Проф. Лилков: Дясното се отказа от идентичност
Денят в памет на жертвите на комунизма, носи наименованието „ Ден на живата съвест “. През 2008 година една група политици, към Вацлав Хавел, депутати от чешкия парламент, някогашни политзатворници, интелектуалци оферират на Европейския парламент 23 август да се празнува като ден на паметта на жертвите на нацизма и сталинизма.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria проф. Вили Лилков, основател на Съюз на демократичните сили и ДСБ.
Датата не е определена инцидентно, това е денят, в който Хитлер и Сталин или Рибентроп и Молотов, подписват пакта за ненападение и делба на Европа, с тайните клаузи за бъдещето ѝ. Това е ден, в който би трябвало да помним жертвите и закононарушенията на национал-социализма и комунизма. През 2009 година и българският парламент одобри, по предложение на Лъчезар Тошев, този ден да се празнува и в България.
Това е ден на равносметка. Ден, в който хората да извърнат взор към тези години, в които цялото човечество е било разграничено. В последна сметка двете идеологии – национал-социализмът и комунизмът – нанесоха непоправими беди на човечеството.
Жертвите на комунизма в Китай се правят оценка на 55-60 млн., жертвите на Сталин са над 40 млн., на Хитлер над 10 млн. и така нататък до момента в който стигнем до жертвите на Пол Пот в Камбоджа, който от 5-милионна Камбоджа, унищожава половината население. Целият интелектуален хайлайф е погубен в името на една тоталитарна, безумна идеология.
Така че би трябвало да споделяме на поколенията, че разлика сред двете идеологии няма. Едната търси врага вън, другата вътре в страната. В това число и в България – жертвите на комунизма в България.
От 89 година е доста огромна съпротивата против възобновяване на тази памет и против написването на същинската история. Нашата история след 9 септември е в голяма степен фалшифицирана.
Съпротивата не е единствено от Българска социалистическа партия, само че и от избрани пластове на популацията и публични групи, учени. Чешката декларация не е подкрепена от Българска социалистическа партия, тя се опълчва през 2009 година и против приемането на 23 август като ден в памет на жертвите на комунизма. И в случай че им видите причините, ще ахнете. Те са към момента заложници на онази изразителност, насаждана и наслоявана преди 89-а и преобладаваше в учебниците по история. До ден сегашен има шефове на учебни заведения, които не желаят да се трансформират учебниците по история. Има и учени, които интерпретират с „ другата позиция “ документи.
Трябва да стане ясно, че у нас 9 септември не пристигна след героичните старания на нашето партизанско придвижване, а пристигна в багажното поделение на Червената войска.
Трябва да се пренапишат учебниците по история. Много нови и млади учени да влязат в тази тематика, тъй като доста от старите учени са заложници на това, което са писали преди 89 година и в този момент настойчиво не желаят да се откажат от него и да признаят обстоятелства.
Българската политика има един доста тежък проблем сега – отстъплението от полезностите. То е изключително тежко в дясното. Споразумението и влизането в коалиция с Българска социалистическа партия е отвод от еднаквост. В предния парламент, преди последния, „ Демократична България “ внесе закон за лустрацията, само че когато в идващия парламент се образува коалиция с Българска социалистическа партия, този закон не беше импортиран още веднъж.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria проф. Вили Лилков, основател на Съюз на демократичните сили и ДСБ.
Датата не е определена инцидентно, това е денят, в който Хитлер и Сталин или Рибентроп и Молотов, подписват пакта за ненападение и делба на Европа, с тайните клаузи за бъдещето ѝ. Това е ден, в който би трябвало да помним жертвите и закононарушенията на национал-социализма и комунизма. През 2009 година и българският парламент одобри, по предложение на Лъчезар Тошев, този ден да се празнува и в България.
Това е ден на равносметка. Ден, в който хората да извърнат взор към тези години, в които цялото човечество е било разграничено. В последна сметка двете идеологии – национал-социализмът и комунизмът – нанесоха непоправими беди на човечеството.
Жертвите на комунизма в Китай се правят оценка на 55-60 млн., жертвите на Сталин са над 40 млн., на Хитлер над 10 млн. и така нататък до момента в който стигнем до жертвите на Пол Пот в Камбоджа, който от 5-милионна Камбоджа, унищожава половината население. Целият интелектуален хайлайф е погубен в името на една тоталитарна, безумна идеология.
Така че би трябвало да споделяме на поколенията, че разлика сред двете идеологии няма. Едната търси врага вън, другата вътре в страната. В това число и в България – жертвите на комунизма в България.
От 89 година е доста огромна съпротивата против възобновяване на тази памет и против написването на същинската история. Нашата история след 9 септември е в голяма степен фалшифицирана.
Съпротивата не е единствено от Българска социалистическа партия, само че и от избрани пластове на популацията и публични групи, учени. Чешката декларация не е подкрепена от Българска социалистическа партия, тя се опълчва през 2009 година и против приемането на 23 август като ден в памет на жертвите на комунизма. И в случай че им видите причините, ще ахнете. Те са към момента заложници на онази изразителност, насаждана и наслоявана преди 89-а и преобладаваше в учебниците по история. До ден сегашен има шефове на учебни заведения, които не желаят да се трансформират учебниците по история. Има и учени, които интерпретират с „ другата позиция “ документи.
Трябва да стане ясно, че у нас 9 септември не пристигна след героичните старания на нашето партизанско придвижване, а пристигна в багажното поделение на Червената войска.
Трябва да се пренапишат учебниците по история. Много нови и млади учени да влязат в тази тематика, тъй като доста от старите учени са заложници на това, което са писали преди 89 година и в този момент настойчиво не желаят да се откажат от него и да признаят обстоятелства.
Българската политика има един доста тежък проблем сега – отстъплението от полезностите. То е изключително тежко в дясното. Споразумението и влизането в коалиция с Българска социалистическа партия е отвод от еднаквост. В предния парламент, преди последния, „ Демократична България “ внесе закон за лустрацията, само че когато в идващия парламент се образува коалиция с Българска социалистическа партия, този закон не беше импортиран още веднъж.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ