Западът си затваря очите за злото в Белград
Даниел Сървър*
Миналата седмица сръбският парламент утвърди новото държавно управление на страната. Съставът и програмата съставляват нов завой към етнонационалистическата и антиевропейска десница.
Кабинетът включва глобени от Съединени американски щати министри, както и откровени русофилски подмазвачи. Да не приказваме за министър-председател, който ръководеше сръбското министерство на защитата през предходната година, когато то беше съизвършител в терористична офанзива в Северно Косово, похищение на косовски служители на реда и протести против миротворците, водени от НАТО. Милош Вучевич към този момент акцентира желанието на Сърбия за положителни връзки с Русия и отхвърли си да се причисли към глобите на Европейски Съюз против Москва.
Президентът Вучич не оставя доста благоприятни условия на тези, които настояват, че Сърбия се е насочила на Запад. През последните месеци той демонстративно се срещна с бъдещите диктатори на Унгария и Азербайджан, както и с прекомерно действителните авторитаристи, ръководещи Беларус, Русия и Китай. Вучич не крие упоритостта си да разшири властта си до следените от сърбите 49% от Босна и Херцеговина, цяла Черна гора и северната част на Косово, където има сръбско болшинство. Освен това през декември Вучич ръководеше гротескно несправедливи национални избори и фалшифицирани общински избори в Белград, които накараха Freedom House да намали оценките за народна власт на Сърбия.
Защо Европа и Съединени американски щати се заблуждават
Въпреки всичко формалните лица в Съединени американски щати и Европа са подготвени да толерират и даже да възнаградят Вучич. Някои от тях се притесняват, че алтернативата може да е по-лоша. Други не желаят да признаят неуспеха на тригодишното лековато отношение към Вучич. Трети си показват, че трохите, които той раздава в западна посока - сърби с косовски номера и документи за идентичност - предвещават усъвършенстване по по-важни въпроси. Снарядите и патроните, които Сърбия изпраща до Украйна, може да повлияят на някои от тях, само че сигурно сходни количества - в случай че не и по-големи - се насочват към Русия.
Но самозаблудата е огромна част от тази история. Вучич даде ясно да се разбере, че няма да извършва споразуменията, които Съединени американски щати и Европейски Съюз считат за правно обвързващи. Белград се опълчва на участието на Косово в Съвета на Европа. Въпреки изгодите, които биха могли да произтекат за косовските сърби. Със сигурност интелигентните американци и европейци схващат, че сръбското присъединяване в ученията на НАТО генерира забележителен поток от разследващи данни за Русия. Но с цел да се направи нещо във връзка с непозволените дейности на Сърбия, се изисква тежка политическа работа. Защо да се заемате с това, в случай че никой над вашата заплата не възразява против политиката " да си затваряме очите за злото "?
Възможност за смяна
Скоро ще се появи опция за по-ефективен метод. Длъжностните лица, които сътвориха политиката " не виждам злото ", се насочат към друга посока. Според слуховете специфичният представител на Европейски Съюз Мирослав Лайчак и заместник-помощник-секретарят на Съединени американски щати Габриел Ескобар се готвят да се отдръпват. Те вложиха доста във Вучич и нямат какво да покажат отсреща. Същото се отнася и за посолството на Съединени американски щати в Белград. Посланик Хил нееднократно е очернял косовското управление, до момента в който е възхвалявал сръбското.
Новият началник на Европейското бюро на Държавния департамент Джим О`Брайън не е изпаднал напълно в техния непроизводителен коловоз. Той е изключително прям по някои въпроси с Вучич. Но и той продължава да дава обещание на Сърбия прогрес във връзка с основаването на Асоциацията на общините със сръбско болшинство в Косово, която Вучич има намерение да употребява като иредентистки механизъм за ръководство на косовските сърби.
Асоциацията изисква осъществяване на изискванията quid pro quo
Това е тъпо. Косово даде обещание тази Асоциация в съглашение от 2013 година, което включваше признание на валидността на косовската конституция на цялата територия на страната и ангажимент да се разреши на Косово и Сърбия да се причислят към Европейския съюз поотделно и без взаимна интервенция. Това беше еднакво на фактическо сръбско признание на Косово, защото единствено суверенни страни могат да се причисляват към Съюза.
Сърбия обаче се отдръпна от тези задължения. Вучич даде ясно да се разбере, че не демонстрира по-голяма приемливост към признаването де факто, в сравнение с към признаването де юре. Той изтегли сръбските кметове, служители на реда, съдии и други чиновници от институциите на Прищина в Северно Косово. Белград насърчи косовските сърби да бойкотират последните общински избори. Сърбия се опълчва и на участието на Косово в Съвета на Европа и други районни институции.
Проблемът е в демокрацията
Да се чака, че Косово ще образува Асоциацията без изгодите, които Сърбия е дала обещание в подмяна, е неуместно. През по-голямата част от последните пет години косовският министър-председател Курти заемаше лидерска позиция в косовската политика. Няма да има по-бърз метод той да я загуби от това да даде Асоциацията на Сърбия, без да получи нищо в подмяна. Вероятно му предстоят избори през идната година. Да се чака от него да извърши политическо самоубийство, с цел да угоди на Белград, е дипломатическа илюзия.
Разбира се, същото се отнася и за президента Вучич. Сърбия може и да върви към автокрация, само че към момента не е стигнала до такава степен. Малцина сръбски политици рискуват да кажат очевидното: че Косово е изгубено и за Сърбия ще е по-добре да го признае. Основната съпротива на Вучич от години е по-яростна във връзка с Косово от самия него. За да се опълчи на политическите течения в Белград, Вучич ще би трябвало да прояви необикновена храброст.
Единственият метод за възкръсване на Асоциацията е да се съживи и договорката от 2013 година " quid pro quo ". Това би трябвало да включва действително присъединяване на сръбските жители в ръководството на Косово, признание от Белград на конституционната и правосъдната власт на Прищина в северната част на страната и преустановяване на опълчването на Белград против участието на Косово в интернационалните организации. Тогава Курти ще може да се похвали, че е сключил добра договорка. Вучич би могъл да твърди, че е получил това, което Белград е желал. А Съединени американски щати и Европейски Съюз ще могат да настояват, че са постигнали действителен прогрес в доближаването на Сърбия и Косово с евроатлантическите институции и полезности. /БГНЕС
*Даниел Сървър, професор в Училището за напреднали интернационалните проучвания към университета Джон Хопкинс във Вашингтон
Миналата седмица сръбският парламент утвърди новото държавно управление на страната. Съставът и програмата съставляват нов завой към етнонационалистическата и антиевропейска десница.
Кабинетът включва глобени от Съединени американски щати министри, както и откровени русофилски подмазвачи. Да не приказваме за министър-председател, който ръководеше сръбското министерство на защитата през предходната година, когато то беше съизвършител в терористична офанзива в Северно Косово, похищение на косовски служители на реда и протести против миротворците, водени от НАТО. Милош Вучевич към този момент акцентира желанието на Сърбия за положителни връзки с Русия и отхвърли си да се причисли към глобите на Европейски Съюз против Москва.
Президентът Вучич не оставя доста благоприятни условия на тези, които настояват, че Сърбия се е насочила на Запад. През последните месеци той демонстративно се срещна с бъдещите диктатори на Унгария и Азербайджан, както и с прекомерно действителните авторитаристи, ръководещи Беларус, Русия и Китай. Вучич не крие упоритостта си да разшири властта си до следените от сърбите 49% от Босна и Херцеговина, цяла Черна гора и северната част на Косово, където има сръбско болшинство. Освен това през декември Вучич ръководеше гротескно несправедливи национални избори и фалшифицирани общински избори в Белград, които накараха Freedom House да намали оценките за народна власт на Сърбия.
Защо Европа и Съединени американски щати се заблуждават
Въпреки всичко формалните лица в Съединени американски щати и Европа са подготвени да толерират и даже да възнаградят Вучич. Някои от тях се притесняват, че алтернативата може да е по-лоша. Други не желаят да признаят неуспеха на тригодишното лековато отношение към Вучич. Трети си показват, че трохите, които той раздава в западна посока - сърби с косовски номера и документи за идентичност - предвещават усъвършенстване по по-важни въпроси. Снарядите и патроните, които Сърбия изпраща до Украйна, може да повлияят на някои от тях, само че сигурно сходни количества - в случай че не и по-големи - се насочват към Русия.
Но самозаблудата е огромна част от тази история. Вучич даде ясно да се разбере, че няма да извършва споразуменията, които Съединени американски щати и Европейски Съюз считат за правно обвързващи. Белград се опълчва на участието на Косово в Съвета на Европа. Въпреки изгодите, които биха могли да произтекат за косовските сърби. Със сигурност интелигентните американци и европейци схващат, че сръбското присъединяване в ученията на НАТО генерира забележителен поток от разследващи данни за Русия. Но с цел да се направи нещо във връзка с непозволените дейности на Сърбия, се изисква тежка политическа работа. Защо да се заемате с това, в случай че никой над вашата заплата не възразява против политиката " да си затваряме очите за злото "?
Възможност за смяна
Скоро ще се появи опция за по-ефективен метод. Длъжностните лица, които сътвориха политиката " не виждам злото ", се насочат към друга посока. Според слуховете специфичният представител на Европейски Съюз Мирослав Лайчак и заместник-помощник-секретарят на Съединени американски щати Габриел Ескобар се готвят да се отдръпват. Те вложиха доста във Вучич и нямат какво да покажат отсреща. Същото се отнася и за посолството на Съединени американски щати в Белград. Посланик Хил нееднократно е очернял косовското управление, до момента в който е възхвалявал сръбското.
Новият началник на Европейското бюро на Държавния департамент Джим О`Брайън не е изпаднал напълно в техния непроизводителен коловоз. Той е изключително прям по някои въпроси с Вучич. Но и той продължава да дава обещание на Сърбия прогрес във връзка с основаването на Асоциацията на общините със сръбско болшинство в Косово, която Вучич има намерение да употребява като иредентистки механизъм за ръководство на косовските сърби.
Асоциацията изисква осъществяване на изискванията quid pro quo
Това е тъпо. Косово даде обещание тази Асоциация в съглашение от 2013 година, което включваше признание на валидността на косовската конституция на цялата територия на страната и ангажимент да се разреши на Косово и Сърбия да се причислят към Европейския съюз поотделно и без взаимна интервенция. Това беше еднакво на фактическо сръбско признание на Косово, защото единствено суверенни страни могат да се причисляват към Съюза.
Сърбия обаче се отдръпна от тези задължения. Вучич даде ясно да се разбере, че не демонстрира по-голяма приемливост към признаването де факто, в сравнение с към признаването де юре. Той изтегли сръбските кметове, служители на реда, съдии и други чиновници от институциите на Прищина в Северно Косово. Белград насърчи косовските сърби да бойкотират последните общински избори. Сърбия се опълчва и на участието на Косово в Съвета на Европа и други районни институции.
Проблемът е в демокрацията
Да се чака, че Косово ще образува Асоциацията без изгодите, които Сърбия е дала обещание в подмяна, е неуместно. През по-голямата част от последните пет години косовският министър-председател Курти заемаше лидерска позиция в косовската политика. Няма да има по-бърз метод той да я загуби от това да даде Асоциацията на Сърбия, без да получи нищо в подмяна. Вероятно му предстоят избори през идната година. Да се чака от него да извърши политическо самоубийство, с цел да угоди на Белград, е дипломатическа илюзия.
Разбира се, същото се отнася и за президента Вучич. Сърбия може и да върви към автокрация, само че към момента не е стигнала до такава степен. Малцина сръбски политици рискуват да кажат очевидното: че Косово е изгубено и за Сърбия ще е по-добре да го признае. Основната съпротива на Вучич от години е по-яростна във връзка с Косово от самия него. За да се опълчи на политическите течения в Белград, Вучич ще би трябвало да прояви необикновена храброст.
Единственият метод за възкръсване на Асоциацията е да се съживи и договорката от 2013 година " quid pro quo ". Това би трябвало да включва действително присъединяване на сръбските жители в ръководството на Косово, признание от Белград на конституционната и правосъдната власт на Прищина в северната част на страната и преустановяване на опълчването на Белград против участието на Косово в интернационалните организации. Тогава Курти ще може да се похвали, че е сключил добра договорка. Вучич би могъл да твърди, че е получил това, което Белград е желал. А Съединени американски щати и Европейски Съюз ще могат да настояват, че са постигнали действителен прогрес в доближаването на Сърбия и Косово с евроатлантическите институции и полезности. /БГНЕС
*Даниел Сървър, професор в Училището за напреднали интернационалните проучвания към университета Джон Хопкинс във Вашингтон
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ