Нов начин за активиране на пасивни клетки в ретината може да възстанови зрението
Дегенеративното заболяване на ретината е проблем за милиони хора по света, защото светлочувствителните кафези, наречени фоторецептори в задната част на окото, умират, без да бъдат сменени. Благодарение на новите проучвания решението на казуса може да не е надалеч.
Учени от Канада са измислили метод да трансформират пасивните поддържащи неврони, наречени глиални кафези на Мюлер, в тъкани, които работят като конусовидни фоторецептори, които са нужни за усещането на цветовете и зрителната заостреност. Въпреки че процесът е тестван единствено върху мишки кафези, в последна сметка може да се развие в терапия, която може да възвърне зрението на хората.
Част от повода глиалните кафези на Мюлер да бъдат определени за проучване е способността им да бъдат препрограмирани при някои животни. За страдание това не е трик, който тези кафези могат да създадат при хората.
„ Интересното е, че е известно, че тези кафези на Мюлер реактивират и регенерират ретината при риби “, споделя неврологът и първият създател Камил Будро-Пинсоно от университета в Монреал.
Ключови за проучването са гените Ikzf1 и Ikzf4 и протеините, които създават. Тези протеини са известни като времеви фактори на еднаквост, за които към този момент е известно, че играят значима роля в развиването на клетките в разнообразни видове.
Глиалните кафези на Мюлер бяха изолирани и култивирани преди да бъдат препрограмирани благодарение на разнообразни фактори за времева еднаквост, в това число Ikzf1 и Ikzf4. Тези фактори не са трансформирали изцяло глиалните кафези в конусовидни кафези, само че са придобили някои от нужните характерности, с цел да действат като фоторецепторите.
Докато глиалните кафези оказват помощ за подхранването, регулирането и организирането на други кафези в окото, откривателите споделят, че има задоволително остатък за безвредното превръщане на някои от поддържащите кафези в кафези, сходни на фоторецептори – от решаващо значение за виждане на светлина и идентифициране на цветовете.
По-нататък тези открития биха могли да бъдат потребни и при лекуването на болести в мозъка – способността да размени избрани неврони, които са били повредени посредством препрограмиране на други типове кафези.
Има още доста работа за извършване, само че това е доста обещаващо начало. След това екипът желае да прегледа по-отблизо механизмите, включени в тази клетъчна промяна, и да изследва методите, по които тя може да стане по-ефективна.
„ Ние може един ден да можем да се възползваме от клетките, които нормално участват в ретината, и да ги подтикваме да регенерират кафези на ретината, изгубени от патологични положения, и да възстановят зрението “, споделя докторантът Аджай Дейвид от университета в Монреал.
Изследването е оповестено в PNAS.
Учени от Канада са измислили метод да трансформират пасивните поддържащи неврони, наречени глиални кафези на Мюлер, в тъкани, които работят като конусовидни фоторецептори, които са нужни за усещането на цветовете и зрителната заостреност. Въпреки че процесът е тестван единствено върху мишки кафези, в последна сметка може да се развие в терапия, която може да възвърне зрението на хората.
Част от повода глиалните кафези на Мюлер да бъдат определени за проучване е способността им да бъдат препрограмирани при някои животни. За страдание това не е трик, който тези кафези могат да създадат при хората.
„ Интересното е, че е известно, че тези кафези на Мюлер реактивират и регенерират ретината при риби “, споделя неврологът и първият създател Камил Будро-Пинсоно от университета в Монреал.
“ " Но при бозайниците, в това число хората, те нормално не го вършат, не и след пострадване или заболяване. И ние към момента не разбираме изцяло за какво. " ”
Ключови за проучването са гените Ikzf1 и Ikzf4 и протеините, които създават. Тези протеини са известни като времеви фактори на еднаквост, за които към този момент е известно, че играят значима роля в развиването на клетките в разнообразни видове.
Глиалните кафези на Мюлер бяха изолирани и култивирани преди да бъдат препрограмирани благодарение на разнообразни фактори за времева еднаквост, в това число Ikzf1 и Ikzf4. Тези фактори не са трансформирали изцяло глиалните кафези в конусовидни кафези, само че са придобили някои от нужните характерности, с цел да действат като фоторецепторите.
Докато глиалните кафези оказват помощ за подхранването, регулирането и организирането на други кафези в окото, откривателите споделят, че има задоволително остатък за безвредното превръщане на някои от поддържащите кафези в кафези, сходни на фоторецептори – от решаващо значение за виждане на светлина и идентифициране на цветовете.
“Рано е, само че процесът може вероятно да бъде приспособен да работи при хора, без да е належащо да се трансплантират нови кафези. ”
По-нататък тези открития биха могли да бъдат потребни и при лекуването на болести в мозъка – способността да размени избрани неврони, които са били повредени посредством препрограмиране на други типове кафези.
Има още доста работа за извършване, само че това е доста обещаващо начало. След това екипът желае да прегледа по-отблизо механизмите, включени в тази клетъчна промяна, и да изследва методите, по които тя може да стане по-ефективна.
„ Ние може един ден да можем да се възползваме от клетките, които нормално участват в ретината, и да ги подтикваме да регенерират кафези на ретината, изгубени от патологични положения, и да възстановят зрението “, споделя докторантът Аджай Дейвид от университета в Монреал.
Изследването е оповестено в PNAS.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ