По-малко безработни младежи, но не навсякъде
Младежката безработица в България продължава последователно да понижава, само че резервират обилни разлики сред локалните пазари на труд. Докато в огромните стопански центрове делът на записаните безработни младежи е невисок макар по-големия им безспорен брой, в редица дребни общини, изключително в Северозападна и Североизточна България, той остава висок. Данните за 2025 година обрисуват по едно и също време стесняване на свободния трудов запас измежду младите и трайна централизация на проблемите в по-слабо дейните и застаряващи райони.
| Интерактивна карта |
След лекото покачване през 2024 година, данните от бюрата по труда регистрират сдържан спад в общия брой на записаните безработни на 29 и по-малко години, до 17.7 хиляди души средногодишно. Най-големите общински пазари на труд концентрират и най-големия брой безработни младежи – в София са 1.3 хиляди души, в Пловдив – над 541, във Варна – 432. В над половината (148 през 2025 г.) общини броят на безработните младежи е под 50.
| Интерактивна карта |
Делът на безработните измежду популацията на 15-29 годишна възраст тук-там остава висок – с над 10% са 18 общини, с над 5% – 63 общини, а над 20% е само Чупрене. Най-видимите скупчвания на такива общини са в Северозапада и Североизтока, както и в дребните общини край Благоевград. В множеството регионални центрове делът на безработните младежи е под и към един %, а прави усещане, че в столицата, макар че е най-големият общински пазар на труда в страната, този дял е вторият най-нисък в страната – 0.63%. Това за следващ път акцентира динамизма на софийския трудов пазар, както и високото търсене на служащи. Дори и в общините, където младежката безработица е релативно висока наклонността е към еволюционен спад.
| Интерактивна карта |
Показателен за структурните разлики сред локалните пазари на труд е делът на младежите измежду всички безработни, като дой варира от 2 – 3% до над 20%, като в двата края на подредбата са най-много доста дребни общини. Прави усещане, че няма забележима връзка със застаряването – на пръв взор е разумно районите с по-застаряло население да имат по-малко безработни младежи, само че данните сочат таман противоположното. Най-вероятната причина за това е по-ниската обща интензивност на пазара на труд в застарелите райони. Много ясно личат регионите с невисок дял на младежите в общата безработица –около столицата и Средногорието, както и Черноморието, където хотелите и заведенията основават доста подобаващи за младите работни места.
| Интерактивна карта |
Промените в коефициента на младежка безработица не са обилни, само че в съвсем всички елементи на страната наклонността е удобна – към задържане или спад. Прави усещане, че най-големите понижения са съсредоточени в райони, където младежката безработица е по-сериозен проблем – в Северозапада и Североизтока, към Сливен и Ямбол, както и край Кърджали и Смолян. Това дава съображение да чакаме спомагателен спад в бъдеще, стига актуалната динамичност на пазара на труд да се резервира.
Наблюдаваният тренд е значително предстоящ, поради постепенния спад като на безработицата, по този начин и на неактивността измежду младежите на национално равнище. Това има директно значение за политиките на пазара на труд, защото намаляването на наличния евентуален запас за разгръщане на заетостта значи, че решения би трябвало да се търсят другаде.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
безработица младежка безработица пазар на труда
| Интерактивна карта |
След лекото покачване през 2024 година, данните от бюрата по труда регистрират сдържан спад в общия брой на записаните безработни на 29 и по-малко години, до 17.7 хиляди души средногодишно. Най-големите общински пазари на труд концентрират и най-големия брой безработни младежи – в София са 1.3 хиляди души, в Пловдив – над 541, във Варна – 432. В над половината (148 през 2025 г.) общини броят на безработните младежи е под 50.
| Интерактивна карта |
Делът на безработните измежду популацията на 15-29 годишна възраст тук-там остава висок – с над 10% са 18 общини, с над 5% – 63 общини, а над 20% е само Чупрене. Най-видимите скупчвания на такива общини са в Северозапада и Североизтока, както и в дребните общини край Благоевград. В множеството регионални центрове делът на безработните младежи е под и към един %, а прави усещане, че в столицата, макар че е най-големият общински пазар на труда в страната, този дял е вторият най-нисък в страната – 0.63%. Това за следващ път акцентира динамизма на софийския трудов пазар, както и високото търсене на служащи. Дори и в общините, където младежката безработица е релативно висока наклонността е към еволюционен спад.
| Интерактивна карта |
Показателен за структурните разлики сред локалните пазари на труд е делът на младежите измежду всички безработни, като дой варира от 2 – 3% до над 20%, като в двата края на подредбата са най-много доста дребни общини. Прави усещане, че няма забележима връзка със застаряването – на пръв взор е разумно районите с по-застаряло население да имат по-малко безработни младежи, само че данните сочат таман противоположното. Най-вероятната причина за това е по-ниската обща интензивност на пазара на труд в застарелите райони. Много ясно личат регионите с невисок дял на младежите в общата безработица –около столицата и Средногорието, както и Черноморието, където хотелите и заведенията основават доста подобаващи за младите работни места.
| Интерактивна карта |
Промените в коефициента на младежка безработица не са обилни, само че в съвсем всички елементи на страната наклонността е удобна – към задържане или спад. Прави усещане, че най-големите понижения са съсредоточени в райони, където младежката безработица е по-сериозен проблем – в Северозапада и Североизтока, към Сливен и Ямбол, както и край Кърджали и Смолян. Това дава съображение да чакаме спомагателен спад в бъдеще, стига актуалната динамичност на пазара на труд да се резервира.
Наблюдаваният тренд е значително предстоящ, поради постепенния спад като на безработицата, по този начин и на неактивността измежду младежите на национално равнище. Това има директно значение за политиките на пазара на труд, защото намаляването на наличния евентуален запас за разгръщане на заетостта значи, че решения би трябвало да се търсят другаде.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
безработица младежка безработица пазар на труда
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ