Датата е 14 април 1965 година, а денят е сряда.

Датата е 14 април 1965 година, а денят е сряда. Тогава Тодор Живков бил на провелия се ексклузивен пленум на Централния комитет на Българска комунистическа партия. Пред събранието Боян Българанов изнесъл стряскащ отчет, който мощно обезпокоил членовете на Централен комитет.

Ставало въпрос за опит за държавен прелом и ограниченията, които били взети против уредниците на метежа от страна на органите на Министерство на вътрешните работи. Този опит е останал в историята като „ Заговора на Горуня “, който е бил най-голямата интрига за промяна на властта в цялата история на България от времето на социализма.

Нощта на 11 против 12 февруари същата година ген. Съби Стефанов – началникът на Софийското градско ръководство на Министерство на вътрешните работи, по-рано денем се срещнал със своя остарял прочут –  полковник Цанко Цанков, шеф в Министерството на националната защита. Темата на диалога им е била, меко казано, рискова, изключително за тези времена. Полковникът разкрива пред ген. Стефанов, че съществува загадка организация, която си е сложила за цел да отстрани тогавашното управление на страната и партията. Целта пред Цанков е била да вербува началника на Софийското Министерство на вътрешните работи, чиито елементи да оказват помощ или най-малко да запазят неутралитет, щом проектът бъде наведен в деяние.

Генералът е мощно смутен от тази вест,

тъй като не знае, по какъв начин да постъпи и прекарва безсънна нощ, размишлявайки дали да помогне на заговорниците. Той се притеснява, че е допустимо полковникът просто да „ тества “ лоялността му към другаря Живков и управлението на партията. В последна сметка още на идната заран той се среща с ген. Дико Диков, министър на вътрешните работи, и заместника му Ангел Солаков. Двамата на собствен ред рапортуват пред Тодор Живков за заговора, целящ да го отстранен от власт. Силно обезпокоен, първият секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия подрежда на Министерство на вътрешните работи да впрегне всичките си сили в разконспирирането на организацията.

Държавна сигурност дава начало на контраоперация „ Дураците “

(от съветски, „ дураки “ – глупаци) и стартира да разплита възела към заговора. Чрез подслушване на телефонни диалози, сътрудниците съумяват да свържат полковник Цанков с други от уредниците – полк. Иван Велчев, а посредством него стигат и до военачалник Цвятко Анев, шеф на Софийския гарнизон. Все отново минава съвсем цялостен месец в дебнене и следене, до момента в който Държавна сигурност най- най-после схванала, кой стои отпред на конспирацията, а точно – някогашният партизанин Иван Тодоров.

Иван Тодоров, по прякор Горуня, е роден на 05 януари 1916 година във врачанското село Горна Кремена. На 16-годишна възраст става ремсист (член на Работническия юношески съюз), а от 1939 година е деен член на Българска работническа партия (комунисти). Осъден на 7 и половина години затвор за политическа активност през 1939 година, той е изпратен в Сливенския затвор, откъдето съумява да избяга две години по-късно. След бягството си влиза в редиците на партизанския отряд „ Гаврил Генов “, чиито пълководец е Цоло Кръстев, за който ще стане дума по-късно.

Като един от първите партизани във врачанско, Горуня се радва на необятна известност измежду локалните поданици. След преврата на 09 септември 1944 година става кандидат-член и след това член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Назначен е за заместник-министър на земеделието, както и ръководи Комитета по водното стопанство. Горуня споделя профила на болшинството от висшите функционери на партията – бивш партизанин, осъждан от предходния режим, който влезнал в Централен комитет след 9 септември и получил властова позиция.

Защо му е било тогава да провежда прелом против своите?

На процедура Горуня се явявал водач на групата, която смята, че след свалянето на Сталин от власт в Съюз на съветските социалистически републики комунизмът е почнал да губи позициите си. На ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз през 1956 година в Москва Никита Хрушчов афишира, че Съюз на съветските социалистически републики поема нов курс.

Той подлага на критика култа към личността на Сталин и загатва за пробутване на демократични детайли в тоталитарната руска система. Това води до разединение в комунистическата идеология в международен проект, а най-яростен конкурент на прокарваната от Хрушчов политика се явява Мао Дзедун, водач на Китайската комунистическа партия и държавен началник на най-многолюдната страна в света.

В конфликта сред двете супер сили, и Съюз на съветските социалистически републики и Китай се пробват да завоюват на своя страна управленията на останалите комунистически страни в света. Това от своя страна води до идеологически конфликти в обособените страни. След Хрушчов през 1964 година на власт в Съюз на съветските социалистически републики се изкачва Леонид Брежнев, който се пробва, въпреки и отчасти, да върне сталинисткия курс.

Иван Тодоров - Горуня

Мотивирани от тези събития в Кремъл, Горуня и съратниците му вземат решение, че е пристигнал точният миг да смъкват Тодор Живков от власт и да втвърдят курса на държавна политика. Впрочем и други крила от Българска комунистическа партия са на мнение, че на правешкия придворен му е изтекло времето. Така да вземем за пример през декември 1964 година ген. Иван Бъчваров от военно-административния отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия изисква на пленума промяната на Живков, само че предлагането е отхвърлено.

Около Бъчваров обаче има образувано цяло ядро опозиционери, с които хората на Горуня са възнамерявали да си сътрудничат. Горуня даже споделя пред свои близки, че съгласно него Тодор Живков е част от масонска ложа, която се пробва да наложи успеха на капитализма над комунизма. Крайно недоволни от управителните дейности на Централен комитет на Българска комунистическа партия, през октомври Горуня и Цоло Кръстев, тогавашни съратници в партизанския отряд „ Гаврил Генов “, стартират да провеждат свалянето на Живков от власт.

Към тях се причислява ген. Цвятко Анев, за който към този момент споменахме. Тримата се явяват ядрото на заговора. Около тях стартират да се събират още военни, заемащи основни позиции – полк. Иван Велчев, ген. Минчо Ерменов, ген. Любен Динов, полк. Цанко Цанков, до един началници на разнообразни отдели в министерството на защитата. Важно е да се означи, че ядрото на организацията е формирано главно от тогавашни членове на партизанския отряд „ Гаврил Генов “. Намеренията им да смъкват тогавашната власт съгласно някои историографи се явявали един тип конфликт сред два отряда, защото множеството висши партийни функционери от това време са били тогавашни членове на отряда „ Чавдар “.

Не след дълго бил направен проект за деяние,

според който точният миг за дейности би бил съботния пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия. През почивните дни огромна част от военните и милицията не били в София и по този начин би им било мъчно да реагират. Един е трябвало да събере командирите на другите армии, различен – да блокира летищата, с цел да няма бойни полети. Русенския клон на заверата трябвало да блокира Дунав-мост, с цел да не могат военните сили на Съюз на съветските социалистически републики да се притекат на помощ на Живков.

Генерал Анев с група офицери и автоматчици е трябвало да завладяват Партийния дом, където силите му да арестуват Тодор Живков и да принуждават Централен комитет на Българска комунистическа партия да подпише авансово готови документи, с които той да бъде отхвърлен от всички постове. Смяната на състава на Централен комитет също е била планувана.

Като тогавашни партизани, преследвани от предходната власт, Горуня и хората му са били извънредно опитни конспиратори. Комуникирали са съвсем напълно на открити пространства и са употребявали закодиран език между тях. Така да вземем за пример, когато някой „ кашля малко “, това е значело, че заплахата е дребна. Ако някой „ вдигнел температура “, значи има съмнения върху активността им. В този таен „ медицински “ речник „ Доктора “ се е явявал самият Иван Тодоров – Горуня.

Подготовката за държавен прелом е вървяла с цялостна мощ

и сякаш солидната организация е предвещавала триумф на заговорниците. Това се случило, до момента в който не блъснали на камък с несполучливото рекрутиране на ген. Съби Стефанов. След този повратен миг и след започването на интервенция „ Дураците “ нещата се обръщат. Държавна сигурност съумява бързо да разплете възела към организацията.

Нещо повече – самият Тодор Живков даже насочва едно скрито предизвестие към конспираторите. На пленума на Централен комитет, състоял се на 23 март 1965 година той декларира, че „ някои рисковани детайли са подели разложителна антипартийна активност “. Освен това по негово разпореждане в най-големия вестник по това време „ Работническо дело “ е оповестен материал, остро критикуващ точно Иван Тодоров – Горуня.

Вместо обаче да се уплашат или откажат, заговорниците вземат решение, че би трябвало да се работи допустимо най-бързо, защото вероятно част от проектите им са разкрити. Заради материала във вестника Горуня поисква среща със самия Тодор Живков. На нея той се пробва да се държи невъзмутимо, с цел да не издаде, че крие нещо.

Скоро след срещата обаче Горуня се вижда с военачалник Анев и му оповестява, че са разкрити и би трябвало да преминат в конспиративност. Докато изготвят точните проекти за бягство в Румъния, се уговарят, че най-важното е да изгорят всички описи и архиви, уличаващи участниците в заговора. Според ангажимента им трябвало да се видят пет дни по-късно по Врачанско и оттова да забегнат зад граница.

Това, което не подозират, е, че Държавна сигурност

е сложила подслушвателно устройство. Твърди се, че експертите от Втори отдел на Държавна сигурност съумели да инсталират дребния предавател не къде да е, а в генералската фуражка на Цвятко Анев! Така сътрудниците чуват всичките им проекти и знаят авансово, по какъв начин ще постъпят уредниците на несъстоялия се прелом.

Няколко дни по-късно ген. Анев е задържан, криейки се у кумовете си. Залавят го с два заредени револвера, подготвен да се бие. През това време Горуня се чуди, по какъв начин да постъпи – дали да се съобщи непринудено, или да опита бягство в чужбина. В последна сметка на 7 против 8 април изстрел от персоналния му револвер ТТ поставя завършек на живота му.

ВИЖТЕ СЪЩО: ТАЙНИЯТ ПЛАН НА ТОДОР ЖИВКОВ ЗА БЪЛГАРИЯ

Според формалната версия някогашният партизанин самичък поставя завършек на живота си, откакто схваща, че е оголен. Други източници, измежду които съселяните му от Горна Кремена и някогашни чиновници от правосъдна медицина, обаче настояват, че Горуня е бил премахнат. В поддръжка на последното се сочат няколко обстоятелството. Единият от тях е, че изстрелът е в лявото слепоочие, а самият Тодоров не бил левичар. Други споделят, че имало патрони и в тялото му. До него е открито предсмъртно писмо в другата, в което загатва за Тодор Живков следното:

„ След като приготви идейния погром на партията, се стартира физическата кървава кавга с фрагментите. Жив в ръцете на враговете на партията не съм привикнал да се предавам. Блокиран съм! Умирам, само че не се предавам.

предсмъртно писмо на Горуня

В идващите седмици са задържани всички основни уредници, известни на Държавна сигурност – 14 души.

Самият Тодор Живков

е желал да избегне всеобща кавга със заговорниците. Общо 11 души са наказани, а цели 192 офицери и чиновници на армията и милицията са уволнени заради съмнения за присъединяване в групата.

Заговорът на Горуня е най-дръзкият опит за държавен прелом в България по време на социализма. Според един от участниците в заверата, не им е стигнала единствено една седмица време, с цел да осъществят проектите си. Тук би трябвало да се отблежи нещо извънредно значимо. През 1990 година, останалите живи конспиратори, измежду които и самият военачалник Анев, биват оправдани със следното съображение:

Това е много необичайно, защото групата към Горуня не се е борила за народна власт или унищожаване на комунистическия режим. Те са целели още по-репресивни ограничения и връщане на някои от сталинистките способи и практики. Въпреки това чак до 10 ноември 1989 година някогашният партизанин от отряд „ Гаврил Генов ” се явява един от знаците на битката против Живковизма. Разочаровани от едноличния режим комунистите се промъкват години наред измежду нощ в гробищата на Горна Кремена, където побиват алено знаме на гроба на Горуня.  

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!

Източник /