че законовите дейности във връзка с тези уеб сайтове по никакъв метод не трябва да бъдат полагани в закон, който контролира медиите, а в случай че въобще се подхващат, би трявало това да се случи в закони, които са свързани с киберсигурността. Единствената опция за глоба, която сме обсъждали беше по отношение на даването на законова опция за блокиране на сходни уеб сайтове отстрана на ГДБОП и то след правосъдно решение и с опция за обжалване. В последна сметка, нашето обмислане приключи без резултат, тъй като не успяхме сами да си отговорим на редица въпроси, които са свързани, както с гарантирането на свободата на словото, по този начин и със спазването на европейските правила. Това е и повода да не сме внесли сходен законопроект в 44-ото национално заседание.
4. За мен по-притеснителната част от полемиката в Комисията по културата и медиите е обвързвана с мненията във връзка с Съвет за електронни медии и Българска национална телевизия. Председателят на комисията изрази мнение, че медийният регулатор по принцип би трябвало да бъде закрит, а по думите му Българска национална телевизия не демонстрира задоволително положителни резултати. Доколкото виждам, двете тези не са създали усещане на Асоциацията на европейските публицисти, само че съгласно мен те са значими и рискови, тъй като засягат непосредствено инфраструктурата на медийната среда в България. В комисията не стана ясно, кой ще играе ролята на медиен регулатор след възможното закриване на Съвет за електронни медии, нито пък стана ясно, какви са параметрите на резултатите, които се чакат от Българска национална телевизия отстрана на ръководещото болшинство. Начинът, по който беше поднесена рецензията към Българска национална телевизия визира и публицистите, които работят там, тъй като обществените резултати на публичната медия са плод на първо място на журналистическата активност. И по време на съвещанието и в този момент, аз настоявам, че в Българска национална телевизия работят едни от най-качествените български публицисти.
5. От полемиката „ Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията”, персонално на мен ми стана ясно, че представителите на ръководещото болшинство, страдат от липса на каквато и да било дълбочина във връзка с медийното законодателство. В ентусиазма си, те бяха пропуснали да поканят представители на медиите, цивилен организации, които имат отношение към свободата на словото, специалисти и въобще хора, които от години се занимават с медийно право. По тази причина, по време на полемиката се чу само звук от комбинация сред клишета и повърхностни изявления, които не са в положение нито да подобрят, нито да влошат медийната среда в България. Поради неналичието на смисъл и несъответстващата форма на това „ разискване за започване” аз напуснах съвещанието на комисията, което може да се види и от стенограмата.
Днес Асоциацията на европейските публицисти настоя народните представители Антония Димитрова, Тошко Йорданов и Тома Биков ясно да заявяват какви тъкмо са концепциите им за търсене на отговорност от публицисти и какъв тъкмо проблем се пробват да решат с предложенията си.
по време на съвещанието на парламентарната комисия по културата и медиите от 19.01.2022 година
" Видно от стенограмата е, че националната представителка от “Продължаваме промяната” Антония Димитрова предлага въвеждането на наказателна отговорност за публицисти поради техни изявления. Никой от останалите членове на комисията не се опълчва на концепцията, вместо това ръководителят Тошко Йорданов от “Има подобен народ”, декларира, че има концепция и ще я показа на съдружно равнище ", пишат от АЕЖ.
" В полемиката по какъв начин да се търси отговорност от създателите на изявления със заблуждаващо наличие се включва и зам.-председателят на комисията Тома Биков от ГЕРБ, който споделя, че казусът е, че на някои уеб сайтове не може да се открие нито притежателят, нито създателят и по тази причина няма по какъв начин да се търси отговорност, “иначе, несъмнено, всички сме за”. Тошко Йорданов дава отговор, че “този проблем може да бъде избегнат с една законодателна смяна, която доста внезапно ще дисциплинира и уеб страниците, и телевизиите” и дава обещание да показа тази смяна ", настояват още от АЕЖ.
Ето обясненията на Тома Биков във Facebook:
В позиция на Асоциацията на европейските публицисти, съм свикан да обясня изявлението си от съвещание на Комисията по културата и медиите, извършено на 19 януари 2022 година. Ето и моето пояснение:
1. Моето изявление беше имитация на сътрудника от " Продължаваме промяната " Антония Димитрова, която сложи въпроса за наказателна отговорност против създатели и разпространители на подправени вести. По принцип имитация значи противоречие и в моето изявление несъгласието е видно. Освен несъгласието си аз върша и конкретизиране, че всичко, което приказва сътрудника, е лишено от необикновен смисъл, тъй като няма по какъв начин уеб страниците за подправени вести да бъдат наказвани по какъвто и да било метод. Това е по този начин, тъй като в голямата част от случаите, те нямат притежатели и създатели на изявленията.
2. Мястото за диалог за подправените вести не беше въобще в тази точка от дневния ред, която беше дефинирана по следния абсурден метод: „ Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията”. Ще оставя настрани смисъла на фразата „ разискване за започване”, която за мен е неразбираема и лишена от каквато и да било логичност. По-важното е, че се разискват възможни промени в Закона за радио и телевизия, който няма никакво отношение към уеб страниците и подправените вести по принцип. Това е по този начин, тъй като няма никакви сигнали радиа или малките екрани да се занимават с произвеждане на подправени вести. Дори и да има такива, те могат да бъдат глобени от Съвет за електронни медии.
3. От стенограмата се вижда, че въпросът за подправените вести и наказванията беше издигнат от господин Тошко Йорданов, като той даже назова името на съответен уебсайт, който би трябвало да бъде наказван и „ дисциплиниран”. Подчертавам, че уеб сайтът, за който говореше господин Йорданов, има притежател и журналистически екип. Този факт е пропуснат от Асоциацията на европейските публицисти, макар че това изявление на господин Йорданов попада в стенограмата. Според мен да се противодейства със средствата на законодателството на уеб сайтове за произвеждане на подправени вести е доста по-различна активност от това да се противодейства със законови промени на медии, които по една или друга причина не харесваме.
3. В късата си имитация аз споделям, че въпросът с подправените вести е въображаем и това е по този начин. В рамките на 44-ото национално заседание аз, дружно с сътрудници адвокати от ПГ на ГЕРБ, обмисляхме по какъв начин може да се противодейства на уеб страниците за подправени вести. Подчертавам, че става дума единствено за тези уеб сайтове, които популяризират напълно измислена информация, нямат притежател, нямат основен редактор, нямат журналистически екип, не попадат в никакви регистри, не заплащат налози и осигуровки и не подлежат на каквато и да било регулация. Това е повода да ги назовавам уеб сайтове, а не медии. Тогава стигнахме до извода, че законовите дейности във връзка с тези уеб сайтове по никакъв метод не трябва да бъдат полагани в закон, който контролира медиите, а в случай че въобще се подхващат, би трявало това да се случи в закони, които са свързани с киберсигурността. Единствената опция за глоба, която сме обсъждали беше по отношение на даването на законова опция за блокиране на сходни уеб сайтове отстрана на ГДБОП и то след правосъдно решение и с опция за обжалване. В последна сметка, нашето обмислане приключи без резултат, тъй като не успяхме сами да си отговорим на редица въпроси, които са свързани, както с гарантирането на свободата на словото, по този начин и със спазването на европейските правила. Това е и повода да не сме внесли сходен законопроект в 44-ото национално заседание.
4. За мен по-притеснителната част от полемиката в Комисията по културата и медиите е обвързвана с мненията във връзка с Съвет за електронни медии и Българска национална телевизия. Председателят на комисията изрази мнение, че медийният регулатор по принцип би трябвало да бъде закрит, а по думите му Българска национална телевизия не демонстрира задоволително положителни резултати. Доколкото виждам, двете тези не са създали усещане на Асоциацията на европейските публицисти, само че съгласно мен те са значими и рискови, тъй като засягат непосредствено инфраструктурата на медийната среда в България. В комисията не стана ясно, кой ще играе ролята на медиен регулатор след възможното закриване на Съвет за електронни медии, нито пък стана ясно, какви са параметрите на резултатите, които се чакат от Българска национална телевизия отстрана на ръководещото болшинство. Начинът, по който беше поднесена рецензията към Българска национална телевизия визира и публицистите, които работят там, тъй като обществените резултати на публичната медия са плод на първо място на журналистическата активност. И по време на съвещанието и в този момент, аз настоявам, че в Българска национална телевизия работят едни от най-качествените български публицисти.
5. От полемиката „ Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията”, персонално на мен ми стана ясно, че представителите на ръководещото болшинство, страдат от липса на каквато и да било дълбочина във връзка с медийното законодателство. В ентусиазма си, те бяха пропуснали да поканят представители на медиите, цивилен организации, които имат отношение към свободата на словото, специалисти и въобще хора, които от години се занимават с медийно право. По тази причина, по време на полемиката се чу само звук от комбинация сред клишета и повърхностни изявления, които не са в положение нито да подобрят, нито да влошат медийната среда в България. Поради неналичието на смисъл и несъответстващата форма на това „ разискване за започване” аз напуснах съвещанието на комисията, което може да се види и от стенограмата.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ