Стара Загора почете повторното Освобождение на града с концерт на квартет Светоглас
Днес се навършват 148 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската война 1877–1878 година
По този мотив, в навечерието на паметната дата се организира концерт на мъжкия вокален квартет " Светоглас “. Те сервираха на публиката осъществявания на църковно-славянска музика, възрожденски и патриотични песни и претекстове от албума им " Древните химни на Православието. Музика от манастирите “.
Петър Калчев, шеф на Регионален исторически музей – Стара Загора, приветства гостите и насочи благодарности към Община Стара Загора, екипа на Художествената изложба, която бе хазаин на събитието и към екипа на музея. Той сервира занимателен роман за събитията, довели до повторното Освобождение на Стара Загора и хилядите почтени жертви, свързани с тях.
Официални посетители бяха Милена Желева – зам.-кмет с сектор " Култура и туризъм “, Диана Атанасова – началник-отдел " Култура “ към Община Стара Загора и специалисти от отдел " Култура “.
Днес от 11.00 ч. в Енорийски храм " Света Троица “ ще бъде отслужена панихида в памет на починалите при завладяването, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, съветски воини и мирни жители. Панихидата ще отслужи Негово Преосвещенство Маркианополски свещеник Богослов.
На 22 юли 1877 година град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк под командването на херцог Лайхтенбергски. Българските опълченци и съветските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 година На идващия ден е определена привременна комисия с ръководител учителят, стихотворец и държавник Петко Р. Славейков.
Радостта не трае дълго. Сюлейман паша отдава огромно значение на стратегическото състояние на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната борба сред двете войски е на 31 юли 1877 година В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски умира и командирът на Трета опълченска тайфа – подп. Павел Калитин.
След нескончаем пердах войските на предния отряд на военачалник Гурко се отдръпват, с цел да пазят прохода Шипка. Част от популацията на града, дружно с придошлите от селата, също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не съумяват да го създадат, са свиреп избити. Градът е високомерен, опожарен и срутен до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души спокойно население. Много млади дами и деца са отвлечени в иго.
По разнообразни сведения умират към 14 500 българи от града и селата. Не са пощадени даже и тези, които търсят избавление в православните храмове. Освирепели от твърдата опозиция, турците правят нечувани кланета и опожаряват Ески Загра. Цели пет месеца градът остава в тяхно притежание. През това време пожарищата не престават да тлеят, а на всички места има камари от трупове. Властите безрезултатно се пробват да ги погребат. Мъченически починалите старозагорци и поданици на близките села, които са потърсили избавление в града, по този начин и не са заровени и костите им белеят по улиците.
Въпреки тежката зима на 1877 година, русите нападат и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки подвиг и мъжество, минават сполучливо старопланинските проходи. В началото на януари 1878 година, под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк-Мирски и М. Скобелев, русите разрушават лагера на турските войски при Шипка–Шейново. Войските минават бързо през Подбалканското поле, като се борят с остатъците на османската войска.
На 13 януари 1878 година те наново освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на популацията. Единственият човек, който ги посреща, е българката Неда Черковина, която съумява да оцелее в петмесечния пъкъл. За нейните премеждия написа възрожденецът Г. Димитров в книгата си " Страданията на българите и Освобождението на България през 1877–78 год. “
Започва бавното и трудно възобновяване на града от руините, с цел да доближи до нас, съвременниците, в днешния си вид
По този мотив, в навечерието на паметната дата се организира концерт на мъжкия вокален квартет " Светоглас “. Те сервираха на публиката осъществявания на църковно-славянска музика, възрожденски и патриотични песни и претекстове от албума им " Древните химни на Православието. Музика от манастирите “.
Петър Калчев, шеф на Регионален исторически музей – Стара Загора, приветства гостите и насочи благодарности към Община Стара Загора, екипа на Художествената изложба, която бе хазаин на събитието и към екипа на музея. Той сервира занимателен роман за събитията, довели до повторното Освобождение на Стара Загора и хилядите почтени жертви, свързани с тях.
Официални посетители бяха Милена Желева – зам.-кмет с сектор " Култура и туризъм “, Диана Атанасова – началник-отдел " Култура “ към Община Стара Загора и специалисти от отдел " Култура “.
Днес от 11.00 ч. в Енорийски храм " Света Троица “ ще бъде отслужена панихида в памет на починалите при завладяването, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, съветски воини и мирни жители. Панихидата ще отслужи Негово Преосвещенство Маркианополски свещеник Богослов.
На 22 юли 1877 година град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк под командването на херцог Лайхтенбергски. Българските опълченци и съветските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 година На идващия ден е определена привременна комисия с ръководител учителят, стихотворец и държавник Петко Р. Славейков.
Радостта не трае дълго. Сюлейман паша отдава огромно значение на стратегическото състояние на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната борба сред двете войски е на 31 юли 1877 година В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски умира и командирът на Трета опълченска тайфа – подп. Павел Калитин.
След нескончаем пердах войските на предния отряд на военачалник Гурко се отдръпват, с цел да пазят прохода Шипка. Част от популацията на града, дружно с придошлите от селата, също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не съумяват да го създадат, са свиреп избити. Градът е високомерен, опожарен и срутен до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души спокойно население. Много млади дами и деца са отвлечени в иго.
По разнообразни сведения умират към 14 500 българи от града и селата. Не са пощадени даже и тези, които търсят избавление в православните храмове. Освирепели от твърдата опозиция, турците правят нечувани кланета и опожаряват Ески Загра. Цели пет месеца градът остава в тяхно притежание. През това време пожарищата не престават да тлеят, а на всички места има камари от трупове. Властите безрезултатно се пробват да ги погребат. Мъченически починалите старозагорци и поданици на близките села, които са потърсили избавление в града, по този начин и не са заровени и костите им белеят по улиците.
Въпреки тежката зима на 1877 година, русите нападат и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки подвиг и мъжество, минават сполучливо старопланинските проходи. В началото на януари 1878 година, под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк-Мирски и М. Скобелев, русите разрушават лагера на турските войски при Шипка–Шейново. Войските минават бързо през Подбалканското поле, като се борят с остатъците на османската войска.
На 13 януари 1878 година те наново освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на популацията. Единственият човек, който ги посреща, е българката Неда Черковина, която съумява да оцелее в петмесечния пъкъл. За нейните премеждия написа възрожденецът Г. Димитров в книгата си " Страданията на българите и Освобождението на България през 1877–78 год. “
Започва бавното и трудно възобновяване на града от руините, с цел да доближи до нас, съвременниците, в днешния си вид
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ