Просвещението
Дали съществува етера и за какво го има в истинската Менделеева таблица от 1905г., а по-късно е отстранен?
Днес се навършват 182г. от рождението на огромния знаменит съветски академик от края на XIX век Дмитрий Менделеев, основател на “Периодичният закон “ или както е прочут през днешния ден, периодическата таблица на химичните детайли. Но малко на брой знаят, че той е отстоявал в международната просвета концепцията за етера или ефира или Нютоний както го назовава, придавал ѝ е фундаментално научно значение в разкриването на тайните на вселената и нейното битие, и го присъединил в неговата истинска периодическа таблица на химичните детайли.
Той е най-малката съставка на всички други детайли, по-малък от молекулите, „ първотухличката “, от която произлизат атомите. Оригинала на периодическата система съветският академик разгласява през 1905 година в учебника „ Основи на химията “. Там в нулева група наред с познатите ни инертни газове хелий, неон, криптон и ксенон, Менделеев слага и ефир. Нарича го „ нютоний “ в чест на великия Исак Нютон. Точно той твърдял: „ Цялото пространство на Вселената се състои от неосезаем газ, без който е невероятно съществуването на каквото и да е.
Менделеев също счита, че етера е свързващото химията и физиката звено и главен конструктивен детайл на всемира.
В края на ХIХ век руснакът е един от последните световноизвестни учени, отстояващи концепцията, че етера е субстанцията, от която се гради Вселената, и в нея е ключът към разгадаването й. След преждевременната му гибел, “Периодичният закон ” бива редактиран от международната академична общественост. Премахването на етера постанова и смяната, при която инертните газове се сплотяват с детайлите от осмата група и таблицата придобива типа, в който се учи в този момент. Заличаването на Нютоний дава опция на Алберт Айнщайн, заимствайки концепциите на Анри Поанкаре, да сътвори специфичната си Теория на относителността. Физиците се отхвърлят от понятието етера и признават електромагнитното поле като самодостатъчен обект, който не се нуждае от спомагателен притежател като етера. Или казано по различен метод, вместо етера, сме приели полето като среда на разпространяване и взаимоотношение, в което няма потребност да има етера, тъй като самото то е самодостатъчно. За финален път същинската таблица на Менделеев е видяла бял свят през 1906 година в Санкт Петербург (учебника „ Основи на химията “, VIII издание).
И чак след 96 години забвение тази таблица за първи път възкръсва от пепелта с помощта на обявата на дисертация в сп. ЖРФМ на Руското физическо общество. Премахването след 1906г на етера е породило голям брой спекулации, и е харесван от феновете на теории на конспирациите, дават храна на феновете на трансцедентното и окултното, да развиват всевъзможни теории на база на всемогъщия етера, в който живеем и от който е формирано всичко. Любопитен факт е, че не взима и нобелова премия за открието си. Въпреки че е номиниран през 1906 година за премията по химия, Шведската кралска академия възразява. Тази интервенция се изяснява със мощното въздействие на шведския химик Сванте Арениус, нобелист по химия за 1903 година за теорията на електролитната дисоциация, на която Менделеев е бил прочут критик. Руският академик умира на идната година и по този начин не е сред призьорите. За тези, който желаят да усетят тогавашните времена.
„ Опит за химическо схващане на международния етер “, 1905 година, стр. 27
„ Ако аналозите на аргона въобще не дават съединения, то е явно, че не можем да включим нито една от групите на по-рано известните детайли и за тях би трябвало да открием специфична група – нулева… Това състояние на аргоновите аналози в нулевата група е строго разумно разследване от разбирането на периодическия закон, по тази причина (поставянето в група VIII очевидно не е вярно) е признато освен от мен, само че и от Брайзнер, Пичини и други… Сега, когато няма ни минимум подозрение, че пред тази I група, в която би трябвало да сложим водорода, съществува нулева група, чиито представители имат тегло на атомите, по-малко, в сравнение с детайлите от I група, ми се коства невероятно да отхвърляме съществуването на по-леки детайли от водорода. От тях да обърнем внимание първо на детайла от първа редица на 1-ва група. Означаваме го с „ y ”. На него явно ще принадлежат коренните свойства на аргоновите газове… Короний е с компактност от порядъка на 0,2 по отношение на водорода и той не може по никакъв метод да бъде международен етер. Този детайл „ у “ обаче е нужен за това въображаемо да се доближим до този най-главен, по тази причина и най-бързо движещ се детайл „ х “, който съгласно моето виждане може да се счита за етер. Иска ми се авансово да го нарека нютоний – в чест на безсмъртния Нютон… Задачата за привличането и задачата на цялата енергетика не може да има действително решение без действителното схващане на етера като международна среда, предаваща сила на разстояние. Истинското схващане на етера не може да се реализира, като се пренебрегва неговият химизъм и не се счита той за обикновено вещество. “
„ Основи на химията “, VIII изд., 1906 година, стр. 613 и след.
„ Тези детайли, по големина на техните атомни тегла, са заели тъкмо място сред халоидите и алкалните метали, както е посочил Рамзи през 1900 година. От тези детайли е належащо да образуваме специфична нулева група, която преди всички през 1900 година е признал Ерере в Белгия. Смятам тук за потребно да се добави, че заради неспособността за съединението на детайлите от нулевата група, аналозите на аргона би трябвало да се слагат по-напред от детайлите от 1 група и по духа на периодическата система да чакаме за тях по-малко атомно тегло, в сравнение с за алкалните метали. Така се и оказва. А щом е по този начин, то и това събитие, от една страна, служи за удостоверение на правилността на периодическите начала, а от друга – ясно демонстрира отношението на аналозите на аргона към други, по-рано незнайни детайли. Вследствие на това може да се ползва още по-широко от преди и да се чакат детайли от нулевата редица с атомни тегла много по-малки, в сравнение с водорода. По подобен метод може да се покаже, че в първата редица първи преди водорода съществува детайл от нулева група с атомно тегло 0,4 (може би това е детайлът короний на Янг), а в нулевата редица, в нулевата група – граничен детайл с незначително малко атомно тегло, некадърен на химични взаимоотношения и притежаващ в резултат на това извънредно бързо лично отчасти (газово) придвижване. Тези свойства може би би трябвало да се припишат на атомите на всепроникващия международен етер. Мисълта за това е посочена в предисловието към това издание и в съветска журнална публикация от 1902 година… “ Короний е името, обещано на детайл, който учените през XIX век предполагали, че съществува в короната на Слънцето. Изследователите следили непозната зелена линия в спектрите на слънчевия ореол, която е забележима единствено при цялостно слънчево затъмнение. Независимо един от различен Чарлс Аугустъс Янг и Уилям Харкнес следили зелените излъчвания при 530.3 нанометра по време на слънчевото затъмнение на 7 август 1869 година.
Тази линия не отговаряла на спектъра на нито един прочут детайл, и за това било препоръчано името короний като източник на цвета. През 1930 Уолтър Гротриан и Бенгт Едлен разпознали природата на зелените линии. Те разбрали, че те не са провокирани от чужд детайл, а от мощно заредено желязо, Fe13+. Силно заредени железни йони са виновни и за други, преди неидентифицирани линии в слънчевите спектри.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
