Никога не е късно да поумнееш - ДАНИЕЛ ДЕФО
Даниел Дефо (1660–1731) е измежду най-популярните британски писатели и е един от най-значимите представители на Просвещението.
Той е многостранен създател с над 500 книги на разнообразни тематики. Автор е на памфлети, сатири, есета по политически, стопански и обществени проблеми и е прочут като един от първите романисти, оказал помощ жанра да се разпространява в Англия.
Наред с „ Дневник на чумавата година “, измежду най-прочутите му романи са „ Робинзон Крузо “ и „ Мол Фландърс “.
Днес обичаме, това, което на следващия ден ще мразим; през днешния ден търсим това, от което на следващия ден ще заобикаляме.
Най-висшата степен на човешката мъдрост е умеенето да се приспособиш към събитията и да запазиш успокоение макар външните закани.
Страхът е болест, отслабваща душата по този начин, както физическият кусур отслабва тялото.
Бремето на нашата паника е по-голямо, доста по-голямо от злото, пред което тръпнем.
Да се огънете под тежестта, значи единствено да я увеличите.
Такава е човешката природа: в никакъв случай не виждаме своето състояние в същинската светлина, до момента в който не го разберем от опита на по-лошо състояние, и в никакъв случай не ценим тези богатства, които притежаваме, до момента в който не ги загубим.
Цялото ни неодобрение от това, което желаеме, ми се коства, че произтича от неналичието на признателност за това, което имаме.
Да излъжеш дявола не е неверно.
Никога не е късно да поумнееш.
Този, който има истината на своя страна, е както простак, по този начин и страхливец, в случай че се опасява да я признае поради мнението на другите.
Нуждата изостря изобретателноста.
Безразборното използуване на материалните богатства постоянно се явява основен път към величайши неволи.
Властта и изобилието постоянно пораждат раздори.
Колкото по-нещастен е човек, толкоз повече развлечения изисква.
Избавлението от прегрешението е доста по-голяма благословия от Избавлението от скръбта.
Това, което се явява избавление за един, погубва различен.
Гръмката популярност притегля простаците.
При мисълта за своята самотност аз заплаках, само че си спомних, че сълзите в никакъв случай не приключват нещастието, и взех решение да продължа своя път.
Много по-лесно е да излеете от гърлото си думите или сълзите, в сравнение с да ги таите в себе си.
Малко ли са случаите, когато порока се скрива под маската на милосърдието?
Има два типа хора, с които е невероятно да спориш: умниците и простаците.
Няма по-унизително положение за човек от безделието.
Да останеш без другари – най-голямото, след бедността, злощастие.
Но кой не би отдал своите последни сили, когато е нужно да реализира независимост!
Душата е сложена в тялото като занемарен елмаз и би трябвало да бъде излъскана, или блясъкът ѝ в никакъв случай няма да се появи.
В минути на заплаха самоуверено следвай внушеното от вътрешният глас.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Умният човек би трябвало да има пари в главата си, само че не и в сърцето си – ДЖОНАТАН СУИФТ
